Здравка Евтимова за Edna: „Другото и най-истинско име на Коледа за мен е „Аз се сдобрих с този човек“
Празниците са освен за шерване с околните, само че и време да притихнем и размишляваме уединено с книга с ръка. По този мотив от Издателство Сиела към този момент можем да прочетем празничния алманах „ Нашата Коледа “, съдържащ 17 български коледни разкази . В него съставителят Захари Карабашлиев е събрал текстове на повече и по-малко познати имена.
Сред тях откриваме един от титаните на актуалната българска литература - Здравка Евтимова , със „ суровата топлота “ на думите ѝ, както означават от издателството. Нагласата ѝ към света, миролюбива и чиста, ни трогва до сълзи , без значение дали доближава до нас в роман или изявление. Пред Edna тя споделя за чудесата, които се случват освен по Коледа, обичаните си мемоари за празника и какво ни коства да бъдем положителни.
PR списък Издателство Сиела
В сборника „ Нашата Коледа “ се включвате с описа си „ Мостът към Коледа “. Как да изградим мост към положителното и топлотата, с които свързваме празника, с цел да бъдат с нас през цялата година?
Може би първата стъпка е нашите мисли да бъдат огнище, изпъчващо покана към измръзналия човек да се стопли. Това е най-важната и най-трудната стъпка – да решим надълбоко в себе си да бъдем гостолюбиви, подготвени да подарим благотворителност и любов на несретника, който не познаваме.
В различен Ваш роман, обвързван с празника - „ Така ще направиш “, е заложена концепцията за чудесата по Коледа. Случвали ли са се и на Вас без да ги очаквате?
Случват ми се чудеса всеки ден – когато пия за седем минути капучино в кафето на Централна гара с приятелки след идването на влака от Перник. Когато беседвам със ядосани хора и се убедя, че само гневът не носи маска и демонстрира тъкмо какво мисли индивидът за мене и за дните ни. Истината е най-голямото, и най-трудното знамение. Красивите чудеса стават на Коледа – стига хората да пожелаят да се сдобрят.
Другото и най-истинското име на Коледа за мене е прошепнатата едвам чуто фраза – „ Аз се сдобрих с този човек. “ Това значи, че някой е излекувал остарялата рана, която е кървяла толкова дълго.
Намирането на дребния Александър от Вашия роден град Перник засвидетелства, че българският народ към момента може да бъде обединен, щом пожелае. Вместо да се постанова сходни плашещи истории да ни го потвърждават, какво друго ни е нужно, с цел да помним какъв брой значимо е да сме сплотени?
Спомням си една приказка, който ми е разказвала моята баба Лазарина: Къртичината споделила на планината: „ Я се махни отсам. Искам да се протегна, а ти ми пречиш. “ Силата ни като народ е не в числеността, а в духа и щедростта ни. Духът е нашата планина и когато той е мощен и ярък, нито една къртичина няма да посмее да ни каже, нито да ни заповяда: „ Я се махни отсам! “ Онова, което ни прави планина, е полетът на общността от хора към положително.
Заради неналичието на коледни обичаи у нас преди демокрацията, някои хора, прекарали юношеството си по време на социализма, настояват, че не могат да усетят празничността. Имало ли е подобен миг и при Вас?
Никога не е имало сходни моменти. В фамилията ми – татко ми беше електротехник, а мама – счетоводител в Трудово кооперативно стопанство (ТКЗС) - постоянно сме чествали Коледа, обичали сме я, очаквали сме я с боязън и признателност. Баба ми Лазарина – какъв брой прелестно, че един от моите внуци носи нейното име Лазар! - ми разказваше измислени от нея приказки за Дядо Коледа и от напълно малко дете съм свързвала празника Коледа и Дядо Коледа с положителното, обичта, сърдечността. Дълбоко имам вяра, че Коледа ни прави по-добри хора.
Цветелина Белутова
Какви са първите Ви мемоари от Рождество Христово?
На Коледа майка ми изглеждаше най-хубавата жена на света и имах вяра, че е най-умната. С брат ми подготвяхме коледната софра. Задачата ни беше да приготвим орехите за саралията. Баба ми Лазарина от дребна ме научи да меся коледна питка. С мама почиствахме всяко кътче вкъщи, всичко блестеше щастливо. Баща ни се връщаше от работа, скрил дребни лакомства в джобовете си. Навеждаше се пред прага, брат ми и аз с голяма наслада намирахме нещо вкусно в джобовете му, а той ни разказваше, че го срещнал Дядо Коледа и е проводил тези прелестни подаръчета за нас. Беше вълшебно. Баща ми също беше магически човек.
Имате ли обичана коледна традиция?
Обичам да разчиствам къщата, за я видя светнала, само че най-скъпо ми е идването на внучките ми вкъщи . Аз им споделям, че през вчерашния ден съм се срещнала с Дядо Коледа пред супермаркета, той е научил отнякъде за шестицата по математика на Мария и доста се е зарадвал. Надява се тя да стане доктор, като порасне, с цел да лекува положителните хора, а неприятните хора – като ги излекува – да тръгнат към положително. Дядо Коледа също по този начин е забелязал, че дребната ми внучка София е изпяла доста хубава песничка в детската градина, изпратил е дарове и на двете, само че ще ги получат на Коледа.
Коя коледна история постоянно Ви трогва, без значение какъв брой пъти се срещате с нея?
Когато видя хората да хвърлят великодушни монети в шапката на уличния музикант; когато срещам прегърнати млади и по-възрастни хора; когато видя остаряла белокоса двойка, смешни дядко и баба, да се държат за ръце и да се разхождат постепенно и достолепно по тротоара край Струма. Щастлива съм, когато видя татко, усмихващ се на дребната си дъщеря; когато срещна млада майка да вози детето си, разположило се на детска седалка на велосипеда ѝ.
В такива мигове мисля, че положителното е безсмъртно и се апелирам да бъде безсмъртно човечеството.
В едно свое изявление казвате, че „ сложната наслада е същинската “. Кога за последно Ви се случи да изпитате такава?
Щастлива съм, че моите наслади са сложни, т.е. дълбоки, трайни и същински. За последно ми се случи да изпитам такава наслада преди 10 дни. Успях да пропъдя от себе си мисъл, която ме ограбваше, довеждаше ме до в действителност болестно положение – от чиста нелепост . Удаде ми се да я трансформира в думи, да оставя тази мисъл в роман и да я насоча в посока, където болката се стопи. Това сторих не аз, а разказът. Много се изненадах от написаното, когато го прочетох.
Велко Ангелов
С какво ще запомните отминаващата 2022 година и имате ли проекти за идната?
Моля се отвратителната война на Путин против Украйна да бъде прекъсната час по-скоро. Моля се човечеството да живее в мир, да се раждат здрави, красиви, умни и положителни деца. Родителите им, техните баби и дядовци да живеят почтено.
Дано бъдем здрави, по-мъдри от през днешния ден, с цел да разберем, че само сплавта от мир и разсъдък ще уточни верния излаз за човечеството към заслужен живот, обикновено бъдеще, изпълнено с труд, научни открития и съгласие сред хората и народите по света...
Какво бихте поискали на българите за празниците?
Нека постоянното здраве да бъде основата на нашето благополучие, нашата любов и наслада, на нашите победи и фантазии.
Сред тях откриваме един от титаните на актуалната българска литература - Здравка Евтимова , със „ суровата топлота “ на думите ѝ, както означават от издателството. Нагласата ѝ към света, миролюбива и чиста, ни трогва до сълзи , без значение дали доближава до нас в роман или изявление. Пред Edna тя споделя за чудесата, които се случват освен по Коледа, обичаните си мемоари за празника и какво ни коства да бъдем положителни.
PR списък Издателство Сиела В сборника „ Нашата Коледа “ се включвате с описа си „ Мостът към Коледа “. Как да изградим мост към положителното и топлотата, с които свързваме празника, с цел да бъдат с нас през цялата година?
Може би първата стъпка е нашите мисли да бъдат огнище, изпъчващо покана към измръзналия човек да се стопли. Това е най-важната и най-трудната стъпка – да решим надълбоко в себе си да бъдем гостолюбиви, подготвени да подарим благотворителност и любов на несретника, който не познаваме.
В различен Ваш роман, обвързван с празника - „ Така ще направиш “, е заложена концепцията за чудесата по Коледа. Случвали ли са се и на Вас без да ги очаквате?
Случват ми се чудеса всеки ден – когато пия за седем минути капучино в кафето на Централна гара с приятелки след идването на влака от Перник. Когато беседвам със ядосани хора и се убедя, че само гневът не носи маска и демонстрира тъкмо какво мисли индивидът за мене и за дните ни. Истината е най-голямото, и най-трудното знамение. Красивите чудеса стават на Коледа – стига хората да пожелаят да се сдобрят.
Другото и най-истинското име на Коледа за мене е прошепнатата едвам чуто фраза – „ Аз се сдобрих с този човек. “ Това значи, че някой е излекувал остарялата рана, която е кървяла толкова дълго.
Намирането на дребния Александър от Вашия роден град Перник засвидетелства, че българският народ към момента може да бъде обединен, щом пожелае. Вместо да се постанова сходни плашещи истории да ни го потвърждават, какво друго ни е нужно, с цел да помним какъв брой значимо е да сме сплотени?
Спомням си една приказка, който ми е разказвала моята баба Лазарина: Къртичината споделила на планината: „ Я се махни отсам. Искам да се протегна, а ти ми пречиш. “ Силата ни като народ е не в числеността, а в духа и щедростта ни. Духът е нашата планина и когато той е мощен и ярък, нито една къртичина няма да посмее да ни каже, нито да ни заповяда: „ Я се махни отсам! “ Онова, което ни прави планина, е полетът на общността от хора към положително.
Заради неналичието на коледни обичаи у нас преди демокрацията, някои хора, прекарали юношеството си по време на социализма, настояват, че не могат да усетят празничността. Имало ли е подобен миг и при Вас?
Никога не е имало сходни моменти. В фамилията ми – татко ми беше електротехник, а мама – счетоводител в Трудово кооперативно стопанство (ТКЗС) - постоянно сме чествали Коледа, обичали сме я, очаквали сме я с боязън и признателност. Баба ми Лазарина – какъв брой прелестно, че един от моите внуци носи нейното име Лазар! - ми разказваше измислени от нея приказки за Дядо Коледа и от напълно малко дете съм свързвала празника Коледа и Дядо Коледа с положителното, обичта, сърдечността. Дълбоко имам вяра, че Коледа ни прави по-добри хора.
Цветелина Белутова Какви са първите Ви мемоари от Рождество Христово?
На Коледа майка ми изглеждаше най-хубавата жена на света и имах вяра, че е най-умната. С брат ми подготвяхме коледната софра. Задачата ни беше да приготвим орехите за саралията. Баба ми Лазарина от дребна ме научи да меся коледна питка. С мама почиствахме всяко кътче вкъщи, всичко блестеше щастливо. Баща ни се връщаше от работа, скрил дребни лакомства в джобовете си. Навеждаше се пред прага, брат ми и аз с голяма наслада намирахме нещо вкусно в джобовете му, а той ни разказваше, че го срещнал Дядо Коледа и е проводил тези прелестни подаръчета за нас. Беше вълшебно. Баща ми също беше магически човек.
Имате ли обичана коледна традиция?
Обичам да разчиствам къщата, за я видя светнала, само че най-скъпо ми е идването на внучките ми вкъщи . Аз им споделям, че през вчерашния ден съм се срещнала с Дядо Коледа пред супермаркета, той е научил отнякъде за шестицата по математика на Мария и доста се е зарадвал. Надява се тя да стане доктор, като порасне, с цел да лекува положителните хора, а неприятните хора – като ги излекува – да тръгнат към положително. Дядо Коледа също по този начин е забелязал, че дребната ми внучка София е изпяла доста хубава песничка в детската градина, изпратил е дарове и на двете, само че ще ги получат на Коледа.
Коя коледна история постоянно Ви трогва, без значение какъв брой пъти се срещате с нея?
Когато видя хората да хвърлят великодушни монети в шапката на уличния музикант; когато срещам прегърнати млади и по-възрастни хора; когато видя остаряла белокоса двойка, смешни дядко и баба, да се държат за ръце и да се разхождат постепенно и достолепно по тротоара край Струма. Щастлива съм, когато видя татко, усмихващ се на дребната си дъщеря; когато срещна млада майка да вози детето си, разположило се на детска седалка на велосипеда ѝ.
В такива мигове мисля, че положителното е безсмъртно и се апелирам да бъде безсмъртно човечеството.
В едно свое изявление казвате, че „ сложната наслада е същинската “. Кога за последно Ви се случи да изпитате такава?
Щастлива съм, че моите наслади са сложни, т.е. дълбоки, трайни и същински. За последно ми се случи да изпитам такава наслада преди 10 дни. Успях да пропъдя от себе си мисъл, която ме ограбваше, довеждаше ме до в действителност болестно положение – от чиста нелепост . Удаде ми се да я трансформира в думи, да оставя тази мисъл в роман и да я насоча в посока, където болката се стопи. Това сторих не аз, а разказът. Много се изненадах от написаното, когато го прочетох.
Велко Ангелов С какво ще запомните отминаващата 2022 година и имате ли проекти за идната?
Моля се отвратителната война на Путин против Украйна да бъде прекъсната час по-скоро. Моля се човечеството да живее в мир, да се раждат здрави, красиви, умни и положителни деца. Родителите им, техните баби и дядовци да живеят почтено.
Дано бъдем здрави, по-мъдри от през днешния ден, с цел да разберем, че само сплавта от мир и разсъдък ще уточни верния излаз за човечеството към заслужен живот, обикновено бъдеще, изпълнено с труд, научни открития и съгласие сред хората и народите по света...
Какво бихте поискали на българите за празниците?
Нека постоянното здраве да бъде основата на нашето благополучие, нашата любов и наслада, на нашите победи и фантазии.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ