Какво да празнуваме на 8 и 9 май
Празнуването в България на 9 май съвсем извънредно като празник на руската войска е тежко просветително извращение, което само основава борба в българското общество. Най-малкото, което би трябвало да създадем на този ден, в случай че ще честваме, е да ангажираме по едно и също време Русия, Англия, Съединени американски щати и Германия в сходно събитие.
Да се опълчва Русия и страните на НАТО на 9 май е парадокс. Това е рядка дата на тяхната обединеност, не разделеност. Да се опълчва 8 май и 9 май е също парадокс. (8 май - капитулацията на Германия, датата, отбелязвана от Западна Европа, до момента в който Русия чества на 9 май. Също на 9 май, само че 1950 е подписана Декларацията на Шуман, която довежда до основаването на Европейския съюз.)
Да се показва успеха над фашистка Германия просто като победа на Червенията войска е също неуместно.
За България 8/9 май е много комплицирана дата. Това би трябвало да са дни на размисъл, преди да станат дни на празник. Какво тъкмо би трябвало честваме на 8/9 май? Това, че България е изгубила войната? Че е съумяла да не прати армията си на Източния фронт? Че е предходна от контрола на един непознат режим под контрола на различен, доста по-безкомпромидния и нечовечен непознат режим? Че е съумяла да избави евреите? Че не е съумяла да избави евреите? Че един отчасти фашизиран и отчасти въздържан политически и интелектуален хайлайф е вкаран в кланицата на безпросветни примитиви? Че на този ден е почнал развой, който няколко години по-късно е довел до началото на различен развой, който десетилетия по-късно ни е приобщил, с помощта на икономическия и политически разпад на комунистическия блок? Или честваме това, че при две международни войни се оказваме на страната на изгубилите, поради вярата да си върнем земи, които считаме, че ни принадлежат? Или нещо друго?
Без подозрение би трябвало да честваме, че се озовахме в два блока, НАТО и Европейски Съюз, които ни защищават от инцидентни течения, приливи и отливи на историята. Но този празник би трябвало да е доста деликатно премислен, тъй като и към НАТО, и към Европейски Съюз се отнасяме с немалка доза безнаказаност и на правилото на Бай Ганьо " имал си бол пари, платил си ".
В последна сметка на 8/9 май е добре да се замислим за това, което ние сме дали за мира и просперитета на демократичния и проспериращ свят и искрено да си кажем, че, въпреки и да имаме своя принос, продължаваме да сме длъжници. И да не позволяваме тези дати да бъдат яхани от пропагандни планове и историческа неначетеност.
Текстът е оповестен във Фейсбук
Да се опълчва Русия и страните на НАТО на 9 май е парадокс. Това е рядка дата на тяхната обединеност, не разделеност. Да се опълчва 8 май и 9 май е също парадокс. (8 май - капитулацията на Германия, датата, отбелязвана от Западна Европа, до момента в който Русия чества на 9 май. Също на 9 май, само че 1950 е подписана Декларацията на Шуман, която довежда до основаването на Европейския съюз.)
Да се показва успеха над фашистка Германия просто като победа на Червенията войска е също неуместно.
За България 8/9 май е много комплицирана дата. Това би трябвало да са дни на размисъл, преди да станат дни на празник. Какво тъкмо би трябвало честваме на 8/9 май? Това, че България е изгубила войната? Че е съумяла да не прати армията си на Източния фронт? Че е предходна от контрола на един непознат режим под контрола на различен, доста по-безкомпромидния и нечовечен непознат режим? Че е съумяла да избави евреите? Че не е съумяла да избави евреите? Че един отчасти фашизиран и отчасти въздържан политически и интелектуален хайлайф е вкаран в кланицата на безпросветни примитиви? Че на този ден е почнал развой, който няколко години по-късно е довел до началото на различен развой, който десетилетия по-късно ни е приобщил, с помощта на икономическия и политически разпад на комунистическия блок? Или честваме това, че при две международни войни се оказваме на страната на изгубилите, поради вярата да си върнем земи, които считаме, че ни принадлежат? Или нещо друго?
Без подозрение би трябвало да честваме, че се озовахме в два блока, НАТО и Европейски Съюз, които ни защищават от инцидентни течения, приливи и отливи на историята. Но този празник би трябвало да е доста деликатно премислен, тъй като и към НАТО, и към Европейски Съюз се отнасяме с немалка доза безнаказаност и на правилото на Бай Ганьо " имал си бол пари, платил си ".
В последна сметка на 8/9 май е добре да се замислим за това, което ние сме дали за мира и просперитета на демократичния и проспериращ свят и искрено да си кажем, че, въпреки и да имаме своя принос, продължаваме да сме длъжници. И да не позволяваме тези дати да бъдат яхани от пропагандни планове и историческа неначетеност.
Текстът е оповестен във Фейсбук
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ