Явор Сидеров: Пред Пеевски има два пътя - сблъсък с избирателя или пълзящ авторитаризъм
" Пред Делян Пеевски има два вероятни изхода – конфликт с гласоподавателя, който не може да бъде извоюван или еволюционен пълзящ авторитаризъм, който да преметне гласоподавателите с хватка от айкидото и да ги приспи до такава степен, че главните властови лостове да бъдат овладени ", сподели пред БНР историкът, политолог, публицист и преводач Явор Сидеров.
По думите му Пеевски би трябвало да избере един от тези два пътя: " Или ще остане в ръцете на гласоподавателите и те ще решат неговото политическо бъдеще, т.е. повече или по-малко ще играе по разпоредбите на парламентарната народна власт, или би трябвало да поеме твърдо, намерено, в случай че щете нахално, курс към мек авторитаризъм и да го постанова в България по способи, по които никой не е посмявал до момента да го направи. Иван Костов имаше властнически забежки, Бойко Борисов имаше, само че нито единият, нито другият не прекрачиха тази граница. Дали Делян Пеевски ще я прекрачи или не, следва да забележим, само че при всички случаи това няма да остане неоспорвано. "
Сидеров акцентира, че Пеевски има властови лостове върху няколко сериозно значими бранша за въздействие върху политическата власт, само че не има българските жители.
" Делян Пеевски има властови лостове, насъбрани, извоювани през годините върху няколко основни сфери – медийната, правосъдната система: по-конкретно прокуратурата, третата е политическата – хронологически най-новата. Ето го в Народното събрание, с един сериозен избор и с непрекъснати поръчки, че в последна сметка ще овладее страната. "
По мотив решението на Конституционния съд, влизането на " Величие " и разпадането на МЕЧ Явор Сидеров сподели, че това, на което сме очевидци, би могло да е резултат от по-дългосрочна тактика за люлеене на болшинството и държавното управление, само че би могло и да е функционалност и на тежко дестабилизираната ни парламентарна система, излязла " от двегодишна будна кома, която не може да откри твърда почва под краката си ".
Според него този метод на работа дискредитира парламентарната и партийната политика. " Немалка част от политическите сили са там, с цел да дестабилизирират системата, а не да я укрепват. И дребното насъбран капитал след излизането от интервала на служебните държавни управления, бива разпръснат ", счита той.
" Това неизбежно ще се отрази на така и така пагубната изборна интензивност. (…) Ерозията, непрекъснатото боричкане по системата я обезсилва в последна сметка. "
По думите му в случай че българската страна желае да работи добре, това е въпрос на вътрешна класификация, на вътрешен консенсус. България географски е на Балканите и в Европа. Поне до момента имаше, в продължение на 45 години 2 световни хегемона, по-късно – 30 години един. Това не можеше да подмине България и не я подмина. Това, което сега прозира под целия измамлив безпорядък, е многополюсност. Българският интерес следва да бъде на Европа, на Европейски Съюз. Този интерес е в развой на паническо предефиниране. България е и продължава да бъде съдружник на Съединени американски щати, само че при новите условия главният фокус на България във връзка с нейната сигурност, стопанска система и държавно устройство следва да бъде дефиниран в границите на Европа и Европейски Съюз ", уточни той.
Сидеров акцентира, че степента на неустановеност в интернационалните връзки е толкоз огромна, че огромните играчи към този момент са внимателни в безапелационното си говорене в интерес на една или друга политическа система. " Затова в Европейски Съюз си дават сметка, че сега да отидеш и да размахваш пръст на Ердоган и Вучич е контрапродуктивно ", добави той.
По мотив обстановката в Турция Сидеров сподели:
" Турция е отчетливо разграничена на две – на републиканска, кемалистка, прозападна част и на " ердогановата част ", като и двете елементи са " в някакъв тип мъртва хватка ". Става въпрос за страна, в която " две равни по мощ половини, вплетени в политическа битка, ще вземат решение ориста на политическата система оттук насетне ". Това обаче няма да се случи под напън извън, а с помощта на силите на самите турци вътре в страната ".
По думите му сръбският президент Александър Вучич е надалеч от надвит: " Той не е извъден от играта по никакъв метод. На митинга там не забелязах нито едно европейско, нито едно съветско, нито едно американско знаме. Не знам какво значи, само че на мен ми приказва едно – този митинг не може да бъде наименуван цветна гражданска война в ничия изгода. Това е митинг частично поколенчески, частично митинг явно и очевидно против корупцията, против всички носители на корупцията в сръбското общество. Мишената на тези митинги беше корупцията. Интересното е, че това се случва от патриотични позиции, а не от привнесени извън идеологии. "
Според Сидеров страната ни би трябвало да изпрати специалисти за цялостно следствие за аргументите за гибелта на Марин Маринов в Газа и да желае отплата за неговата гибел.
" Няма потребност нотката да е сериозна или безкритична. Нотката е безстрастна – това е погубен български жител и би трябвало да се стигне до аргументите за гибелта му и до причинителя. Няма никакво значение кой е причинителят ", добави той.
По думите му Пеевски би трябвало да избере един от тези два пътя: " Или ще остане в ръцете на гласоподавателите и те ще решат неговото политическо бъдеще, т.е. повече или по-малко ще играе по разпоредбите на парламентарната народна власт, или би трябвало да поеме твърдо, намерено, в случай че щете нахално, курс към мек авторитаризъм и да го постанова в България по способи, по които никой не е посмявал до момента да го направи. Иван Костов имаше властнически забежки, Бойко Борисов имаше, само че нито единият, нито другият не прекрачиха тази граница. Дали Делян Пеевски ще я прекрачи или не, следва да забележим, само че при всички случаи това няма да остане неоспорвано. "
Сидеров акцентира, че Пеевски има властови лостове върху няколко сериозно значими бранша за въздействие върху политическата власт, само че не има българските жители.
" Делян Пеевски има властови лостове, насъбрани, извоювани през годините върху няколко основни сфери – медийната, правосъдната система: по-конкретно прокуратурата, третата е политическата – хронологически най-новата. Ето го в Народното събрание, с един сериозен избор и с непрекъснати поръчки, че в последна сметка ще овладее страната. "
По мотив решението на Конституционния съд, влизането на " Величие " и разпадането на МЕЧ Явор Сидеров сподели, че това, на което сме очевидци, би могло да е резултат от по-дългосрочна тактика за люлеене на болшинството и държавното управление, само че би могло и да е функционалност и на тежко дестабилизираната ни парламентарна система, излязла " от двегодишна будна кома, която не може да откри твърда почва под краката си ".
Според него този метод на работа дискредитира парламентарната и партийната политика. " Немалка част от политическите сили са там, с цел да дестабилизирират системата, а не да я укрепват. И дребното насъбран капитал след излизането от интервала на служебните държавни управления, бива разпръснат ", счита той.
" Това неизбежно ще се отрази на така и така пагубната изборна интензивност. (…) Ерозията, непрекъснатото боричкане по системата я обезсилва в последна сметка. "
По думите му в случай че българската страна желае да работи добре, това е въпрос на вътрешна класификация, на вътрешен консенсус. България географски е на Балканите и в Европа. Поне до момента имаше, в продължение на 45 години 2 световни хегемона, по-късно – 30 години един. Това не можеше да подмине България и не я подмина. Това, което сега прозира под целия измамлив безпорядък, е многополюсност. Българският интерес следва да бъде на Европа, на Европейски Съюз. Този интерес е в развой на паническо предефиниране. България е и продължава да бъде съдружник на Съединени американски щати, само че при новите условия главният фокус на България във връзка с нейната сигурност, стопанска система и държавно устройство следва да бъде дефиниран в границите на Европа и Европейски Съюз ", уточни той.
Сидеров акцентира, че степента на неустановеност в интернационалните връзки е толкоз огромна, че огромните играчи към този момент са внимателни в безапелационното си говорене в интерес на една или друга политическа система. " Затова в Европейски Съюз си дават сметка, че сега да отидеш и да размахваш пръст на Ердоган и Вучич е контрапродуктивно ", добави той.
По мотив обстановката в Турция Сидеров сподели:
" Турция е отчетливо разграничена на две – на републиканска, кемалистка, прозападна част и на " ердогановата част ", като и двете елементи са " в някакъв тип мъртва хватка ". Става въпрос за страна, в която " две равни по мощ половини, вплетени в политическа битка, ще вземат решение ориста на политическата система оттук насетне ". Това обаче няма да се случи под напън извън, а с помощта на силите на самите турци вътре в страната ".
По думите му сръбският президент Александър Вучич е надалеч от надвит: " Той не е извъден от играта по никакъв метод. На митинга там не забелязах нито едно европейско, нито едно съветско, нито едно американско знаме. Не знам какво значи, само че на мен ми приказва едно – този митинг не може да бъде наименуван цветна гражданска война в ничия изгода. Това е митинг частично поколенчески, частично митинг явно и очевидно против корупцията, против всички носители на корупцията в сръбското общество. Мишената на тези митинги беше корупцията. Интересното е, че това се случва от патриотични позиции, а не от привнесени извън идеологии. "
Според Сидеров страната ни би трябвало да изпрати специалисти за цялостно следствие за аргументите за гибелта на Марин Маринов в Газа и да желае отплата за неговата гибел.
" Няма потребност нотката да е сериозна или безкритична. Нотката е безстрастна – това е погубен български жител и би трябвало да се стигне до аргументите за гибелта му и до причинителя. Няма никакво значение кой е причинителят ", добави той.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ