Пребоядисваме колата за колкото сме я купили
Пребоядисването на всеобщите 10-15-годишни коли, които карат българите, към този момент излиза на притежателите съвсем толкоз, колкото са платили, с цел да се снабдят с возилата си втора употреба. Цените единствено за един подробност стигат тук-там до 500 лв., без в това да се включват тенекеджийски услуги. Освен това за добър бояджия в столицата и по-големите градове се чака от време на време повече от месец.
„ Само от началото на годината цените са скочили с 30%. Такова е повишаването на материалите, които използваме. Не мога да дам тъкмо пояснение на какво се дължи. Търговците си знаят, ние отиваме в магазина и не питаме “, коментира пред „ Телеграф “ експертът в бояджийските услуги и поправянето на по-малки елементи, в това число лепенето на брони, Емил Манойлов от сервиз в региона на столичната зоологическа градина.
Цените се подбиват от майстори, които работят на черно и в по-малки сервизи из кварталите и в провинцията. „ При тях може да ви предложат двойно и даже тройно по-ниски цени, само че пък това може да ви донесе други главоболия от позиция на вложените материали и качеството на осъществяването. Тези, които имаме нужните документи, плащаме осигуровки и Данък добавена стойност, заявяваме приходи и няма по какъв начин да поддържаме ниски цени, тъй като няма да ни излезе сметката. Въпросът е за какво страната явно не прави нужното, с цел да събира повече доходи и не постанова ефикасен надзор “, добави още Манойлов.
В огромните градове в страната има сериозен дефицит на автотенекеджии. Сериозна част от тези майстори работят най-вече с вносители на коли втора ръка от Западна Европа или са обвързани със застрахователи като доверени сервизи. Собствениците на по-стари коли, за които не заплащат каско, е мъчно да се доберат до добър експерт, който да усъвършенства външния тип на колите им и да предотврати по-нататъшното им компрометиране от появяването на разяждане.
„ Добрите тенекеджии безусловно измряха. Трудно се намират такива, които са прихванали занаята “, регистрира Манойлов и означи, че при по-новите коли има по-тънки ламарини и повече пластмаса и лепенето и поправките на тези елементи е по-търсено в последно време.
Според различен занаятчия автобояджия от София доста от познатите услуги като промяна на прагове и изцяло изкърпване не са рентабилни.
„ Преди години се намираха евтини китайски и тайвански елементи, които въпреки всичко имаха приемливо качество и си струваше да се вършат такива поправки. Сега промяната на прагове може да излезе близо 2000 лв.. Хората преценят, че не си коства и си карат по-старите коли с наслойка. Сега главно вършим поправки след по-леки и по-тежки пътни произшествия. Действително сме натоварени и даже сега записваме часове за след две седмици, а от време на време и за след месец и половина. Ако се случи някоя градушка, напряко си изключвам телефона “, разкрива Димитър Димитров, който работи в сервиз с висок престиж в столичния квартал „ Люлин “. Той също удостовери, че растежът при цените е дълготраен.
„ В последните няколко години това е непрекъсната наклонност и все по-често се актуализират. Да не кажем на три, само че на всеки шест месеца има придвижване нагоре. Сега стартират от 350 лв. на подробност – калник, врата... Таванът излиза по-скъпо “, сподели още Димитров.
За да избегнат опашките пред сервизите в София, доста от водачите в двумилионния град търсят разновидности за по-бързо оправяне на вредите по колите си в провинцията. Там обаче съществува по-голям риск да попаднат на занаятчия с по-малко опит и подготовка.
„ Има обаче и момчета, които си правят работата по-съвестно и качествено от тези в София. Тук също всевъзможни идват и отварят сервизи и си оставят ръцете по колите ни. Когато нещо би трябвало да се изкърпи, някои сами се учим по какъв начин да го създадем, купуваме си материали и да ви кажа се получава. Ако не, няма най-малко кой да ни е крив и да се ядосваме, че сме му изсипали една торба пари, а нищо не е направил като хората “, разяснява Николай Станиславов, който живее в столичния квартал „ Дружба “.
Опарени клиенти на пишман тенекеджии в цялата страна все по-често топят неприятните майстори и в обществените мрежи. Някои от тях даже разгласяват фотоси на такива в профилите си и описват истории за забавени с месеци коли и невърнати пари, макар че в последна сметка работата не е свършена. По сходни мнения набедените се пазят, че „ може да са майстори, само че не са магьосници “ и че някои клиенти не знаят какво тъкмо желаят. Срещат се и значително закани със съд или груби закани за разпра.
