Пред БАН се срещнали двама колеги научни работници.- Как си?

Пред Българска академия на науките се срещнали двама сътрудници научни служащи.

- Как си? Нещо ново при теб?

- Току що опазих един теоретичен труд, който преди година ми върнаха.

- На каква тематика?

- Темата е „ Влиянието на духовата музика върху духовния живот на духовника.

- Но това е цялостна нелепост.

- Така е. Но преди ме отрязаха единствено поради заглавието, а в този момент го одобриха.

- А какво беше първото заглавие?

- „ За чий х** му е на попа тромпет? “.

Това е анекдот – остарял, космат „ нравствен “ анекдот! Ама се вписва някак си в моментната ни политпартийна „ нематериалност “ (държавност, де!). Щото някак си казусът с „ Лукойл “, който можеше да ни издуха, се спря, опря точно на „ Чий… “, откакто доста мускулестият началник на Национална агенция за приходите и културист Румен Спецов беше избран от българското държавно управление за „ необикновен шеф на „ Лукойл “ в България “.

През миналата седмица Министерският съвет утвърди кандидатурата на Спецов, а при започване на сегашната се вписва в Търговския указател, „ с цел да може незабавно да поеме оперативното ръководство на компаниите на „ Лукойл “ у нас. Това са рафинерията „ Лукойл Нефтохим Бургас АД “, „ Лукойл България ЕООД “ – собственик на веригата бензиностанции, „ Лукойл авиейшън България ЕООД “ - компанията за зареждане на самолетите на българските летища, и търговецът „ Лукойл Бункер България ЕООД “.

Абе в действителност мускули (и то от тия големите) ще му трябват на „ данъчния с (баш) огромните мускули “. Всъщност науката продължава да спори кой е най-големият мускул в едно човешко тяло и то без „ надувки “. Дали квадрицепсът (четириглавият мускул на бедрото) или глутеус максимус (големият седалищен мускул).

Е, нещата напълно си се връзват, без значение кой тъкмо е по-по-най. „ Четириглавият “ ще балансира тия 4 в 1 съставни елементи. Това, до момента в който „ максимусът “ в действителност прави основната работа съгласно закона на към този момент някогашния (засега) основен данъчен Румен Спецов. Да си седне крепко на задника и като „ необикновен шеф “ да „ поеме оперативното ръководство на компаниите на „ Лукойл “.

Което ето какво значи: „ Целта е да се подсигурява, че никакви средства от сдруженията няма да изтичат в нежелана посока. Същевременно е значимо рафинерията да продължи да работи гладко, работещите в нея да бъдат спокойни за труда си и българският пазар да не изпита нито едно усложнение “. И в тази връзка „ Кой по-добре познава метода на разплащане и работа на рафинерията, с изключение на Национална агенция за приходите? “, в случай че не „ нейният доскорошен шеф “, който „ ще следи и ще е виновното лице, че всичко ще бъде изпълнявано по метода, по който сме го дали обещание “. Като „ Особеният шеф би трябвало да получава позволение от държавното управление за всяка характерна активност, както е по закон “. И „ На него не са му дадени такива права, каквито се пропагандират - надали не да се разсъни с някаква грандиозна концепция и да направи нещо, в противен случай. Министерският съвет е контролният орган, който може да му позволява или да му не разрешава избрани дейности “. Също по този начин „ Спецов няма да се занимава с производството по рецептурна книга на дизел и бензин. Той няма софтуерно да управлява производството. Неговата цел е да реализира финансов надзор. Да има гаранции, че няма да има нарушавания санкционни във връзка с заплащанията “.

Уж е ясно, но в случай че завчас с назначението на Румен Спецов не започнаха тия „ чий… е той? “ и „ за чий… ни е баш той? “. Като в това време и опозиционно беше набито, че да, „ събитията с „ Лукойл “ са резултат от войната с Украйна “, и да – „ функционалностите на особения шеф ще са (просто!) на счетоводител, като главната му задача ще е (именно!) да следи сметките и придвижването на парите “.

Ми за чий тогава му го дъвчат към този момент повече от седмица тромпета, пардон – мускула на Спецов? След като даже отново съгласно опозицията „ Никой няма да остави Румен Спецов да се провали “. В това число „ няма да го оставят напълно самичък да се оправя като необикновен шеф, защото би трябвало да се обезпечи рафинерията, веригата бензиностанции и частта за авиационно гориво да продължат да работят в най-благоприятен режим “. А съответно „ работата на шефа е да резервира екипа, който е правил работата до момента ". И „...да има една обща цел за всички сега - рафинерията да продължи да работи. Та когато свърши войната и паднат глобите, притежателят „ Лукойл “ да няма учредения за искания към нас и да ни помъкне по арбитражи “. И най-важното в цялото това „ изключително счетоводство “: „ Да не стигат парите до Кремъл. Но това пък има кой да го следи и отвън България “.