Райна Аврамова: Четири пъти повече са жертвите на домашно насилие през 2022 г.
Преброиха жертвите на домашно принуждение през последните години!
Към май месец предходната година жертвите на домашно принуждение са били над 1700, като от тях 409 са деца, а останалите - дами. Това съобщи юристът по фамилно право Райна Аврамова след следващата сходна покруса, случила се в Перник. Тя уточни, че това е четири пъти по-голямо нарастване на жертвите на домашно принуждение по отношение на тези през 2021 година, написа.
По нейни думи е нужна сериозна законодателна стратегия, като би трябвало да се прегледат всички текстове в закона за отбрана от домашното принуждение. Аврамова означи, че част от текстовете са ревизирани, с което тя самата не била напълно съгласна.
По думите ѝ полемиката към законопроекта поражда, тъй като някои от текстовете в него към този момент са променени, а други занапред би трябвало да се трансформират.
" Трябва да вземем за пример да се огледа събитието, че не е наложително ти да съжителстваш на брачен начала. Възможно е ти да имаш връзка с това лице, то да посещава твоя дом, ти да посещаваш неговия дом. В случая в Перник жертвата сама се е върнала в фамилното жилище. При тях е фамилно, тъй като има брак, има стартирало и бракоразводно дело. Това може да се случи даже сред сътрудници, които са във фактическа връзка, само че не съжителстват на брачен начала ", добави още в ефира на Българска национална телевизия Аврамова.
За да бъде ефикасен законът, както потърпевшият, по този начин и причинителят би трябвало да бъдат задължавани да посещават профилирани стратегии за психическа помощ. Трябва да се работи и с потърпевшото лице, тъй като от време на време жертвите страдат от така наречен стокхолмски синдром. Към момента едвам към 1% са случаите, в които съдът постановява навестяване на профилирани стратегии за психическа помощ.
На въпрос би трябвало ли да има " указател на насилниците " тя отговори, че има и други способи те да бъдат проследявани, да вземем за пример посредством бюрата по съдимост и делата против такива хора.
" Жертвите се обръщат освен към НПО-та, те се обръщат и към публицисти. Очевидно жертвите или се тормозят да сезират съда и органите на полицията или считат, че могат да получат подпомагане по различен метод ", сподели Аврамова.
Тя изясни, че когато една молба за издаване на ограничаваща заповед не е съпроводена с медицински свидетелства, показания или други документи, то съдът би трябвало да издаде заповед въз основата на декларация.
" Има и случаи, когато се подават такива молби без да има същинска заплаха, а да се употребяват като неподходящо събитие в бракоразводното дело. Понякога и на самите съдилища им е мъчно да преценяват, когато имат единствено молба за издаване на заповед и единствено декларация от жертвата ", изясни юристът по фамилно право Райна Аврамова.
Към май месец предходната година жертвите на домашно принуждение са били над 1700, като от тях 409 са деца, а останалите - дами. Това съобщи юристът по фамилно право Райна Аврамова след следващата сходна покруса, случила се в Перник. Тя уточни, че това е четири пъти по-голямо нарастване на жертвите на домашно принуждение по отношение на тези през 2021 година, написа.
По нейни думи е нужна сериозна законодателна стратегия, като би трябвало да се прегледат всички текстове в закона за отбрана от домашното принуждение. Аврамова означи, че част от текстовете са ревизирани, с което тя самата не била напълно съгласна.
По думите ѝ полемиката към законопроекта поражда, тъй като някои от текстовете в него към този момент са променени, а други занапред би трябвало да се трансформират.
" Трябва да вземем за пример да се огледа събитието, че не е наложително ти да съжителстваш на брачен начала. Възможно е ти да имаш връзка с това лице, то да посещава твоя дом, ти да посещаваш неговия дом. В случая в Перник жертвата сама се е върнала в фамилното жилище. При тях е фамилно, тъй като има брак, има стартирало и бракоразводно дело. Това може да се случи даже сред сътрудници, които са във фактическа връзка, само че не съжителстват на брачен начала ", добави още в ефира на Българска национална телевизия Аврамова.
За да бъде ефикасен законът, както потърпевшият, по този начин и причинителят би трябвало да бъдат задължавани да посещават профилирани стратегии за психическа помощ. Трябва да се работи и с потърпевшото лице, тъй като от време на време жертвите страдат от така наречен стокхолмски синдром. Към момента едвам към 1% са случаите, в които съдът постановява навестяване на профилирани стратегии за психическа помощ.
На въпрос би трябвало ли да има " указател на насилниците " тя отговори, че има и други способи те да бъдат проследявани, да вземем за пример посредством бюрата по съдимост и делата против такива хора.
" Жертвите се обръщат освен към НПО-та, те се обръщат и към публицисти. Очевидно жертвите или се тормозят да сезират съда и органите на полицията или считат, че могат да получат подпомагане по различен метод ", сподели Аврамова.
Тя изясни, че когато една молба за издаване на ограничаваща заповед не е съпроводена с медицински свидетелства, показания или други документи, то съдът би трябвало да издаде заповед въз основата на декларация.
" Има и случаи, когато се подават такива молби без да има същинска заплаха, а да се употребяват като неподходящо събитие в бракоразводното дело. Понякога и на самите съдилища им е мъчно да преценяват, когато имат единствено молба за издаване на заповед и единствено декларация от жертвата ", изясни юристът по фамилно право Райна Аврамова.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ