Румен Христов: Дебело подчертавам, че спекулата не идва от въвеждането на еврото
Пред какви провокации е изправена страната ни с приемането на еврото? Наш посетител е проф. – водач на Съюза на демократичните сили и зам.-председател на парламентарната група на ГЕРБ-СДС. Как в Съюз на демократичните сили посрещнахте позитивните конвергентни отчети със зелената светлина за участието ни в еврозоната? Няколко генерации чакаха цялостната интеграция в европейските структури.
Абсолютно сте права. Това беше цел на няколко генерации, на дузина министерски препоръки, държавни управления, имам поради на политици, на общественици, на предприемачи, на синдикати. Така че това е един добър свършек на началото, което беше сложено при започване на демократичните промени. Със удовлетворение несъмнено, и с очаквания – по този начин Съюз на демократичните сили посреща двата позитивни конвергентни отчети. Но дано да не забравяме, че имаме още доста работа.
Още повече, че ни предстоят две основни дати: 8 юли и 1 януари. До 8 юли би трябвало да се вземе решението за съответна дата, от 1 януари ние би трябвало да влезем в еврозоната, в случай че всичко върви както сме го замислили. Обаче, какво може да се случи и може ли да се случи нещо, което да обърне обстановката пред тези две дати?
Мобилизацията от страна на болшинството на държавното управление е налице. Но аз виждам същата готовност и в съперниците на еврото. Даже те са доста по-крайни, доста по-кресливи, доста по-организирани, в случай че мога по този начин да се изразя поради на митингите, които провеждат. За тях това е един от последните рупори във връзка с мястото на България в Европейския съюз, там, където направихме избор преди година, точно цивилизационния избор за ориентировка на България и нейното наличие в структурите на Европа, място, където сме били и където трябваше още веднъж да се върнем. Но с изключение на мобилизацията на държавните структури, като Национална агенция за приходите, Комисия за защита на конкуренцията, КЗП, държавно управление, би трябвало да бъдат будни и жителите, тъй като явно ще има опити за далавера. Дебело наблягам и на други мои участия, че спекулата не идва от въвеждането на еврото, на паричната единица, която ще размени българския лев, а от желанието на българи още веднъж, не на хора, които са от чужбина, да се възползват от обстановката и да изкарат облага, която по принцип не се поставя. Защото аз не виждам аргументи, които да водят до това повишение на цените при ситуацията, че енергоносителите, както електрическата енергия, по този начин и течните горива, са с тренд надолу, а не с тренд нагоре, както неведнъж се е случвало, и както са се обяснявали повишението на цените на артикули от първа нужда, пък и на други продукции. Така че протести и истеризиране на ситуацията ще има, въпросът е да бъдем мобилизирани, да бъдем акуратни и да успеем да устоим на този напън.
Проф. Христов, само че ние в този момент виждаме нарастване на цените и опити за това. Може би се цели предплатено да се вдигне равнището, тъй че с влизането на еврото търговците да си измият ръцете, да кажат: " Ама те цените са си от месец и такива “. Тогава какво може да се направи?
Аз виждам мобилизацията на институциите, които изброих доскоро и през вчерашния ден подписването на съглашение за взаимна работа. Наистина би трябвало да се желае аргументация за цените, които се покачват. Пак споделям, че такива опити е имало и в други страни, бързо са били успокоени след намесата на страната. Но ще кажа и нещо друго като образец, който беше даван от " Възраждане “ и който не дава отговор на истината, че в 2022 година, когато Хърватия се намира преди присъединението в Европейския съюз, цените са скочили и инфлацията стига до 13%. Това се дължи на събитието съгласно " Възраждане “, че Хърватия се подготвени да влезе от 2023 година в еврозоната. Да, обаче България тогава не е претендент за еврозоната, няма посочена дата, няма конвергентни отчети и инфлацията в България е 15%. Нещо друго, в 2024 година инфлацията, която стартира да се овладява в Хърватия, е 4,9%, а растежа на приходите, дебело наблягам, е 15%. Тук инфлацията би трябвало да бъде под фокуса на вниманието, спекулациите, увеличението на цените, само че в същото време се прави всичко допустимо и стопанската система да се развива, с цел да могат приходите да догонват тези на страните със средноевропейски приходи. Това е най-важната задача, а точно това беше и девизът на Конгреса, който организирахме преди години в Съюз на демократичните сили: " Европейски жители с европейски приходи “.
Ето това в този момент би трябвало да се реализира, проф. Христов.
Да, тъкмо по този начин. Ако осъществим и последното от интеграционните мероприятия и задания пред България, би трябвало към този момент да работим за увеличение на приходите и в действителност да българските жители като европейци да получават европейски приходи. Това е най-важното. Това е смисълът на всичко, което вършим, смисълът на въвеждане на еврото, смисълът на съблюдаване на наредбите от Европейския съюз, с цел да можем да имаме една конкурентна стопанска система, по-висок Брутният вътрешен продукт и съкращаване на разликата сред заплатите на българите и на тези, които живеят в Европа от по-дълго време като страни членка на Европейския съюз.
Проф. Христов, казвате: ще работите или всички ще работим, с цел да се усилят приходите, само че по какъв начин това ще стане? Как ще се материализира на процедура?
Първо, България ще спести към 1 милиард лв. годишно от превалутиране на средства, които остават главно във компаниите и в жителите, тъй като главният стокооборот, главната индустриална активност се намира в частни компании и в частни лица. Това е доста сериозна сума. Тя остава разполагаем на българските жители, на българските компании. На второ место, ние ще имаме много до по-ниски лихвени заеми по заемите, които ще се употребяват от български банки, от български търговски сдружения, от български жители. На трето место, това е привличане на повече вложители и откриване на по-добре платени работни места. Много се надявам да бъдат по-добре платени работни места, тъй като България към този момент е предвидима, България не е изправена пред заплахата да се позволява банкрут на банки, както през 1996-1997 година доста добре се спомнете, 17 банки банкрутираха, и спестяванията на българските жители, изкарани с труд и под на челото, бяха заличени. Подобен случай имахме и с КТБ не доста от дълго време. В този смисъл надзорът, който ще бъде реализиран от Европейската централна банка (ЕЦБ), няма да допусне банкрут на банки, т.е. няма да има изгаряне на спестяванията на българските жители. И не на последно место като значимост, това е интензивен напредък на българската стопанска система. Тя има запас, тя потегля от по-ниска база и има опция да догонва най-малко средноевропейските страни по Брутният вътрешен продукт на глава от популацията. Така че доста са благоприятни условия, които се разкриват през България, въпросът е да ги осъществяваме.
Какво ще загуби България, в случай че на 1 януари следващата година не одобри еврото?
О, това ще бъде доста тежък удар за България, тъй като както с вас сме коментирали и различен път, изпълняването на критериите не е лесната задача. Да постигнеш 3% недостиг след Коронавирус рецесията и след желанието на държавните управления, които последваха след Коронавирус рецесията в ръководството на страната, да задоволиш по-голям интерес на по-голям брой групи от популацията и съсловни групи, докара до разхищаване на харчовете в хазната. Да не забравяме, че ние имахме равнище, което бяхме постигнали при съотношението на бюджет по отношение на Брутният вътрешен продукт в границите на 36% по-скоро, в този момент сме на близо 45%. Това значи, че ние харчим 45 стотинки от всеки изкаран лев, по-скоро не харчим, той се лишава от тези, които го изкарват, тези, които го създават, тези, които стоят зад него, билото компании, билото жители, билото еднолични търговци. В този смисъл пропускът на тази дата и сложната опция да бъдат покрити четирите номинални критерия, сложени от Маастрихтското съглашение, би ни отдалечило доста. Кое е допускал, че в XXI век агресорът Русия ще нападне Украйна, и оттова енергоносителите ще скочат толкоз доста, изключително течните горива, и ще бъдат в основата на едно внезапно увеличение на цените? Кой е допускал Коронавирус рецесията? Въобще, стопанската система се развива циклично и тези критерии се реализират доста, доста мъчно, за което би трябвало да благодарим на всички, които работиха в тази посока, аз ги споделих доскоро – и държавни управления, и организации, и жители. Така че или хващаш последния вагон на влака, или не знаеш по кое време влакът би спрял на твоята спирка още веднъж.
Проф. Христов, приемането на еврото носи благоприятни условия за развиване и напредък, само че в това време слага и провокации. От тук нататък, пред какви провокации е изправена България с приемането на единната валута?
Преди всичко би трябвало да бъдат разсеяни страховете на хората по отношение на цените на продуктите, които коментирахме доскоро. Нелоялните търговски практики, опитите за далавера би трябвало да бъдат прекратени с намесата на държавните органи, на страната от една страна. Но аз като мощен последовател на пазарната стопанска система, като пазарен фундаменталист, считам, че пазарът ще се оправи значително с опитите за изкуствено завишаване на цените. Вече има информация, през днешния ден беше коментирана цената на изборна вода, която се е нараснала без никакво пояснение с 12%. Но тук би трябвало да бъдат будни и жители, да дават сигнали за такива опити за голословно повишение на цените. И другото, което би трябвало да създадем като усмиряване на жителите, е тази разяснителна акция. Привържениците на еврото, тези 171 народни представители, страната като посланичество в лицето на министър-председателя, министрите, ръководителя, гуверньора на Българска народна банка би трябвало непрекъснато да изясняват, че няма от какво да се притесняват българските жители и че този краткотраен трус, пред който сме изправени, ще бъде преодолян. Разбира се постоянно, когато се приема нещо ново, има опасения, има страхове, те би трябвало да бъдат разсеяни и хората да бъдат спокойни за бъдещето си. Но това е крачка в вярна посока. Тази крачка няма да има толкоз бърз резултат за 4-5 месеца, за една година, само че тя е извънредно значима за децата ни, за внуците ни, за тези, които идват след нас. Полагането на България там, където е местото, е извънредно значимо, и аз се веселя, че това се случи и че фантазията на няколко генерации ще бъде възнаградена и ще се сбъдне.
А по какъв начин България ще се възползва оптимално от опциите, които еврото ще даде?
Ще забележим още в първата година доверието, което ще бъде завършено по отношение на България. Аз имам много познати в Румъния и желая да ви кажа, че румънската преса, румънските медии тези дни главно разясняват двата позитивни отчета за приемането на България в еврозоната и заглавяте се от рода на това: " Българите отново не изпреваряха “, " Българите постъпиха по-разумно “, тъй като в Румъния, която има лична парична политика, това значи, вие и аз доста добре ще спомняме какво значи лична парична политика, която беше провеждана в интервал, когато левът беше горделив със суверенитета си – пуска се печатницата, инфлацията лети...
И 3 хиляди лв. стават 1 $.
3 хиляди лв. става $, и по този начин. Та в Румъния сега бюджетният недостиг надвишава 9,5%, в България се ограничаваме до 3%, инфлацията пораства. Да, порастват и заплатите, само че инфлацията неведнъж изпреварва растежа на заплатите, тъй че трупването на задължения и тези бюджетни дефицити, които се образуват в страните, които сред прочее непрекъснато се разясняват и ще ги повторя и аз: Швеция, Полша, Унгария, Румъния и Чехия, които не са в валутен ръб – огромно преимущество е, че България е в валутен ръб и че левът е закрепен към еврото, и че промяната ще става при – изрично никакви подозрения не би трябвало да има тук, разтварям една скоба – обмяната ще бъде против 1.95583 лв. за евро. Та тези страни се пробват да вършат парична политика и политика за поощряване на избраните браншове, на избраните политики, само че виждаме, че примерно Унгария е с най-висока инфлация в Европейския съюз. Защо, откакто форинтът, както обичат да споделят последователите на невлизането в еврозоната, че това е положителният вид за всяка страна, за суверенитета на всяка страна, за какво форинтът е толкоз нестабилна валута, в случай че мога по този начин да се изразя?
В отчета си ЕЦБ ни насочва и рекомендации, давайки ни зелена светлина. Основната рекомендация е за качеството на институциите и ръководството на страната, които биха могли да се проявят във връзка с бизнес средата, успеваемостта на обществената администрация, спазването на данъчното законодателство. Какво следва да се направи в тази посока?
Препоръките, свързани със законодателството се вземат решение поетапно, бих споделил даже ускорено. Основателни са забележките. Но дано да не забравяме, че последните няколко години ние организирахме седем избора. Това несигурно ръководство на страната докара до разлюляване на доверието към тях. И от тази позиция постоянното държавно управление е извънредно значимо. Аз съм доста изумен, че сътрудниците от ПП-ДБ, които несъмнено са за еврозоната, нямам подозрение в тяхното предпочитание да бъдем членове на еврозоната, ще се опитат да образуват избор на съмнение към държавното управление след датата 8 юли, когато чакаме окончателното решение за изтъкване на дата 1 януари 2026 година. България има потребност от постоянно държавно управление, тъй като огромната работа, както доскоро коментирахме, в този момент стартира. Не би трябвало да бъдат позволени тези опити за далавера, които коментирахме, само че след 1 януари също имаме доста работа. И от тази позиция България има потребност от постоянно държавно управление, защото в случай че отидем на предварителни избори, едно време на държавно управление за 3 месеца, какво? Дългосрочните политики доста не го интересуват, въпреки че видяхме и сключване на контракт за 13 години в ущърб на България, става дума за контракт с БОТАШ.
Проф. Христов, в разбора на отчета се показват и упования за промени в държавните предприятия и рамката за неплатежоспособност. Тези промени са включени в Плана за възобновяване и резистентност, само че на какво равнище е осъществяването му?
Министерският съвет работи доста интензивно по тях. Вицепремиерът и министър на нововъведенията и растежа господин Дончев е окуражен всичко, което би трябвало да бъде квалифицирано и утвърдено от Народното събрание, да се случи в този момент по-скоро от една страна, въпреки това, се прави всичко допустимо да загубим по-малко средства по Плана за възобновяване и резистентност, тъй като това са средства за България, това са средства за всички българи. Вижте, чака ни доста работа и тези непрекъснати опити за блокаж, за саботиране на работата на Народно заседание пречат. Това се реализира най-много от депутатите на " Възраждане “, които употребяват всяка процедурна хватка, всяка процедурна опция да бавят законодателната активност, и въпреки това споделят: " Ами той, Народното събрание, не е доста работлив “. Ами по какъв начин да е работлив, когато се прави всичко допустимо, неговата активност да се спъва?
Интервю на проф. – водач на Съюза на демократичните сили и зам.-председател на парламентарната група на ГЕРБ-СДС за предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус " , 6 юни 2025 г.
Абсолютно сте права. Това беше цел на няколко генерации, на дузина министерски препоръки, държавни управления, имам поради на политици, на общественици, на предприемачи, на синдикати. Така че това е един добър свършек на началото, което беше сложено при започване на демократичните промени. Със удовлетворение несъмнено, и с очаквания – по този начин Съюз на демократичните сили посреща двата позитивни конвергентни отчети. Но дано да не забравяме, че имаме още доста работа.
Още повече, че ни предстоят две основни дати: 8 юли и 1 януари. До 8 юли би трябвало да се вземе решението за съответна дата, от 1 януари ние би трябвало да влезем в еврозоната, в случай че всичко върви както сме го замислили. Обаче, какво може да се случи и може ли да се случи нещо, което да обърне обстановката пред тези две дати?
Мобилизацията от страна на болшинството на държавното управление е налице. Но аз виждам същата готовност и в съперниците на еврото. Даже те са доста по-крайни, доста по-кресливи, доста по-организирани, в случай че мога по този начин да се изразя поради на митингите, които провеждат. За тях това е един от последните рупори във връзка с мястото на България в Европейския съюз, там, където направихме избор преди година, точно цивилизационния избор за ориентировка на България и нейното наличие в структурите на Европа, място, където сме били и където трябваше още веднъж да се върнем. Но с изключение на мобилизацията на държавните структури, като Национална агенция за приходите, Комисия за защита на конкуренцията, КЗП, държавно управление, би трябвало да бъдат будни и жителите, тъй като явно ще има опити за далавера. Дебело наблягам и на други мои участия, че спекулата не идва от въвеждането на еврото, на паричната единица, която ще размени българския лев, а от желанието на българи още веднъж, не на хора, които са от чужбина, да се възползват от обстановката и да изкарат облага, която по принцип не се поставя. Защото аз не виждам аргументи, които да водят до това повишение на цените при ситуацията, че енергоносителите, както електрическата енергия, по този начин и течните горива, са с тренд надолу, а не с тренд нагоре, както неведнъж се е случвало, и както са се обяснявали повишението на цените на артикули от първа нужда, пък и на други продукции. Така че протести и истеризиране на ситуацията ще има, въпросът е да бъдем мобилизирани, да бъдем акуратни и да успеем да устоим на този напън.
Проф. Христов, само че ние в този момент виждаме нарастване на цените и опити за това. Може би се цели предплатено да се вдигне равнището, тъй че с влизането на еврото търговците да си измият ръцете, да кажат: " Ама те цените са си от месец и такива “. Тогава какво може да се направи?
Аз виждам мобилизацията на институциите, които изброих доскоро и през вчерашния ден подписването на съглашение за взаимна работа. Наистина би трябвало да се желае аргументация за цените, които се покачват. Пак споделям, че такива опити е имало и в други страни, бързо са били успокоени след намесата на страната. Но ще кажа и нещо друго като образец, който беше даван от " Възраждане “ и който не дава отговор на истината, че в 2022 година, когато Хърватия се намира преди присъединението в Европейския съюз, цените са скочили и инфлацията стига до 13%. Това се дължи на събитието съгласно " Възраждане “, че Хърватия се подготвени да влезе от 2023 година в еврозоната. Да, обаче България тогава не е претендент за еврозоната, няма посочена дата, няма конвергентни отчети и инфлацията в България е 15%. Нещо друго, в 2024 година инфлацията, която стартира да се овладява в Хърватия, е 4,9%, а растежа на приходите, дебело наблягам, е 15%. Тук инфлацията би трябвало да бъде под фокуса на вниманието, спекулациите, увеличението на цените, само че в същото време се прави всичко допустимо и стопанската система да се развива, с цел да могат приходите да догонват тези на страните със средноевропейски приходи. Това е най-важната задача, а точно това беше и девизът на Конгреса, който организирахме преди години в Съюз на демократичните сили: " Европейски жители с европейски приходи “.
Ето това в този момент би трябвало да се реализира, проф. Христов.
Да, тъкмо по този начин. Ако осъществим и последното от интеграционните мероприятия и задания пред България, би трябвало към този момент да работим за увеличение на приходите и в действителност да българските жители като европейци да получават европейски приходи. Това е най-важното. Това е смисълът на всичко, което вършим, смисълът на въвеждане на еврото, смисълът на съблюдаване на наредбите от Европейския съюз, с цел да можем да имаме една конкурентна стопанска система, по-висок Брутният вътрешен продукт и съкращаване на разликата сред заплатите на българите и на тези, които живеят в Европа от по-дълго време като страни членка на Европейския съюз.
Проф. Христов, казвате: ще работите или всички ще работим, с цел да се усилят приходите, само че по какъв начин това ще стане? Как ще се материализира на процедура?
Първо, България ще спести към 1 милиард лв. годишно от превалутиране на средства, които остават главно във компаниите и в жителите, тъй като главният стокооборот, главната индустриална активност се намира в частни компании и в частни лица. Това е доста сериозна сума. Тя остава разполагаем на българските жители, на българските компании. На второ место, ние ще имаме много до по-ниски лихвени заеми по заемите, които ще се употребяват от български банки, от български търговски сдружения, от български жители. На трето место, това е привличане на повече вложители и откриване на по-добре платени работни места. Много се надявам да бъдат по-добре платени работни места, тъй като България към този момент е предвидима, България не е изправена пред заплахата да се позволява банкрут на банки, както през 1996-1997 година доста добре се спомнете, 17 банки банкрутираха, и спестяванията на българските жители, изкарани с труд и под на челото, бяха заличени. Подобен случай имахме и с КТБ не доста от дълго време. В този смисъл надзорът, който ще бъде реализиран от Европейската централна банка (ЕЦБ), няма да допусне банкрут на банки, т.е. няма да има изгаряне на спестяванията на българските жители. И не на последно место като значимост, това е интензивен напредък на българската стопанска система. Тя има запас, тя потегля от по-ниска база и има опция да догонва най-малко средноевропейските страни по Брутният вътрешен продукт на глава от популацията. Така че доста са благоприятни условия, които се разкриват през България, въпросът е да ги осъществяваме.
Какво ще загуби България, в случай че на 1 януари следващата година не одобри еврото?
О, това ще бъде доста тежък удар за България, тъй като както с вас сме коментирали и различен път, изпълняването на критериите не е лесната задача. Да постигнеш 3% недостиг след Коронавирус рецесията и след желанието на държавните управления, които последваха след Коронавирус рецесията в ръководството на страната, да задоволиш по-голям интерес на по-голям брой групи от популацията и съсловни групи, докара до разхищаване на харчовете в хазната. Да не забравяме, че ние имахме равнище, което бяхме постигнали при съотношението на бюджет по отношение на Брутният вътрешен продукт в границите на 36% по-скоро, в този момент сме на близо 45%. Това значи, че ние харчим 45 стотинки от всеки изкаран лев, по-скоро не харчим, той се лишава от тези, които го изкарват, тези, които го създават, тези, които стоят зад него, билото компании, билото жители, билото еднолични търговци. В този смисъл пропускът на тази дата и сложната опция да бъдат покрити четирите номинални критерия, сложени от Маастрихтското съглашение, би ни отдалечило доста. Кое е допускал, че в XXI век агресорът Русия ще нападне Украйна, и оттова енергоносителите ще скочат толкоз доста, изключително течните горива, и ще бъдат в основата на едно внезапно увеличение на цените? Кой е допускал Коронавирус рецесията? Въобще, стопанската система се развива циклично и тези критерии се реализират доста, доста мъчно, за което би трябвало да благодарим на всички, които работиха в тази посока, аз ги споделих доскоро – и държавни управления, и организации, и жители. Така че или хващаш последния вагон на влака, или не знаеш по кое време влакът би спрял на твоята спирка още веднъж.
Проф. Христов, приемането на еврото носи благоприятни условия за развиване и напредък, само че в това време слага и провокации. От тук нататък, пред какви провокации е изправена България с приемането на единната валута?
Преди всичко би трябвало да бъдат разсеяни страховете на хората по отношение на цените на продуктите, които коментирахме доскоро. Нелоялните търговски практики, опитите за далавера би трябвало да бъдат прекратени с намесата на държавните органи, на страната от една страна. Но аз като мощен последовател на пазарната стопанска система, като пазарен фундаменталист, считам, че пазарът ще се оправи значително с опитите за изкуствено завишаване на цените. Вече има информация, през днешния ден беше коментирана цената на изборна вода, която се е нараснала без никакво пояснение с 12%. Но тук би трябвало да бъдат будни и жители, да дават сигнали за такива опити за голословно повишение на цените. И другото, което би трябвало да създадем като усмиряване на жителите, е тази разяснителна акция. Привържениците на еврото, тези 171 народни представители, страната като посланичество в лицето на министър-председателя, министрите, ръководителя, гуверньора на Българска народна банка би трябвало непрекъснато да изясняват, че няма от какво да се притесняват българските жители и че този краткотраен трус, пред който сме изправени, ще бъде преодолян. Разбира се постоянно, когато се приема нещо ново, има опасения, има страхове, те би трябвало да бъдат разсеяни и хората да бъдат спокойни за бъдещето си. Но това е крачка в вярна посока. Тази крачка няма да има толкоз бърз резултат за 4-5 месеца, за една година, само че тя е извънредно значима за децата ни, за внуците ни, за тези, които идват след нас. Полагането на България там, където е местото, е извънредно значимо, и аз се веселя, че това се случи и че фантазията на няколко генерации ще бъде възнаградена и ще се сбъдне.
А по какъв начин България ще се възползва оптимално от опциите, които еврото ще даде?
Ще забележим още в първата година доверието, което ще бъде завършено по отношение на България. Аз имам много познати в Румъния и желая да ви кажа, че румънската преса, румънските медии тези дни главно разясняват двата позитивни отчета за приемането на България в еврозоната и заглавяте се от рода на това: " Българите отново не изпреваряха “, " Българите постъпиха по-разумно “, тъй като в Румъния, която има лична парична политика, това значи, вие и аз доста добре ще спомняме какво значи лична парична политика, която беше провеждана в интервал, когато левът беше горделив със суверенитета си – пуска се печатницата, инфлацията лети...
И 3 хиляди лв. стават 1 $.
3 хиляди лв. става $, и по този начин. Та в Румъния сега бюджетният недостиг надвишава 9,5%, в България се ограничаваме до 3%, инфлацията пораства. Да, порастват и заплатите, само че инфлацията неведнъж изпреварва растежа на заплатите, тъй че трупването на задължения и тези бюджетни дефицити, които се образуват в страните, които сред прочее непрекъснато се разясняват и ще ги повторя и аз: Швеция, Полша, Унгария, Румъния и Чехия, които не са в валутен ръб – огромно преимущество е, че България е в валутен ръб и че левът е закрепен към еврото, и че промяната ще става при – изрично никакви подозрения не би трябвало да има тук, разтварям една скоба – обмяната ще бъде против 1.95583 лв. за евро. Та тези страни се пробват да вършат парична политика и политика за поощряване на избраните браншове, на избраните политики, само че виждаме, че примерно Унгария е с най-висока инфлация в Европейския съюз. Защо, откакто форинтът, както обичат да споделят последователите на невлизането в еврозоната, че това е положителният вид за всяка страна, за суверенитета на всяка страна, за какво форинтът е толкоз нестабилна валута, в случай че мога по този начин да се изразя?
В отчета си ЕЦБ ни насочва и рекомендации, давайки ни зелена светлина. Основната рекомендация е за качеството на институциите и ръководството на страната, които биха могли да се проявят във връзка с бизнес средата, успеваемостта на обществената администрация, спазването на данъчното законодателство. Какво следва да се направи в тази посока?
Препоръките, свързани със законодателството се вземат решение поетапно, бих споделил даже ускорено. Основателни са забележките. Но дано да не забравяме, че последните няколко години ние организирахме седем избора. Това несигурно ръководство на страната докара до разлюляване на доверието към тях. И от тази позиция постоянното държавно управление е извънредно значимо. Аз съм доста изумен, че сътрудниците от ПП-ДБ, които несъмнено са за еврозоната, нямам подозрение в тяхното предпочитание да бъдем членове на еврозоната, ще се опитат да образуват избор на съмнение към държавното управление след датата 8 юли, когато чакаме окончателното решение за изтъкване на дата 1 януари 2026 година. България има потребност от постоянно държавно управление, тъй като огромната работа, както доскоро коментирахме, в този момент стартира. Не би трябвало да бъдат позволени тези опити за далавера, които коментирахме, само че след 1 януари също имаме доста работа. И от тази позиция България има потребност от постоянно държавно управление, защото в случай че отидем на предварителни избори, едно време на държавно управление за 3 месеца, какво? Дългосрочните политики доста не го интересуват, въпреки че видяхме и сключване на контракт за 13 години в ущърб на България, става дума за контракт с БОТАШ.
Проф. Христов, в разбора на отчета се показват и упования за промени в държавните предприятия и рамката за неплатежоспособност. Тези промени са включени в Плана за възобновяване и резистентност, само че на какво равнище е осъществяването му?
Министерският съвет работи доста интензивно по тях. Вицепремиерът и министър на нововъведенията и растежа господин Дончев е окуражен всичко, което би трябвало да бъде квалифицирано и утвърдено от Народното събрание, да се случи в този момент по-скоро от една страна, въпреки това, се прави всичко допустимо да загубим по-малко средства по Плана за възобновяване и резистентност, тъй като това са средства за България, това са средства за всички българи. Вижте, чака ни доста работа и тези непрекъснати опити за блокаж, за саботиране на работата на Народно заседание пречат. Това се реализира най-много от депутатите на " Възраждане “, които употребяват всяка процедурна хватка, всяка процедурна опция да бавят законодателната активност, и въпреки това споделят: " Ами той, Народното събрание, не е доста работлив “. Ами по какъв начин да е работлив, когато се прави всичко допустимо, неговата активност да се спъва?
Интервю на проф. – водач на Съюза на демократичните сили и зам.-председател на парламентарната група на ГЕРБ-СДС за предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус " , 6 юни 2025 г.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ