Етнологът Грозделина Георгиева: Йордановден бележи краят на всички мръсни дни
Празниците, от края на годината до момента, са един свършек на дълъг цикъл, който се води в националната просвета като Хаосните дни, които стартират още от Игнажден. това сподели в предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " Грозделина Георгиева, организатор в Регионален етнографски музей - Пловдив.
" В националната просвета има доста забранителни дейности, които се съблюдават през всичките тези съвсем 13 дни, в които хората не излизат вечер. А в случай че излязат, носят чесън против демоничните същества, против " караконджо ", както се споделя. Това са страшни сили, в които са вярвали в предишното. И както споделят в националната просвета, светлината ги прогонва. И когато се явява към този момент електричеството на всички места, стартира да отмира вярата в тези тъмни сили, само че до тогава са спазвани строго всички забрани и защитни ограничения. А очистителната мощ на водата е другото средство, което измива и прекъсва активността на тези преходни дни сред остарялата и идването на новата година. И това стартира още с 5 януари, когато се назовава деня Водокръщи, или Кръстовден в Родопите, Водокръст в Охридско, а пък в някои региони и Попова коледа, с тази очистителна, целебна мощ на водата ", описа Грозделина Георгиева.
В региони, където има духовник, свещеникът кръщава водата, пуска кръст в нея и я освещава, а по-късно с котле обикаля селото и ръси с китка със светената вода. Ако китката замръзне, всички са се радвали, тъй като се има вяра, че годината ще е здрава и берекетна. Домакините му пускат пари в котлето, подаряват го с вълна, фасул и кой каквото има, а с него вървят деца и млади мъже, които назовават " котки “, а те са събирачи на тези блага.
" С това ликвидиране се почистват всички тъмни сили и зли същества, и този ден е постен – не се яде месо, с цел да са здрави стопаните и добитъка. В тази нощ има също и друго национално поверие, което апропо и до през днешния ден е непокътнато, че тази нощ, сред 5-и и 6-и, когато е Йордановден, е магична. Небето се отваря и водата замръзва най-малко за минута. И се има вяра, че който успее да го види, каквото си пожелае, това ще му се случи ", описа още етнологът.
По думите на Георгиева, във всеки дом се прави питка, това е третата постна вечеря и постоянно също е с пара, тъй като българинът постоянно е казвал, че всяко нещо би трябвало да се повтори по 3 пъти, с цел да хване дикиш, както се споделя, и да се случат нещата. И както на Бъдни вечер се прави такава постна софра, на Васильовден се прави питка с пара, това е третият ден - на Йордановден, когато се прави постната софра. А домът се прекадява. Отново възрастният разчупва питката и раздава на всички за здраве в дома и шанса да се види, да се препотвърди в къщата и в домашните. А от житото, което се оставя на трапезата, се резервира, и то се засява в земеделската нова година на Симеоновден, на 1 септември.
" А тамяна с въглените, които се употребяват за прекадяването не догаря, с цел да може да се запазят, и цяла година се употребява за лекуване на домашните хора. Лемежът, който се употребява за огнището и иконите, на идващия ден, на Йордановден, когато е върховият ден на очистителната магична мощ на водата, всичко това се измива на река или на течаща вода се измива, както и хората, които следват процесията. Ако има млади девойки, те също се измиват на течащата вода, с цел да са бели и червени и да не ги хващат струпеи през цялата година или да няма изприщване по лицата ", описа още етнологът.
Грозделина Георгиева описа още, че в Родопите се чества един доста забавен бит – Савойница, който се прави от млади девойки. Едната я преобличат като момче, а другата я вършат младоженка, само че не с нормалните облекла, а и вършат чул от мъжки компактен червен пояс. И по този начин те стартират да обикалят селото, и сходно на процесията със свещеника и " котките “, младите момчета, те пък събират разнообразни типове блага като обикалят с мълчана вода, заложена от предния ден под звездите, донесена от чисто момиче. Това момиче ръси с чула, ръси все едно е духовник с осветена от звездите и от природата вода и благославя къщите. Тя замества свещеното лице и прогонва злото в тези пространства. Момите пеят разнообразни любовни песни и събират блага, които по-късно си разделят между тях.
Йордановден бележи края на всички мръсни дни, водата е свещената вода, която да опустоши всичко неприятно. На този ден празнуват всички именници Йордан, Йорданка, Богомили, Боян и Бояна, Богдани и всички свързани с Божието име.
" В националната просвета има доста забранителни дейности, които се съблюдават през всичките тези съвсем 13 дни, в които хората не излизат вечер. А в случай че излязат, носят чесън против демоничните същества, против " караконджо ", както се споделя. Това са страшни сили, в които са вярвали в предишното. И както споделят в националната просвета, светлината ги прогонва. И когато се явява към този момент електричеството на всички места, стартира да отмира вярата в тези тъмни сили, само че до тогава са спазвани строго всички забрани и защитни ограничения. А очистителната мощ на водата е другото средство, което измива и прекъсва активността на тези преходни дни сред остарялата и идването на новата година. И това стартира още с 5 януари, когато се назовава деня Водокръщи, или Кръстовден в Родопите, Водокръст в Охридско, а пък в някои региони и Попова коледа, с тази очистителна, целебна мощ на водата ", описа Грозделина Георгиева.
В региони, където има духовник, свещеникът кръщава водата, пуска кръст в нея и я освещава, а по-късно с котле обикаля селото и ръси с китка със светената вода. Ако китката замръзне, всички са се радвали, тъй като се има вяра, че годината ще е здрава и берекетна. Домакините му пускат пари в котлето, подаряват го с вълна, фасул и кой каквото има, а с него вървят деца и млади мъже, които назовават " котки “, а те са събирачи на тези блага.
" С това ликвидиране се почистват всички тъмни сили и зли същества, и този ден е постен – не се яде месо, с цел да са здрави стопаните и добитъка. В тази нощ има също и друго национално поверие, което апропо и до през днешния ден е непокътнато, че тази нощ, сред 5-и и 6-и, когато е Йордановден, е магична. Небето се отваря и водата замръзва най-малко за минута. И се има вяра, че който успее да го види, каквото си пожелае, това ще му се случи ", описа още етнологът.
По думите на Георгиева, във всеки дом се прави питка, това е третата постна вечеря и постоянно също е с пара, тъй като българинът постоянно е казвал, че всяко нещо би трябвало да се повтори по 3 пъти, с цел да хване дикиш, както се споделя, и да се случат нещата. И както на Бъдни вечер се прави такава постна софра, на Васильовден се прави питка с пара, това е третият ден - на Йордановден, когато се прави постната софра. А домът се прекадява. Отново възрастният разчупва питката и раздава на всички за здраве в дома и шанса да се види, да се препотвърди в къщата и в домашните. А от житото, което се оставя на трапезата, се резервира, и то се засява в земеделската нова година на Симеоновден, на 1 септември.
" А тамяна с въглените, които се употребяват за прекадяването не догаря, с цел да може да се запазят, и цяла година се употребява за лекуване на домашните хора. Лемежът, който се употребява за огнището и иконите, на идващия ден, на Йордановден, когато е върховият ден на очистителната магична мощ на водата, всичко това се измива на река или на течаща вода се измива, както и хората, които следват процесията. Ако има млади девойки, те също се измиват на течащата вода, с цел да са бели и червени и да не ги хващат струпеи през цялата година или да няма изприщване по лицата ", описа още етнологът.
Грозделина Георгиева описа още, че в Родопите се чества един доста забавен бит – Савойница, който се прави от млади девойки. Едната я преобличат като момче, а другата я вършат младоженка, само че не с нормалните облекла, а и вършат чул от мъжки компактен червен пояс. И по този начин те стартират да обикалят селото, и сходно на процесията със свещеника и " котките “, младите момчета, те пък събират разнообразни типове блага като обикалят с мълчана вода, заложена от предния ден под звездите, донесена от чисто момиче. Това момиче ръси с чула, ръси все едно е духовник с осветена от звездите и от природата вода и благославя къщите. Тя замества свещеното лице и прогонва злото в тези пространства. Момите пеят разнообразни любовни песни и събират блага, които по-късно си разделят между тях.
Йордановден бележи края на всички мръсни дни, водата е свещената вода, която да опустоши всичко неприятно. На този ден празнуват всички именници Йордан, Йорданка, Богомили, Боян и Бояна, Богдани и всички свързани с Божието име.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ