Червената манифестация: Пропагандният образ на 1 май
Празникът произлиза от работническото придвижване в края на 19-ти век, когато служащи в Съединени американски щати стартират всеобщи митинги с искане за 8-часов работен ден. Кулминацията е на 1 май 1886 година с митингите в Чикаго, които прерастват в така наречен Кървави събития на площад Хеймаркет.
В социалистическите и комунистическите страни, в това число Народна република България, 1 май се честваше публично и тържествено, с паради, речи и митинги. Той беше знак на работническата взаимност, битката за права и върховенството на труда в обществото.
За комунистическата идеология, трудът е съществена полезност и работническата класа – водеща мощ на социализма. Затова 1 май се трансформира в централен идеологически празник.
След рухването на комунистическите режими, в доста страни от някогашния Източен блок, в това число България, празникът резервира формалния си статут, само че идеологическото му наличие е сведено или трансформирано в по-общо отбелязване на правата на работещите.
Основни пропагандни функционалности
В комунистическата агитация 1 май служи за възхвала на работническата класа. Работникът и трудещият се са издигнати в фетиш: „ Класата на бъдещето “, „ гръбнак на социализма “.. Празникът показва социализма като система, в която служащите ръководят и живеят почтено.
Използва се и за легитимация на комунистическата власт. Масовите митинги, речи, лозунги и портрети на партийни водачи основават облик на национално единение към партията. Култът към Тодор Живков постоянно заема централно място в честванията след 1960-те.
Служи и за проява на стопански и обществен „ прогрес “. Плакатите, лозунгите и репортажите по медиите показват триумфи в промишлеността, селското стопанство и образованието. Пример: „ Социализмът побеждава! “, „ Все по-добър живот за трудещия се! “
През тези години 1 май е още инструмент за готовност и надзор. Участието в манифестациите е съвсем наложително – служащи, възпитаници и студенти са проведени по институции. Несъгласието се възприема като антидържавно държание.
1 май служи и за контрастност със „ западния капитализъм “. Социалистическата агитация употребява празника, с цел да опълчи обществената сигурност в Източния блок на „ употребата на служащите “ на Запад.
След краха на комунизма, празникът губи формалната си идеологическа тежест, само че остава неработен ден. В България 1 май към момента се отбелязва като празник на труда, въпреки и с надалеч по-слабо присъединяване и без наложителната официозност.
Бунтовете на Хеймаркет
Бунтовете на Хеймаркет са основно събитие в историята на работническото придвижване, случило се на 4 май 1886 година в Чикаго, Съединени американски щати.
През 1880-те години в Съединени американски щати служащите се борят интензивно за 8-часов работен ден. На 1 май 1886 година, синдикатите и леви организации афишират национална стачка, обхванала стотици хиляди служащи в доста американски градове. В Чикаго напрежението е изключително мощно, защото градът е промишлен център с дейни анархистки и социалистически групи.
На 4 май 1886 година се организира протест на площад Хеймаркет (Haymarket Square) в Чикаго – кротичък митинг в поддръжка на стачкуващи служащи от завода McCormick, където ден по-рано полицията е разкрила огън по стачкуващи и умъртвила няколко души. Протестът е кротичък до края, когато към тълпата се доближава полиция, с цел да я разпръсне.
Избухва бомба. Някой (който по този начин и не е разкрит) хвърля бомба по служителите на реда. Един служител на реда умира на място, други по-късно от рани. Полицията открива пукотевица по тълпата, умират и стачкуващи, и служители на реда.
Властите арестуват 8 анархисти, множеството от които не са били на мястото на случая. Процесът е необятно подложен на критика като фарс, стимулиран политически. Няма директни доказателства, че обвинените са хвърлили бомбата. През 1887 година 7 са наказани на гибел, 4 са екзекутирани, 1 се самоубива в пандиза. Останалите по-късно са помилвани.
Събитията на Хеймаркет се трансформират в знак на битката за работен права и в драматичен образец за политическа принуда. През 1889 година Вторият интернационал взема решение 1 май да бъде разгласен за Ден на труда в чест на „ мъчениците от Хеймаркет “. В комунистическата и социалистическата агитация те се показват като герои на международната работническа класа.
ФрогНюз
В социалистическите и комунистическите страни, в това число Народна република България, 1 май се честваше публично и тържествено, с паради, речи и митинги. Той беше знак на работническата взаимност, битката за права и върховенството на труда в обществото.
За комунистическата идеология, трудът е съществена полезност и работническата класа – водеща мощ на социализма. Затова 1 май се трансформира в централен идеологически празник.
След рухването на комунистическите режими, в доста страни от някогашния Източен блок, в това число България, празникът резервира формалния си статут, само че идеологическото му наличие е сведено или трансформирано в по-общо отбелязване на правата на работещите.
Основни пропагандни функционалности
В комунистическата агитация 1 май служи за възхвала на работническата класа. Работникът и трудещият се са издигнати в фетиш: „ Класата на бъдещето “, „ гръбнак на социализма “.. Празникът показва социализма като система, в която служащите ръководят и живеят почтено.
Използва се и за легитимация на комунистическата власт. Масовите митинги, речи, лозунги и портрети на партийни водачи основават облик на национално единение към партията. Култът към Тодор Живков постоянно заема централно място в честванията след 1960-те.
Служи и за проява на стопански и обществен „ прогрес “. Плакатите, лозунгите и репортажите по медиите показват триумфи в промишлеността, селското стопанство и образованието. Пример: „ Социализмът побеждава! “, „ Все по-добър живот за трудещия се! “
През тези години 1 май е още инструмент за готовност и надзор. Участието в манифестациите е съвсем наложително – служащи, възпитаници и студенти са проведени по институции. Несъгласието се възприема като антидържавно държание.
1 май служи и за контрастност със „ западния капитализъм “. Социалистическата агитация употребява празника, с цел да опълчи обществената сигурност в Източния блок на „ употребата на служащите “ на Запад.
След краха на комунизма, празникът губи формалната си идеологическа тежест, само че остава неработен ден. В България 1 май към момента се отбелязва като празник на труда, въпреки и с надалеч по-слабо присъединяване и без наложителната официозност.
Бунтовете на Хеймаркет
Бунтовете на Хеймаркет са основно събитие в историята на работническото придвижване, случило се на 4 май 1886 година в Чикаго, Съединени американски щати.
През 1880-те години в Съединени американски щати служащите се борят интензивно за 8-часов работен ден. На 1 май 1886 година, синдикатите и леви организации афишират национална стачка, обхванала стотици хиляди служащи в доста американски градове. В Чикаго напрежението е изключително мощно, защото градът е промишлен център с дейни анархистки и социалистически групи.
На 4 май 1886 година се организира протест на площад Хеймаркет (Haymarket Square) в Чикаго – кротичък митинг в поддръжка на стачкуващи служащи от завода McCormick, където ден по-рано полицията е разкрила огън по стачкуващи и умъртвила няколко души. Протестът е кротичък до края, когато към тълпата се доближава полиция, с цел да я разпръсне.
Избухва бомба. Някой (който по този начин и не е разкрит) хвърля бомба по служителите на реда. Един служител на реда умира на място, други по-късно от рани. Полицията открива пукотевица по тълпата, умират и стачкуващи, и служители на реда.
Властите арестуват 8 анархисти, множеството от които не са били на мястото на случая. Процесът е необятно подложен на критика като фарс, стимулиран политически. Няма директни доказателства, че обвинените са хвърлили бомбата. През 1887 година 7 са наказани на гибел, 4 са екзекутирани, 1 се самоубива в пандиза. Останалите по-късно са помилвани.
Събитията на Хеймаркет се трансформират в знак на битката за работен права и в драматичен образец за политическа принуда. През 1889 година Вторият интернационал взема решение 1 май да бъде разгласен за Ден на труда в чест на „ мъчениците от Хеймаркет “. В комунистическата и социалистическата агитация те се показват като герои на международната работническа класа.
ФрогНюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ