Революциите в Арена Армеец: строго забранени!
Пред Арена Армеец още преди девет сутринта се събират учители делегати. Автобусите стартират да пълнят големия паркинг. Нося афиш. Инструктирани сме да не носим остри предмети и бутилки с капачки, въпреки че всеки преподавател получи бутилка с капачка. В напътствията обаче на никое място не се упоменава, че плакатите са нещо рисково. Картон, на чиито две страни написа “Образо/увание – политика = обучение “ и “Сложно обучение, необразовани възпитаници “.
На пропускателния пункт блъскам на камък. Не ме пускат да продължа към залата. Добре, няма да се бием. Но минавам на вид Б.Човек постоянно би трябвало да има най-малко два разновидността. Развивам плаката, обръщам го от едната страна и стоя сред два от пунктовете. От двете ми страни минават и застават непознати сътрудници кой знае от къде, чакайки да бъдат тествани и да продължат. Всички четат с интерес, а някои ме снимат, като ми демонстрират вдигнат палец в символ на утвърждение. Оглеждам се, само че други плакати няма. По едно време човек от защитата ме пита дали съм от делегатите. Успокоих го, че съм, при все това имам бадж. След малко се приближи чужд по-възрастен сътрудник, който изиска да му пояснявам надписа - задача. Разтълкувах му, а той ми сподели, че изявленията щели да ми опровергаят надписа. Казах му, че знам.
Забелязвам, че един прочут и мой доста „ обичан “ мултифункционален специалист от едно РИО, ме е фиксирал и ме сочи на другите към него. Един тип съм някаква атракция. Ето че идва и рейсът с сътрудниците ми. Всъщност посрещнах и няколко рейса с жълтия афиш и черните букви, където видях ръкопляскащи сътрудници. Само да вмъкна, че ме видяха двама индивида от МОН, които нищо не ми споделиха. Благодаря им! Обаче…. обаче по-късно началникът на Великотърновския инспекторат идва към мен и с партийно поучителен звук ме пита аз ли съм Мария Николова. Разбира се, че съм аз! Беше ми обещано да схвана, че се знае какво пиша в учителската фейсбук група Педагози, нещо, което знам прелестно. И не се укривам, тъй като пиша и обявявам всичко това, което вълнува учителите. Не си изобретявам, не неистина и не икономисвам нелицеприятни неща.
Бях предизвестена да внимавам какво върша и никога да не сътворявам проблеми на директорката си, която доста почитам и държейки един афиш, не виждам какво мога да й направя? Отговорих на госпожата, че с изключение на с плаката, друга подривна революционна активност в " Арена Армеец " не планувам. След което си подарих плаката на едни младежи, които продаваха вода под една шатра и спокойна, че ще ме пуснат без „ оръжието “, влязох в залата. Съборът стартира и взех да чувам за свободата, свободния дух и свободната мисъл на учителите…
Мотото на събора беше „ Мисия преподавател ”. Това обаче може да се разтълкува по два метода. Първият метод е на Чиновника, който желае учителите да стартират да работят по новому, съгласно новия учебен закон и в една закостеняла и консервативна среда да внесем нови, свежи и изменящи средата детайли, обаче той да си остане Чиновникът със статуквото, на който му е доста комфортно да работи с безкритична учителска маса и да прави с нея каквото си желае.
Вторият метод е моят. Мисията ми като преподавател, с изключение на да си преподавам уроците, е да съм постоянно будна. Да отвръщам на нередностите, на операциите, на всичко това, което затлачва образованието и му пречи да бъде същинско обучение. В приветствието си към нас Меглена Кунева сподели, че „ модерното общество слага нови условия към образованието ”. Изискванията обаче единствено за учителите ли са? А модерните учители могат ли да слагат нови изсиквания към МОН? Осъзнатите учители могат ли? Могат! И го вършим. Освен това чухме и следното: „ задачата е да образоваме и възпитаме мислещи, изобретателни и сериозни младежи, способни да вземат решения, да вършат избор, да се развиват непрестанно. ”И незабавно запитвам. Щом като задачата е такава, за какво на мен ми се пречи да бъда мислеща и сериозна, поради един афиш? Какви цели слага МОН, откакто по-голямата част от учителите не са сериозни, тъй като се опасяват от реваншизъм, в случай че си го разрешат? И по какъв начин на такива учители ще поставиш да преследват такава цел?
Иначе организацията във връзка с дневния ред беше похвална за уредниците. Приветстващите ни публични лица в лицето на Президента Росен Плевнелиев, кмета на София Йорданка Фандъкова, просветителния министър Меглена Кунева и зам.-министър Диян Стаматов,отправиха към нас своите думи, очаквания, упования и пожелания. Прекрасен пресен лъх, кондензиран с комизъм, внесоха Димитър Рачков и Мария Игнатова, а супрегрупата „ Легендите ” ни потопиха в музикалната атмосфера на безконечните български песни. Няколко учители споделиха на видеоекрана в залата своите мисли и своето виждане във връзка с образованието, видяхме неговото човешко лице в едни дребни кътчета на България,чухме и посланието на един шеф.
Самото начало стартира с химна, след това слушахме прелестните гайдари, а в края на Първия народен училищен събор прозвуча „ Върви, народе възродени! ” в осъществяване на прелестен хор. А народът, оня дребния народ, поради който сме в класните стаи, ще тръгне съживен само и единствено тогава, когато на неговите учители в действителност се разреши свободно да извършват мисионерската си роля и когато ръководещите осъзнаят и проумеят, че същинският преподавател е будния преподавател, на който не му се постанова да се кланя на който и да било. И когато нито един служител не си разреши да държи под око който и да било преподавател, поради един елементарен афиш. Нито пък да го приема като опасност за националната ни сигурност.
Мария Николова, преподавател
Инфо: www.transmedia.bg
Снимки: Нова телевизия
