Празникът в чест на Света Петка – Петковден, се отбелязва

Празникът в чест на Света Петка – Петковден, се отбелязва на 14 октомври и се счита за свършек на лятото и есента, а с това и на дейния икономически цикъл.

Преподобна Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през 11 век. Води благоверен живот, а след гибелта й нейните мощи, които имат целителна мощ, се трансформират в знак на битката за запазване на християнската просвета от ислямската асимилация. Цар Иван Асен IІ ги придвижва в Търново, където се пазят до завладяването му от турците. След дълги странствания мощите намират покой в румънския град Яш, където се намират и до момента.

На този ден нормално става заплождането на домашните животни, известно още като овча женитба или мърлене. В християнската митология Света Петка се уважава като настойничка на дамите и техните домашни действия - предене, тъкане, кроене, шиене. В региона на Тракия към Петковден са известни специфични жертвоприношения на черни кокошки, наричани Кокоша църква, Господева църква, Божи дух и други

На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се назовава на св. Петка. Хлябът и къщата би трябвало да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Обредна софра включва овче месо, курбан супа, яхния с праз, сарми.

На този ден имен ден честват: Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.