Б.Т.Р. Live: ``Пъзел`` през годините |
Пред близо 3000 души в запълнената съгласно годните Коронавирус ограничения зала 1 на НДК на самия 13-и октомври „ Б.Т.Р. ” показаха 13-я си албум. Особено „ по време на чума ” това си беше същински гуляй за родния БГ рок почитател. Видеофонът зад групата редеше късчета от „ Пъзел ” – а те (музиканти и гости) запълниха Пъзела и със остарели класики. Изпълнители и аудитория си раздадоха следващи порции обич. Прекарахме си добре. (Чувствам се задължен да отбележа събитието – поради самите „ бетерейци ” и албума – само че без този път да се върша на кореспондент на мотива и лайва.)
В изявление преди концерта Наско Пенев споделя, че „ стартирането на албуми на физически носители не е демоде ” – макар Мрежата и даже това, че някои почитатели нямат на какво да ги просвирят. Много съм склонен: не, тъй като съм от остарелите меломани-хайфисти, чиито декове и плейъри още раждат чудесния тон. А и тъй като за музикалното разпространяване на творчество на уважавана (и уважаваща се) група – едно „ сиди ” си е наложително. (Да не задълбочавам във винилите, възкръснали от някое време, които у нас май към този момент няма кой да произведе). Тъй че, поздравявам и съм саундово въодушевен от начинанието на групата. Отделно, последният им – тринадесети – „ Пъзел ” си заслужава.
Мозъкът е неведома машина с секрети подсъзнателни логаритми. Самият акт на изваждането на диска от кутийката и полагането му в шейната на плейъра, беззвучно появилото се наличие от колоните в стаята – дори не просвирили още първото интро от първия трак… това е една наложителна “mind-sound ” подготовка за меломана и по-взискателния рокфен, преди да се потопи в потока на любознанието и сетне удоволствието от новия роман на момчетата за света към нас. Защото те това е са създали – събрали са парченца разсъждения, наблюдения и стремежи от живота.
Същевременно, в „ пъзела ” е подредена доста история, същински хора и случки, сантимент и философската мъдрост на зрелия музикант – каквито, несъмнено, са четиримата останали съществени членове на бандата. Пешо Пърпъла (който към този момент е „ немец ” в Боденмайс и долетя с неговата обичана Стю за концерта; само че той бе с фанелка на „ Арсенал ”, а тя – на „ Пинк Флойд ”, което не „ попречи ” бандата да разгласи посвещението на титулната си песен) е „ инспиратива ” на едноименното парче. А „ Вяра ” се появява като текст в главата на Волен Николаев още през 2008-а.
Но „ Б.Т.Р. ” има какво да си спомнят и осмислят: групата е към този момент над четвърт век в БГ рок палитрата и е заслужила непокътнато място и в гилдията на своето Второ родно рок потомство, и изобщо в националната културна хроника.
Давам си сметка, че в рок-антологията за „ Цветята ” (с приятеля Янев; не си пропуснал лайва, нали?) акцентираме главно на интервала 1987/1992-93 година, а и на персоналните си реминисценции в епохалната 5-годишна рок детонация от края на 80-те. Затова „ присъединяване ” им (от с.150 в „ твърдия раздел ” на книгата) не е така съизмеримо, примерно с банди, които през 88-а към този момент имаха записани по едно парче, или участия на Първия и Втория Софийски рок фестивали. Но не сме пропуснали текстовете на 5 паметни техни части (според нас, авторите) – история от раждането на Второто рок потомство, „ Ритъм ”, фестивалите, „ Блек Топа ”, плочите „ BG Rock ”.
Преди да ида на концерта, като усърден архивар от рок-канцеларията, прегледах архивите. Първото (и единствено) парче, с което сме разполагали, до момента в който потегля Черната рок ранглиста, т.е. до края на Осмото Десетилетие на предишния век, е „ В пламъка на пъкъла ”. В чарта (който се завърта по „ Хр.Ботев ” едвам от юни 1990-а) въртим „ Магура ”. И това са най-малко 2 години преди забележителния им концерт във „ В.Андреев ”, който пък се трансформира в първия им (Live!) албум (касета), издадена от „ Рива Саунд ”. Там са „ Магура ”, „ Лихваря ”, „ Първа кръв ”, „ Това е животът ”… и това е самата история, а животът продължава. И пътят на „ Б.Т.Р. ” през културното ни поле до сърцата на почитателите.
Че е важен – още веднъж усетих в залата. Поне по две аргументи.
Атанас, Славчо, Иван и Илиян (и колегите-съучастници) постоянно са били на крачка настрана от театралната пищност, от креативната грандомания, от преднамерената ефектност. Избраха стилно-музикална гама за съществуването си, която ги остави витално дълголетни в сменящите се (уж) до тъждественост времена – та до през днешния ден, когато (нека да е единствено съгласно мен) още веднъж сме на изходната позиция от края на 80-те: рокът vs „ естрадата ”. И не, не че не могат да бъдат трашърско-метални; чудесният дует на Наско със Зве́зди Керемидчиев в чудесното парче на лайва (и с още посетители на сцена) го потвърждава. И най-малко няколкото стила на частите от новия им албум. Но „ Б.Т.Р. ” са това, което са. Рискът е бил по-голям при започване на пътя им, рискът постоянно си остава в малко постната сиво-бяла така наречен българска шоусцена – само че те не са страхливи (а талантливи), пък и постоянството им се отплаща в отзвука измежду феновете им. Вторият ми аргумент са точно те.
На концерта в Зала 1 на НДК имаше пристигнали хора от Горна Оряховица до Смолян, от София и от Германия. Майка със сина си им бе направила домакински сладкарски пъзел с глазура – в кутия за нареждане, с лицата им, който може и да се подреди, само че и да се изяде. Пълната (наполовина поради Ковида) зала сподели какъв брой зажадняла е била аудиторията за такова събитие. Имаше парче, където в интрото някой от групата разгласи, че ще оставят публиката да го изпее. И да, тя го изпя цялото! Бетеерци, след пандемията можете да организирате и запишете лайв-албум „ The Best Of ” без Наско; вие ще подавате декор на места, а 5 или 10 хиляди гърла ще изпеят частите. Имате право да се гордеете с музиката си, основала тази аудитория.
И аз имах потребност от тоя лайв! По-стар меломан, Коронавирус, по-малко излизания – дори и с имунизацията, едно тотално национално оскотяване и назлобяване в година с тройни избори… Не стигат единствено работещ дек и хрониката от касетите. Беше стилно, имаше възбуждащи появи: Маричков и Валди, Лечев, Санеца, дори Камен Донев пя. Имаше си дръм-соло, бас-соло (впрочем, доста успешно и в драматургичен проект с втория басист-зад-басиста и репликите „ видими-невидими ” ръце), пиано-балада. Самата поява на доайена-щурец след преболедувания вирус, е жест и колегиално самопризнание за последователност на поколенията. Два часа изстрадано задоволство – освен поради болното време, само че и с насъбраните отсъствия на роксцената и в пробващите да отразяват и рока медии. Въпреки маркираните в „ Българските рок архиви ” в Мрежата към този момент над 100 основани албуми и сингли. За край, просто и малко: „ Б.Т.Р. ”, благодаря и продължавайте!
(ПС. Бях ви съобщил преди няколко месеца, че можете да четете старите публикации от българската печатна преса, излизали в края на 80-те – за БГ рока на новото за времето си потомство. Събрахме много, тук: За да ги има. Има го и хроникалния облик на групата, когато името им се пишеше без точки:
Някои още пишат история.)
В изявление преди концерта Наско Пенев споделя, че „ стартирането на албуми на физически носители не е демоде ” – макар Мрежата и даже това, че някои почитатели нямат на какво да ги просвирят. Много съм склонен: не, тъй като съм от остарелите меломани-хайфисти, чиито декове и плейъри още раждат чудесния тон. А и тъй като за музикалното разпространяване на творчество на уважавана (и уважаваща се) група – едно „ сиди ” си е наложително. (Да не задълбочавам във винилите, възкръснали от някое време, които у нас май към този момент няма кой да произведе). Тъй че, поздравявам и съм саундово въодушевен от начинанието на групата. Отделно, последният им – тринадесети – „ Пъзел ” си заслужава.
Мозъкът е неведома машина с секрети подсъзнателни логаритми. Самият акт на изваждането на диска от кутийката и полагането му в шейната на плейъра, беззвучно появилото се наличие от колоните в стаята – дори не просвирили още първото интро от първия трак… това е една наложителна “mind-sound ” подготовка за меломана и по-взискателния рокфен, преди да се потопи в потока на любознанието и сетне удоволствието от новия роман на момчетата за света към нас. Защото те това е са създали – събрали са парченца разсъждения, наблюдения и стремежи от живота.
Същевременно, в „ пъзела ” е подредена доста история, същински хора и случки, сантимент и философската мъдрост на зрелия музикант – каквито, несъмнено, са четиримата останали съществени членове на бандата. Пешо Пърпъла (който към този момент е „ немец ” в Боденмайс и долетя с неговата обичана Стю за концерта; само че той бе с фанелка на „ Арсенал ”, а тя – на „ Пинк Флойд ”, което не „ попречи ” бандата да разгласи посвещението на титулната си песен) е „ инспиратива ” на едноименното парче. А „ Вяра ” се появява като текст в главата на Волен Николаев още през 2008-а.
Но „ Б.Т.Р. ” има какво да си спомнят и осмислят: групата е към този момент над четвърт век в БГ рок палитрата и е заслужила непокътнато място и в гилдията на своето Второ родно рок потомство, и изобщо в националната културна хроника.
Давам си сметка, че в рок-антологията за „ Цветята ” (с приятеля Янев; не си пропуснал лайва, нали?) акцентираме главно на интервала 1987/1992-93 година, а и на персоналните си реминисценции в епохалната 5-годишна рок детонация от края на 80-те. Затова „ присъединяване ” им (от с.150 в „ твърдия раздел ” на книгата) не е така съизмеримо, примерно с банди, които през 88-а към този момент имаха записани по едно парче, или участия на Първия и Втория Софийски рок фестивали. Но не сме пропуснали текстовете на 5 паметни техни части (според нас, авторите) – история от раждането на Второто рок потомство, „ Ритъм ”, фестивалите, „ Блек Топа ”, плочите „ BG Rock ”.
Преди да ида на концерта, като усърден архивар от рок-канцеларията, прегледах архивите. Първото (и единствено) парче, с което сме разполагали, до момента в който потегля Черната рок ранглиста, т.е. до края на Осмото Десетилетие на предишния век, е „ В пламъка на пъкъла ”. В чарта (който се завърта по „ Хр.Ботев ” едвам от юни 1990-а) въртим „ Магура ”. И това са най-малко 2 години преди забележителния им концерт във „ В.Андреев ”, който пък се трансформира в първия им (Live!) албум (касета), издадена от „ Рива Саунд ”. Там са „ Магура ”, „ Лихваря ”, „ Първа кръв ”, „ Това е животът ”… и това е самата история, а животът продължава. И пътят на „ Б.Т.Р. ” през културното ни поле до сърцата на почитателите.
Че е важен – още веднъж усетих в залата. Поне по две аргументи.
Атанас, Славчо, Иван и Илиян (и колегите-съучастници) постоянно са били на крачка настрана от театралната пищност, от креативната грандомания, от преднамерената ефектност. Избраха стилно-музикална гама за съществуването си, която ги остави витално дълголетни в сменящите се (уж) до тъждественост времена – та до през днешния ден, когато (нека да е единствено съгласно мен) още веднъж сме на изходната позиция от края на 80-те: рокът vs „ естрадата ”. И не, не че не могат да бъдат трашърско-метални; чудесният дует на Наско със Зве́зди Керемидчиев в чудесното парче на лайва (и с още посетители на сцена) го потвърждава. И най-малко няколкото стила на частите от новия им албум. Но „ Б.Т.Р. ” са това, което са. Рискът е бил по-голям при започване на пътя им, рискът постоянно си остава в малко постната сиво-бяла така наречен българска шоусцена – само че те не са страхливи (а талантливи), пък и постоянството им се отплаща в отзвука измежду феновете им. Вторият ми аргумент са точно те.
На концерта в Зала 1 на НДК имаше пристигнали хора от Горна Оряховица до Смолян, от София и от Германия. Майка със сина си им бе направила домакински сладкарски пъзел с глазура – в кутия за нареждане, с лицата им, който може и да се подреди, само че и да се изяде. Пълната (наполовина поради Ковида) зала сподели какъв брой зажадняла е била аудиторията за такова събитие. Имаше парче, където в интрото някой от групата разгласи, че ще оставят публиката да го изпее. И да, тя го изпя цялото! Бетеерци, след пандемията можете да организирате и запишете лайв-албум „ The Best Of ” без Наско; вие ще подавате декор на места, а 5 или 10 хиляди гърла ще изпеят частите. Имате право да се гордеете с музиката си, основала тази аудитория.
И аз имах потребност от тоя лайв! По-стар меломан, Коронавирус, по-малко излизания – дори и с имунизацията, едно тотално национално оскотяване и назлобяване в година с тройни избори… Не стигат единствено работещ дек и хрониката от касетите. Беше стилно, имаше възбуждащи появи: Маричков и Валди, Лечев, Санеца, дори Камен Донев пя. Имаше си дръм-соло, бас-соло (впрочем, доста успешно и в драматургичен проект с втория басист-зад-басиста и репликите „ видими-невидими ” ръце), пиано-балада. Самата поява на доайена-щурец след преболедувания вирус, е жест и колегиално самопризнание за последователност на поколенията. Два часа изстрадано задоволство – освен поради болното време, само че и с насъбраните отсъствия на роксцената и в пробващите да отразяват и рока медии. Въпреки маркираните в „ Българските рок архиви ” в Мрежата към този момент над 100 основани албуми и сингли. За край, просто и малко: „ Б.Т.Р. ”, благодаря и продължавайте!
(ПС. Бях ви съобщил преди няколко месеца, че можете да четете старите публикации от българската печатна преса, излизали в края на 80-те – за БГ рока на новото за времето си потомство. Събрахме много, тук: За да ги има. Има го и хроникалния облик на групата, когато името им се пишеше без точки:
Някои още пишат история.)
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ