Осем прогнози за Преброяване 2021
Преброяването на популацията води със себе си както събирането на много уникални данни, които се събират един път на десетилетие само посредством него, по този начин и усъвършенствания в качеството на тези, които статистиката създава посредством своите извадкови изследвания. Важно е да се знае и също по този начин, че резултатите от преброяването ще можем да чакаме чак след месеци поради времето за обработка. Това написа в собствен анализ Адриан Николов от Институтът за пазарна стопанска система.
Ето и няколко спекулации за вероятни резултати след преброяването и обработката на данните:
1) Населението ще бъде поправено надолу. Имайки поради динамичността на главните дълготрайни демографски процеси у нас, преброяванията неизбежно водят до промяна на популацията, защото оценките на база на естествения приръст и миграцията в никакъв случай не са изцяло точни. Между 2010 и 2011 година разликата е почти 178 хиляди души, и най-вероятно новото броене ще записва подобен, в случай че не и по-силен, спад. Ефектът върху популацията на някои по-малки и по-слабо стопански развити области и общини също ще е забележителен, като ще разберем истинските измерения на обезлюдяването на тези райони. Трябва обаче да отчетем и резултата на пандемията, която обърна нормалните демографски трендове и може да докара до изненади в преброяването за някои население места.
2) БВП на човек от популацията ще нарасне. Тази смяна е значително разследване от намаляването на знаменателя на съотношението – доколкото брутният вътрешен артикул не се въздейства от резултатите от преброяването, то свиването на популацията ще тласне нагоре относителното му изражение, постоянно употребено за съпоставения сред нивата на икономическото развиване и стандарта на живот на обособените страни. Това важи и за всички други знаци, които се пресмятат като междинна стойност „ на човек от популацията “.
3) Данните за пазара на труда ще се нормализират. Заради отдалечаването от предходното броене, данните от Наблюдението на работната мощ (LFS) на Национален статистически институт страдат от грешки, като този проблем е изключително забележим на регионално равнище. През 2020 година, да речем, при оценката на безработицата има ниска акуратност в Ловеч, Велико Търново, Габрово, Русе, Стара Загора, Ямбол, Кюстендил, София (област), Кърджали, Хасково, като в доста от тези области коефициентът е явно недооценен. И до момента в който при безработицата е допустима промяна с изчерпателните данни на бюрата по труда, оповестени от Агенция по заетостта (и надлежно виждаме отклонения от цели пет процентни пункта при някои области), то при заетостта данните на Национален статистически институт нямат опция. Благодарение на концентрирането на от ден на ден население в градовете – което преброяването евентуално ще регистрира - пък е допустимо да забележим и спад в коефициентите на претовареност на по-урбанизираните области.
4) Ще има пренареждане в данните за бедността. Казаното за Наблюдение на работната мощ важи с цялостна мощ и за Изследването на приходите и изискванията на живот (SILC). Докато делът на бедните под регионалната линия на беднотия е прочут, то при приходите на семействата данни липсват за 8 области, а при други 17 те са с над 10% статистическа неточност. Имаме учредения да чакаме, че ще има обилни разбърквания в регионалните данни за бедността и материалните ограничения.
5) Въпросът „ Кой е вторият град “ ще откри своя отговор. Въпреки че нормалното познание сочи, че втора по мярка на популацията е община Пловдив, то Варна топи дистанцията доста през последните три десетилетия дотолкоз, че разлика през 2020 година е едвам 500 души. Доколкото и двете общини са магнит за население поради мощните си стопански системи и добра траектория в интервала на стопански напредък само изчерпателното броене може да позволи въпроса кой е вторият по население град в страната.
6) Перифериите на икономическите центрове ще се разширят. Изследването на ИПИ „ Икономическите центрове в България “ дефинира периферията на водещите локални стопански системи през ежедневната трудовата миграция. Подобренията в инфраструктурата от последното десетилетие разрешава на центровете да притеглят работна мощ от по-далеч, а последните данни за миграцията сочат към отлив на популацията от огромните градове към по-малки, само че близки общини. В резултат най-вероятно ще забележим разширение на перифериите на по-големите стопански центрове и усилване на ежедневната трудова миграция.
7) Броят на общините, които не дават отговор на минималния брой население ще нарасне. Трайна наклонност е миграцията от дребните общини към огромните градове на страната и техните периферии. През 2020 година броят на общините, които не дават отговор на минималния брой население за основаване на община от 6 хиляди души, заложен в ЗАТУРБ доближава 74, а в „ граничната “ зона с до 7 хиляди души са други 14. По тази причина преброяването е и добър миг за подновяването на дебата за провеждането на териториално-административна промяна, която да сведе броя на общините до тези, които в действителност могат да се самоуправляват и да водят независима политика.
8) Оценката на качеството на жилищния фонд ще намалее доста. Подробните данни за положението на жилищата ще показват неприятното им положение на всички места, и изключително отвън огромните градове и перифериите им. Тук значима роля играе и последователното остаряване на панелните жилища, чиито „ период на валидност “ идва все по-близко.
Изчерпателните данни от преброяването ще съставляват и самобитна оценка на стратегиите за саниране на здания, които са в центъра на националната жилищна политика от известно време.
Това, несъмнено, са единствено дребна част от информацията, която ще бъде разкрита от преброяването. Дори и единствено част от тези догатки да се окажат правилни, то цели държавни политики ще би трябвало да се рекалибрират по отношение на „ новите “ действителности. Резултатите ще имат отношение към политиките в областта на здравето, обществените политики, инфраструктурата - описът е дълъг, и затова е основно вярното осъществяване на преброяването и анализиране на резултатите.
Ето и няколко спекулации за вероятни резултати след преброяването и обработката на данните:
1) Населението ще бъде поправено надолу. Имайки поради динамичността на главните дълготрайни демографски процеси у нас, преброяванията неизбежно водят до промяна на популацията, защото оценките на база на естествения приръст и миграцията в никакъв случай не са изцяло точни. Между 2010 и 2011 година разликата е почти 178 хиляди души, и най-вероятно новото броене ще записва подобен, в случай че не и по-силен, спад. Ефектът върху популацията на някои по-малки и по-слабо стопански развити области и общини също ще е забележителен, като ще разберем истинските измерения на обезлюдяването на тези райони. Трябва обаче да отчетем и резултата на пандемията, която обърна нормалните демографски трендове и може да докара до изненади в преброяването за някои население места.
2) БВП на човек от популацията ще нарасне. Тази смяна е значително разследване от намаляването на знаменателя на съотношението – доколкото брутният вътрешен артикул не се въздейства от резултатите от преброяването, то свиването на популацията ще тласне нагоре относителното му изражение, постоянно употребено за съпоставения сред нивата на икономическото развиване и стандарта на живот на обособените страни. Това важи и за всички други знаци, които се пресмятат като междинна стойност „ на човек от популацията “.
3) Данните за пазара на труда ще се нормализират. Заради отдалечаването от предходното броене, данните от Наблюдението на работната мощ (LFS) на Национален статистически институт страдат от грешки, като този проблем е изключително забележим на регионално равнище. През 2020 година, да речем, при оценката на безработицата има ниска акуратност в Ловеч, Велико Търново, Габрово, Русе, Стара Загора, Ямбол, Кюстендил, София (област), Кърджали, Хасково, като в доста от тези области коефициентът е явно недооценен. И до момента в който при безработицата е допустима промяна с изчерпателните данни на бюрата по труда, оповестени от Агенция по заетостта (и надлежно виждаме отклонения от цели пет процентни пункта при някои области), то при заетостта данните на Национален статистически институт нямат опция. Благодарение на концентрирането на от ден на ден население в градовете – което преброяването евентуално ще регистрира - пък е допустимо да забележим и спад в коефициентите на претовареност на по-урбанизираните области.
4) Ще има пренареждане в данните за бедността. Казаното за Наблюдение на работната мощ важи с цялостна мощ и за Изследването на приходите и изискванията на живот (SILC). Докато делът на бедните под регионалната линия на беднотия е прочут, то при приходите на семействата данни липсват за 8 области, а при други 17 те са с над 10% статистическа неточност. Имаме учредения да чакаме, че ще има обилни разбърквания в регионалните данни за бедността и материалните ограничения.
5) Въпросът „ Кой е вторият град “ ще откри своя отговор. Въпреки че нормалното познание сочи, че втора по мярка на популацията е община Пловдив, то Варна топи дистанцията доста през последните три десетилетия дотолкоз, че разлика през 2020 година е едвам 500 души. Доколкото и двете общини са магнит за население поради мощните си стопански системи и добра траектория в интервала на стопански напредък само изчерпателното броене може да позволи въпроса кой е вторият по население град в страната.
6) Перифериите на икономическите центрове ще се разширят. Изследването на ИПИ „ Икономическите центрове в България “ дефинира периферията на водещите локални стопански системи през ежедневната трудовата миграция. Подобренията в инфраструктурата от последното десетилетие разрешава на центровете да притеглят работна мощ от по-далеч, а последните данни за миграцията сочат към отлив на популацията от огромните градове към по-малки, само че близки общини. В резултат най-вероятно ще забележим разширение на перифериите на по-големите стопански центрове и усилване на ежедневната трудова миграция.
7) Броят на общините, които не дават отговор на минималния брой население ще нарасне. Трайна наклонност е миграцията от дребните общини към огромните градове на страната и техните периферии. През 2020 година броят на общините, които не дават отговор на минималния брой население за основаване на община от 6 хиляди души, заложен в ЗАТУРБ доближава 74, а в „ граничната “ зона с до 7 хиляди души са други 14. По тази причина преброяването е и добър миг за подновяването на дебата за провеждането на териториално-административна промяна, която да сведе броя на общините до тези, които в действителност могат да се самоуправляват и да водят независима политика.
8) Оценката на качеството на жилищния фонд ще намалее доста. Подробните данни за положението на жилищата ще показват неприятното им положение на всички места, и изключително отвън огромните градове и перифериите им. Тук значима роля играе и последователното остаряване на панелните жилища, чиито „ период на валидност “ идва все по-близко.
Изчерпателните данни от преброяването ще съставляват и самобитна оценка на стратегиите за саниране на здания, които са в центъра на националната жилищна политика от известно време.
Това, несъмнено, са единствено дребна част от информацията, която ще бъде разкрита от преброяването. Дори и единствено част от тези догатки да се окажат правилни, то цели държавни политики ще би трябвало да се рекалибрират по отношение на „ новите “ действителности. Резултатите ще имат отношение към политиките в областта на здравето, обществените политики, инфраструктурата - описът е дълъг, и затова е основно вярното осъществяване на преброяването и анализиране на резултатите.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ