Гл. асистент Станко Станков, УХТ: Традиции и поверия за праз...
Празникът Великден или Пасха, което в превод значи „ освобождение “ в православния свят е „ Празник на празниците “. Не инцидентно е именуван по този начин, защото в него проявяване намират по едно и също време гибелта и Вечният живот – Възкресението.
Всичко, обвързвано с този Светъл празник, е преплетено от голям брой мистични дейности. Подготовката за Възкресение е дълга, като по време на поста православните християни съблюдават освен хранителен, само че и нравствен пост на примирение, обич и самоограничение от всяко прелъщение.
Храната, както за всеки празник, е характерна и алегорична по своята същина. Основният миг от подготовката за празничната софра на Пасха стартира с боядисването на яйца – знак на единството на света, слънцето и планетите, само че не и на последно място яйцето, като знак на безконечния живот.
Тайнството на тяхното боядисване на Велики четвъртък се свързва с последния ден на Иисус Христос на земята преди неговата гибел. Цветовете на яйцата не са инцидентно събитие, съществуват рзлични вярвания и митове за произхода на аленото яйце, само че в християноския свят то символизира кръвта на Бог Иисус Христос, погинал поради спасението на нас индивидите.
Важно е да се знае, че боядисването на яйцата се прави деликатно денем и никога през нощта – след залез слънце. Денят е знак на чистотата и новото начало, а тъмнината - въплъщение на тъмните и нечисти сили. Боядисването се прави от най-възрастната жена в фамилията или стопанката на дома.
Първото яйце наложително е алено, то е част от фамилията през цялата година, като нему се отрежда особено място до иконата в дома. Останалите яйца в миналото са били оцветявани с естествени бои (шлюпки от лук, черупки от орехи, смокинови листа, черешови листа, мушмолови листа и други). Използвани са разнообразни техники и похвати, които да покажат възприятие на покорност и религия към Спасението, като всяка жена се стремяла да придаде необикновен нюанс на яйцата.
Освен шарените яйца на празничната софра участват обредни сладки хлябове – козунаци. Те са извънредно значим детайл от празнично-обредната софра. Символът на хляба, като сборен център и тялото Христово, намира главно място на масата на православния християнин.
Приготвянето на обредните хлябове, както на всеки празник, по този начин и на Великден е заветен обред, който през днешния ден хората подценяват, изяснява гл. ас. доктор Станко Станков от Университет по хранителни технологии – Пловдив. Той посочи значимостта и обредното значение, както акцентира разочарованието си от предпразничната консумация на обредни хлябове – козунаци. Според вярванията това е самун, именуван още „ Пасха “, който не служи единствено за храна, а и за безконечен живот. Козунаците са били месени с мая, като за Великден е юридически „ нов мая “, приготвян от най-възрастната жена в дома, която с пост и молитва измолва Божията благосклонност над фамилията.
Нищо от брашното, което се употребява, трохите от обредните хлябове не се изхвърлят, опустошават или тъпчат. Всичко се събира, раздава на небогати, трохите на птички или други домашни животни, само че никога не се изхвърля, акцентира доктор Станков. Той означи, че приготвянето на козунак и неговата консумация може да се назова Свещенодействие наподобяващо тайнството Евхаристия.
В някои райони се прави козунак – „ Пармак “, плетен козунак, в чиято основа се слагат в три разнообразни направления сурови боядисани в алено яйца. Те се изпичат дружно с козунака. Прави се един за кумовете или кръсниците и един за дома. Този ритуален самун символизира единството на Спасителя Иисус Христос със Своя Безначален Отец и Светия Дух.
Традицията с чукането на яйцата, тяхното разчупване, демонстрира Възкресението и успеха над гибелта. Няколко от яйцата се занасят в храма (на Велики Четвъртък), с цел да участват на обособените служби и да бъдат пръв очевидец на Възкресението.
Първата храна, която би трябвало да бъде употребявана, или както изясни доктор Станков да се извърши отговяването, би трябвало да бъде козунак и алено яйце.
Пред нас доктор Станков изясни, че през днешния ден убеждението за печено агнешко на Великден се разминава с тогавашните възгледи на хората. Той показа, че агнето е жертвено животно и то се принася в жертва на Гергьовден. Първото мляко, първото прясно сирене и първото агне се употребяват на празника на овчарите и техния Небесен покровител и ходатай - Св. Георги.
Традицията за Великден е на трапезата да се подготви по-скоро пуяк (мъжко животно), което в нашите вярвания е знак и продължение на живота, част от яйцето и белег на победа. Нашите предшественици са готвили пуяк с последното наложено кисело зеле от зимата, като по този метод са вярвали, че всичко остаряло се дава в курбан за по-добро начало на живота след гибелта – Възкресението.
Д-р Станков акцентира, че благосъстоянието и пълнотата на трапезата на Великден би трябвало да бъдат споделени с обич и мощна религия в един по-добър свят, тъй като в основата на празника стоят думите „ Нека се не смущава сърцето ви! “.
Всичко, обвързвано с този Светъл празник, е преплетено от голям брой мистични дейности. Подготовката за Възкресение е дълга, като по време на поста православните християни съблюдават освен хранителен, само че и нравствен пост на примирение, обич и самоограничение от всяко прелъщение.
Храната, както за всеки празник, е характерна и алегорична по своята същина. Основният миг от подготовката за празничната софра на Пасха стартира с боядисването на яйца – знак на единството на света, слънцето и планетите, само че не и на последно място яйцето, като знак на безконечния живот.
Тайнството на тяхното боядисване на Велики четвъртък се свързва с последния ден на Иисус Христос на земята преди неговата гибел. Цветовете на яйцата не са инцидентно събитие, съществуват рзлични вярвания и митове за произхода на аленото яйце, само че в християноския свят то символизира кръвта на Бог Иисус Христос, погинал поради спасението на нас индивидите.
Важно е да се знае, че боядисването на яйцата се прави деликатно денем и никога през нощта – след залез слънце. Денят е знак на чистотата и новото начало, а тъмнината - въплъщение на тъмните и нечисти сили. Боядисването се прави от най-възрастната жена в фамилията или стопанката на дома.
Първото яйце наложително е алено, то е част от фамилията през цялата година, като нему се отрежда особено място до иконата в дома. Останалите яйца в миналото са били оцветявани с естествени бои (шлюпки от лук, черупки от орехи, смокинови листа, черешови листа, мушмолови листа и други). Използвани са разнообразни техники и похвати, които да покажат възприятие на покорност и религия към Спасението, като всяка жена се стремяла да придаде необикновен нюанс на яйцата.
Освен шарените яйца на празничната софра участват обредни сладки хлябове – козунаци. Те са извънредно значим детайл от празнично-обредната софра. Символът на хляба, като сборен център и тялото Христово, намира главно място на масата на православния християнин.
Приготвянето на обредните хлябове, както на всеки празник, по този начин и на Великден е заветен обред, който през днешния ден хората подценяват, изяснява гл. ас. доктор Станко Станков от Университет по хранителни технологии – Пловдив. Той посочи значимостта и обредното значение, както акцентира разочарованието си от предпразничната консумация на обредни хлябове – козунаци. Според вярванията това е самун, именуван още „ Пасха “, който не служи единствено за храна, а и за безконечен живот. Козунаците са били месени с мая, като за Великден е юридически „ нов мая “, приготвян от най-възрастната жена в дома, която с пост и молитва измолва Божията благосклонност над фамилията.
Нищо от брашното, което се употребява, трохите от обредните хлябове не се изхвърлят, опустошават или тъпчат. Всичко се събира, раздава на небогати, трохите на птички или други домашни животни, само че никога не се изхвърля, акцентира доктор Станков. Той означи, че приготвянето на козунак и неговата консумация може да се назова Свещенодействие наподобяващо тайнството Евхаристия.
В някои райони се прави козунак – „ Пармак “, плетен козунак, в чиято основа се слагат в три разнообразни направления сурови боядисани в алено яйца. Те се изпичат дружно с козунака. Прави се един за кумовете или кръсниците и един за дома. Този ритуален самун символизира единството на Спасителя Иисус Христос със Своя Безначален Отец и Светия Дух.
Традицията с чукането на яйцата, тяхното разчупване, демонстрира Възкресението и успеха над гибелта. Няколко от яйцата се занасят в храма (на Велики Четвъртък), с цел да участват на обособените служби и да бъдат пръв очевидец на Възкресението.
Първата храна, която би трябвало да бъде употребявана, или както изясни доктор Станков да се извърши отговяването, би трябвало да бъде козунак и алено яйце.
Пред нас доктор Станков изясни, че през днешния ден убеждението за печено агнешко на Великден се разминава с тогавашните възгледи на хората. Той показа, че агнето е жертвено животно и то се принася в жертва на Гергьовден. Първото мляко, първото прясно сирене и първото агне се употребяват на празника на овчарите и техния Небесен покровител и ходатай - Св. Георги.
Традицията за Великден е на трапезата да се подготви по-скоро пуяк (мъжко животно), което в нашите вярвания е знак и продължение на живота, част от яйцето и белег на победа. Нашите предшественици са готвили пуяк с последното наложено кисело зеле от зимата, като по този метод са вярвали, че всичко остаряло се дава в курбан за по-добро начало на живота след гибелта – Възкресението.
Д-р Станков акцентира, че благосъстоянието и пълнотата на трапезата на Великден би трябвало да бъдат споделени с обич и мощна религия в един по-добър свят, тъй като в основата на празника стоят думите „ Нека се не смущава сърцето ви! “.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ