Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко

" Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време на този свят от времето, изживяно до момента.

Вече нямам време за безкрайни срещи, където се дискутират статути, правила, правила, способи на деяние, вътрешни регламенти, с цялостното схващане, че диалозите няма да доведат до на никое място.

Вече нямам време да претърпявам неуместни персони, които, без значение от възрастта си, не са пораснали. Нямам време да се занимавам с посредствености. Нито пък желая да участвам на събирания, където дефилират напомпани его-та.

Не търпя манипулатори, интересчии, кариеристи, маневристи.

Ядосват ме човеци, които се пробват да дискредитират по-кадърните, с цел да си присвоят техните места, да си припишат техните гении и достижения.

Ненавиждам да бъда очевидец на битката за по-важно място, да следя резултата, който тя провокира измежду по-амбициозните.

Презирам хората, които не спорят за наличия, а за трофеи. Времето ми е прекомерно скъпо, с цел да се занимавам с трофеи.

Искам да пребивавам до човечни хора, доста човечни, на първо място друго, човечни.

Хора, които обичат да се смеят на грешките си.

Които не се суетят към триумфите си и не се самозабравят.

Които не се считат за избраници, за хайлайф, надминаващ останалите. Преди в действителност да са станали такива.

Които не бягат от отговорностите си.

Които пазят човешкото достолепие.

Които не желаят нищо друго, с изключение на да вървят паралелно с истината и справедливостта, достойнството и достолепието.

Есенциалното, главното, елементарното, елементарното, натуралното най-базисното, това е, което прави живота скъп. Което прави пътешествието ни на този свят да си коства.

Искам да се обкръжа с хора, които знаят по какъв начин да допрян сърцето на другите и могат да го създадат.

Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израснали с една мекост в душата. Които нещастието е направило по-мъдри.

Да, бързам да пребивавам с интензивността, която единствено зрялата възраст може да ми даде.

Искам да не пропилея нито едно от лакомствата, които ми остават. Сигурен съм, че ще бъдат още по-сладки от тези, които до момента съм изял.

Целта ми е да стигна до края спокоен, в мир с обичаните си същества и с моята съвест.

Надявам се, че това един ден ще стане фантазията на всички ни, тъй като по този начин, или другояче, ще стигнем до края… А за какво да не бъде с наслада и задоволство? "

Мариу ди Андраде