Преброяването, проведено през 2021 г. установи, че трудовата миграция през

Преброяването, извършено през 2021 година откри, че трудовата миграция през границите на общините се е засилила доста през последното десетилетие и към този момент над ½ милион души пътуват всеки ден до работно място в прилежаща община. Важно е да проследим аргументите за тази миграция, показват в ежеседмичния си бюлетин от ИПИ. Едната опция е неналичието на (подходящи) работни места в градовете и селата, където живеят служащите. Мотивът, който ще разгледаме през днешния ден обаче е търсенето на по-добри хонорари. Анализът на насочеността на трудовата миграция и резултатът ѝ върху заплатите на заетите сочи, че тя води до покачване на заплатите на работещите в 241 от 265-те общини в страната, a приходящите служащи генерират трудов приход от общо 661 млн. лева месечно. Оценката на резултатите на трудовата миграция почива на три комплекта данни – обществено достъпната заетост на общинско ниво според преброяването на популацията, и получените от ИПИ данни за ежедневната трудова миграция сред общините и тези за средните заплати на наетите по трудово и служебно правно отношение. Оценката взема междинните заплати на пътуващите служащи от общините, които пътуват, отстранява ги от структурата на заплатите на общините, в които живеят и на тази база преизчислява нови междинни заплати и общ размер на приходите от заплати във всяка община. Този метод позволява, че служащите вземат междинните заплати за общините, до които пътуват – не до дъно точно, само че поради че липсва информация за отрасловия профил и действителното заплащане на пътуващите служащи е най-хубавото допустимо приближение. Трудовата миграция е съвсем повсеместен инструмент за възстановяване на благосъстоянието и опциите на работещите   Общият размер на прихода, генериран от пътуващите служащи от заетостта им в други общини съгласно приложения способ надвишава 661 млн. лева месечно през 2021 година. Най-голям е размерът на трудовия приход на пътуващите служащи в София – 39 млн. лева, само че това отразява най-много огромния размер на работната мощ на столицата. На второ място е Перник с 32 млн. лева, където водеща роля играе заетостта в София, на трето място – Стара Загора  с 18 млн. лева, където привлекателна претовареност оферират както енергетиката на Раднево и Гълъбово, по този начин и преработващата индустрия на Казанлък. С над 10 млн. лева приход от миграция са общо 11 общини, над 1 млн.  – цели 160.   Делът на прихода от претовареност в други общини показва значимостта на трудовата миграция за благосъстоянието на популацията. Той доближава 79% от всички заплати в Антон, 77% в Горна малина, 72% в Чавдар, като и в трите общини обяснението е близостта с огромните предприятия на Средногорието. Водещата роля на трудовата миграция е ясно забележима в цялата външна страна от общини към столицата, където тя генерира 50-60% от прихода. Сходни клъстери от общини, само че с по-малък обсег се оформят към Пловдив, Варна, Козлодуй, към енергийния комплекс на Стара Загора, в покрайнината на Кърджали и Русе и други под. Малко са общините, където пътуващи служащи генерират под 10% от общия трудов приход.   Трудовата миграция има съвсем повсеместен резултат на повишение на междинните заплати в общините. След преизчислението, което взема поради пътуващите служащи междинните заплати понижават в едвам 23 общини, най-видимо в Челопеч (-24,5%) и Пирдоп (-9%). Общините, където приходът понижава след резултата на миграцията са най-общо в две категории – регионални центрове с доста добре развити пазари на труда и дребни индустриални и енергийни общини, като и двете са оферират доста високи заплати. Обратно, трудовата миграция покачва междинното възнаграждение в 241 общини – най-видимо в Антон (58%), Мизия (52%), Златица (46%) и Горна Малина (45%). В общия случай трудовата миграция покачва междинните приходи на работещите с под 10%, като това е правилно за 174 от общините. И тук най-видимото скупчване на общини с по-значителен позитивен резултат е към София. Интересна и разликата сред приходите на пътуващите служащи и междинната заплата на наетите в самата община – колкото по-голяма е тя, толкоз по-голяма е мотивацията за търсене на работа другаде. Тук водач е община Мизия, където разликата е цели 1143 лева, в Антон тя е 920 лева, в Драгоман – 885 лева При това съпоставяне е изключително очевидно въздействието на общините, при които енергетиката играе водеща роля, като към тях се оформя външна страна, в която те покачват доста трудовия приход. Тежестта на София също е явна, като разликата сред заплатите на пътуващите до столицата и работещите с своята община  доближава 780 лв. за Перник, в Своге е 697 лева а в Сливница – 656 лева Предложените калкулации са приблизителни, доста е евентуално разликите да са даже по-значителни, защото наподобява разумно трудовите мигранти да се насочват към по-добре платените действия в общините, до които пътуват всеки ден, и надлежно да вземат над междинната заплата. Въпреки това резултатите са повече от явни – трудовата миграция е съвсем повсеместен инструмент за възстановяване на благосъстоянието и опциите на работещите. Това има ясни последици за планирането на инфраструктурата, която следва оптимално да улеснява близкото пътешестване за работа – включително посредством възстановяване на ЖП връзките към огромните градове, само че и за работодателите, които могат да намират служащи от все по-далеч, при съществуване на верните условия.