На 14 октомври празнуваме Света Петка
Празникът в чест на Света Петка и се смята за край на лятото и начало на есента, а с това и на дейния стопански цикъл.
На този ден обикновено става заплождането на домашните животни, известно още като овча сватба или мърлене.
В християнската митология Света Петка се почита като настойничка на дамите и техните домашни дейности - предене, тъкане, кроене, шиене.
Легендата за Света Петка:
Известна още като преподобна Параскева, тя била родом от Епиват (Тракия). Живяла е в Х и ХІ век. Когато умряли родителите й, брат й бил към този момент духовник. Параскева раздала всичко, което имала и се отдала на аскетичен живот.
След като прекарала пет години в дребен манастир, се отправила на поклонение – към Йерусалим и Гроба Христов. След това се отдръпнала в Йорданската пустиня и се отдала на пост и молитва.
Според легендата за Света Петка, една нощ по време на молитва пред нея се появил ангел небесен, който й споделил да се върне в родината си. „ Там да оставиш тялото си на земята, а духа си да пренесеш в небесните селения “ – споделил ангелът.
Животът и чудесата на Света Петка въодушевено е описал св. патриарх Евтимий.
От 1238 до 1396 година мощите й почиват в храма „ Св. Петка Търновска “ въвВелико Търново. След вековни странствания през 1641 година са положени в катедралата в Яш, Румъния, където и през днешния ден се стичат поклонници от целия свят.
Ето защо оказва помощ Света Петка - впредставите на хората Света Петка е посредник сред земния и отвъдния свят, настойничка на митичния прародител, пазителка на дома и закрилница на бременни и родилки. Затова по остарял бит в дни на светицата се вършат задушници и се насочва молитва към Света Петка. Жените раздават за мъртвите подавки, поръсени с варено жито; подсладен ориз, любеница и грозде.
Света Петка оказва помощ за лекуване на бездетство. Народът ни е съхранил митове за светицата за нейните лечителски сили, които сътворявали чудеса, както и за закрилата ѝ над дамите, родилките и дома.
В навечерието на празника дамите приспиват край аязмо или в параклис, наименуван на нейното име. На сутринта се измиват с лековитата вода, кичат иконата й с цветя, кърпи и пари, с вярата да прогонят вечно заболяването и страданието.
В знак на признателност към светицата българския народ е построил множествоцъркви с името „ Света Петка “.
В района на Тракия към Петковден са известни характерни жертвоприношения на черни кокошки, наричани Кокоша черква, Господева черква, Божи дух и други.
На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се посочва на св. Петка.
Хлябът и къщата би трябвало да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата.
Обредната трапезавключва овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми.
На този ден обикновено става заплождането на домашните животни, известно още като овча сватба или мърлене.
В християнската митология Света Петка се почита като настойничка на дамите и техните домашни дейности - предене, тъкане, кроене, шиене.
Легендата за Света Петка:
Известна още като преподобна Параскева, тя била родом от Епиват (Тракия). Живяла е в Х и ХІ век. Когато умряли родителите й, брат й бил към този момент духовник. Параскева раздала всичко, което имала и се отдала на аскетичен живот.
След като прекарала пет години в дребен манастир, се отправила на поклонение – към Йерусалим и Гроба Христов. След това се отдръпнала в Йорданската пустиня и се отдала на пост и молитва.
Според легендата за Света Петка, една нощ по време на молитва пред нея се появил ангел небесен, който й споделил да се върне в родината си. „ Там да оставиш тялото си на земята, а духа си да пренесеш в небесните селения “ – споделил ангелът.
Животът и чудесата на Света Петка въодушевено е описал св. патриарх Евтимий.
От 1238 до 1396 година мощите й почиват в храма „ Св. Петка Търновска “ въвВелико Търново. След вековни странствания през 1641 година са положени в катедралата в Яш, Румъния, където и през днешния ден се стичат поклонници от целия свят.
Ето защо оказва помощ Света Петка - впредставите на хората Света Петка е посредник сред земния и отвъдния свят, настойничка на митичния прародител, пазителка на дома и закрилница на бременни и родилки. Затова по остарял бит в дни на светицата се вършат задушници и се насочва молитва към Света Петка. Жените раздават за мъртвите подавки, поръсени с варено жито; подсладен ориз, любеница и грозде.
Света Петка оказва помощ за лекуване на бездетство. Народът ни е съхранил митове за светицата за нейните лечителски сили, които сътворявали чудеса, както и за закрилата ѝ над дамите, родилките и дома.
В навечерието на празника дамите приспиват край аязмо или в параклис, наименуван на нейното име. На сутринта се измиват с лековитата вода, кичат иконата й с цветя, кърпи и пари, с вярата да прогонят вечно заболяването и страданието.
В знак на признателност към светицата българския народ е построил множествоцъркви с името „ Света Петка “.
В района на Тракия към Петковден са известни характерни жертвоприношения на черни кокошки, наричани Кокоша черква, Господева черква, Божи дух и други.
На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се посочва на св. Петка.
Хлябът и къщата би трябвало да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата.
Обредната трапезавключва овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ