Сирни Заговезни е! Искаме и даваме прошка
Празникът Сирни Заговезни е публикуван в цяла България. В другите краища е именуван с разнообразни имена - Сирници, Сирни поклади, Сирница, Рия, Запоставане, Прошка, Неделя сиропустна и други Празникът се отбелязва в неделята, 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни (подвижен празник).
Това е денят, в който молим околните и роднините си да ни простят неволните провинения и обиди, които сме им нанесли през миналата година.
Сирни Заговезни слага началото на най-големия пост през годината (Великият пост), с него се свързват и кукерските игри.
Според българската национална традиция празникът е границата сред зимата и пролетта – природата, която се възражда.
Сирни Заговезни е прочут и с паленето на огньове (сиреници) вечерта в неделя. Хората имат вяра във всемогъщата мощ на огъня и посредством него се изгарят злите духове. За здраве и шанс се прескача огъня. Някъде въртят и факли от плява. Смята се, че по този начин се прогонват бълхите. Палят се и се въртят ойлалия (запалено каче с катран), оратници (дърво, разцепено, на което има плява, която се пали) и оруглици ( намазани с катран кош), децата и младежите правят ритуално ликвидиране на нивите, да донесат огромен благодат.
Ритуалът на Прошката – Символ на Сплотеност
След като изгорят огньовете (сиреници) се върви на посетители у кумове и родители, с цел да се желае амнистия. По-малките постоянно желаят амнистия от по-големите. Чрез този бит се цели да се възстановят положителните връзки, в случай че са си споделили неприятни думи през годината, да се пречисти човек и да стане по-добър и всеопрощаващ.
Този бит оказва помощ за изчистване на отрицателните страсти, укрепване на фамилните връзки и основаване на чувство за единение и естетика в фамилията.
Вечерята на Заговяване е изключително тържествена. Тя е последната преди започването на Великденския пост и за последно могат да се ядат млечни артикули, яйца и риба. На трапезата участват баница, сърми, яйца, мляко, сирене и наложително бяла халва.
След празничната софра на Сирни Заговезни, вечерта се прави ритуала Хамкане. На дълъг конец се връзвало яйце или халва. Децата трябвало да опитат да хванaт с уста яйцето, без да го допират с ръце. Вярвало се, че единствено да го допреш със зъби - цяла година ще се радваш на положително здраве.
След ритуала конецът се палел и възрастните гадаели по метода, по който гори, каква ще е годината. Ако имало млади за женене в къщата, а конецът припламне - скоро чакали женитба. Ако гори конецът бързо - доста жито ще има през годината, в случай че конецът тлеел - на неприятно било.
Момите и ергените гадаят за бъдещето си също, като хвърлят в огъня люспи от лук или орехови черупки. Ако пламнат бързо, това значи шанс и обич.
Черупките на яйцето пък хвърляли при кокошките да снасят повече.
На този ден влюбените момци хвърлят в двора на обичаната " чавги " - запалени стрели от дрян, което съставлява любовно пояснение. От този ден нататък любовните пояснения и сватбите са неразрешени до Великден.
На идващия ден – понеделник, стартира Великият пост. Това е интервал на духовно и физическо самоограничение, по време на който не се употребяват храни от скотски генезис. Постът е време на размисъл, филтриране и подготовка за светлия празник Великден.
Сирни Заговезни е празник, който съчетава насладата от споделените мигове с околните и дълбоките знаци на амнистия, самоограничение и обновяване. Със своите традиции и обичаи той продължава да бъде значима част от българската просвета и нематериалност.
Това е денят, в който молим околните и роднините си да ни простят неволните провинения и обиди, които сме им нанесли през миналата година.
Сирни Заговезни слага началото на най-големия пост през годината (Великият пост), с него се свързват и кукерските игри.
Според българската национална традиция празникът е границата сред зимата и пролетта – природата, която се възражда.
Сирни Заговезни е прочут и с паленето на огньове (сиреници) вечерта в неделя. Хората имат вяра във всемогъщата мощ на огъня и посредством него се изгарят злите духове. За здраве и шанс се прескача огъня. Някъде въртят и факли от плява. Смята се, че по този начин се прогонват бълхите. Палят се и се въртят ойлалия (запалено каче с катран), оратници (дърво, разцепено, на което има плява, която се пали) и оруглици ( намазани с катран кош), децата и младежите правят ритуално ликвидиране на нивите, да донесат огромен благодат.
Ритуалът на Прошката – Символ на Сплотеност
След като изгорят огньовете (сиреници) се върви на посетители у кумове и родители, с цел да се желае амнистия. По-малките постоянно желаят амнистия от по-големите. Чрез този бит се цели да се възстановят положителните връзки, в случай че са си споделили неприятни думи през годината, да се пречисти човек и да стане по-добър и всеопрощаващ.
Този бит оказва помощ за изчистване на отрицателните страсти, укрепване на фамилните връзки и основаване на чувство за единение и естетика в фамилията.
Вечерята на Заговяване е изключително тържествена. Тя е последната преди започването на Великденския пост и за последно могат да се ядат млечни артикули, яйца и риба. На трапезата участват баница, сърми, яйца, мляко, сирене и наложително бяла халва.
След празничната софра на Сирни Заговезни, вечерта се прави ритуала Хамкане. На дълъг конец се връзвало яйце или халва. Децата трябвало да опитат да хванaт с уста яйцето, без да го допират с ръце. Вярвало се, че единствено да го допреш със зъби - цяла година ще се радваш на положително здраве.
След ритуала конецът се палел и възрастните гадаели по метода, по който гори, каква ще е годината. Ако имало млади за женене в къщата, а конецът припламне - скоро чакали женитба. Ако гори конецът бързо - доста жито ще има през годината, в случай че конецът тлеел - на неприятно било.
Момите и ергените гадаят за бъдещето си също, като хвърлят в огъня люспи от лук или орехови черупки. Ако пламнат бързо, това значи шанс и обич.
Черупките на яйцето пък хвърляли при кокошките да снасят повече.
На този ден влюбените момци хвърлят в двора на обичаната " чавги " - запалени стрели от дрян, което съставлява любовно пояснение. От този ден нататък любовните пояснения и сватбите са неразрешени до Великден.
На идващия ден – понеделник, стартира Великият пост. Това е интервал на духовно и физическо самоограничение, по време на който не се употребяват храни от скотски генезис. Постът е време на размисъл, филтриране и подготовка за светлия празник Великден.
Сирни Заговезни е празник, който съчетава насладата от споделените мигове с околните и дълбоките знаци на амнистия, самоограничение и обновяване. Със своите традиции и обичаи той продължава да бъде значима част от българската просвета и нематериалност.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ