Експерт: Нека не си представяме, че целият паричен поток ще се излее в джобовете на оръжейните компании в Европа или в Америка
Пред европейската защита и военния бранш в Европа има две съществени задания. Първата е да бъде оказвана военна помощ на Украйна по този начин, че тя да не претърпи проваляне във войната. Втората задача е да се укрепи доста европейската защита в средносрочен и дълготраен проект, като бъдат вложени съществени средства в произвеждане на въоръжение, в подсилване на армиите и увеличение числеността на въоръжените сили. Това сподели Пламен Димитров от Българското геополитическо сдружение в предаването " България, Европа и светът на фокус “ на Радио " Фокус “ .
Според него Съединени американски щати няма да се откаже от уговорките си към защитата на европейските си съдружници, изключително що се отнася до нуклеарното въздържане на Русия. Димитров добави, че настояването на президента Тръмп за нарастване на военните разноски на европейците с 5% е нереалистично. По-реалистично е да бъде избрана цел в границите на 2,5 до 3% от Брутният вътрешен продукт, счита специалистът.
Част от плануваните средства за въоръжените би трябвало да отидат за увеличение числеността на армиите на страните членки. " Основният разход във всички европейски армии не е покупката на въоръжение, а хората в армиите. Нека не си представяме, че целият паричен поток ще се излее в джобовете на оръжейните компании в Европа или в Америка. Тук става въпрос за повсеместен метод, тъй като се видя от войната в Украйна, че каквито и оръжия да има, хората са най-важни. Ако тях ги няма, защитата е ненадеждна “, разяснява Димитров.
Англия, Франция и Германия ще лидират тези процеси в Европа, добави той.
Пламен Димитров предвижда, че разноските за защита в идващия бюджет на България ще клонят към 2,5% от Брутният вътрешен продукт.
" Надявам се нашата страна да не остане обратно в тези старания. Една от стъпките, които България направи във връзка с военната мощ, беше доста сериозна – от 1 януари тази година бяха увеличени с към 30% заплатите на военнослужещите, което е значимо за попълване на некомплекта в Българската войска “, разяснява той.
Според него Съединени американски щати няма да се откаже от уговорките си към защитата на европейските си съдружници, изключително що се отнася до нуклеарното въздържане на Русия. Димитров добави, че настояването на президента Тръмп за нарастване на военните разноски на европейците с 5% е нереалистично. По-реалистично е да бъде избрана цел в границите на 2,5 до 3% от Брутният вътрешен продукт, счита специалистът.
Част от плануваните средства за въоръжените би трябвало да отидат за увеличение числеността на армиите на страните членки. " Основният разход във всички европейски армии не е покупката на въоръжение, а хората в армиите. Нека не си представяме, че целият паричен поток ще се излее в джобовете на оръжейните компании в Европа или в Америка. Тук става въпрос за повсеместен метод, тъй като се видя от войната в Украйна, че каквито и оръжия да има, хората са най-важни. Ако тях ги няма, защитата е ненадеждна “, разяснява Димитров.
Англия, Франция и Германия ще лидират тези процеси в Европа, добави той.
Пламен Димитров предвижда, че разноските за защита в идващия бюджет на България ще клонят към 2,5% от Брутният вътрешен продукт.
" Надявам се нашата страна да не остане обратно в тези старания. Една от стъпките, които България направи във връзка с военната мощ, беше доста сериозна – от 1 януари тази година бяха увеличени с към 30% заплатите на военнослужещите, което е значимо за попълване на некомплекта в Българската войска “, разяснява той.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ