Празнуваме Симеоновден
Празникът слага начало на стопанската и църковната нова година
Днес, 1 септември, българите означават Симеоновден – празник, който се смята за начало на стопанската нова година и есенната оран. В християнския календар денят е отдаден на преподобния Симеон Стълпник и неговата майка Света Марта, като с него стартира и църковната нова година.
Симеон Стълпник е роден през 357 година в Мала Азия от оскъдно християнско семейство. На 18-годишна възраст постъпва в манастир, а по-късно си построява каменна кула, висока 40 лакти, на върха на която прекарва остатъка от живота си в молитва и пост. Заради този необикновен метод на живот получава прозвището " Стълпник ", а почива на 103-годишна възраст.
Покровител на земеделците
Сред българите светецът е прочут като " Симеон орач ", " Симеон брульо " и " Симеон сърп ". Празникът се смята за най-важния аграрни ден в календара, защото отбелязва началото на есенната оран и сеитба. С този ден стартира и бруленето – събирането на орехи, по тази причина в някои райони празникът се назовава " Симеон брульо ".
В навечерието на Симеоновден стопаните носят семената за посев в църквата за освещаване. В зърното слагат филиз босилек, червен конец с нанизани червени чушки, плодове, орехи, сребърни монети и пепел от дървото, горяло на Бъдни вечер.
Обредни питки и курбан
Сутринта на празника дамите замесват пшенично тесто и вършат обредни питки, с които зареждат ритуално воловете и биволите. Приготвят се и дребни кравайчета, които се нанизват на рогата на животните дружно с червени вълнени конци.
В Северозападна България се съблюдава обичаят пред каруцата да се коли курбан – петел или кокошка, който дружно с питата орачите носят на равнищата. След изораването на първата вадичка обредната пита се разчупва на четири елементи – едната се хвърля на изток, втората се дава на животните, третата се заравя в земята, а четвъртата се изяжда от стопанина.
Забрани и поверия
Народната традиция постанова строги правила за Симеоновден. Нищо не се дава назаем и нищо не се изнася от къщата, с цел да не се изнесе плодородието. Не се кладе огън, до момента в който не се върне орачът, с цел да се предпазят посевите от пожари. Жените не перат и не простират, с цел да не са празни класовете, а всякаква работа, обвързвана с вълна, е неразрешена, с цел да не атакуват вълци стадата.
Известен е обичаят " полазване " – всички в къщата наблюдават кой ще влезе първо в дома. Ако това е богат човек, значи реколтата ще бъде добра. По същия метод орачът, отивайки към равнищата, внимава кого ще срещне – в случай че срещне човек " с цялостно ", житото ще роди доста зърно.
Имен ден
На Симеоновден имен ден честват Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Мона и Марта. В Западна България се смята, че в случай че на Симеоновден е слънчево и топло, такова ще бъде времето и през януари идната година.
Днес, 1 септември, българите означават Симеоновден – празник, който се смята за начало на стопанската нова година и есенната оран. В християнския календар денят е отдаден на преподобния Симеон Стълпник и неговата майка Света Марта, като с него стартира и църковната нова година.
Симеон Стълпник е роден през 357 година в Мала Азия от оскъдно християнско семейство. На 18-годишна възраст постъпва в манастир, а по-късно си построява каменна кула, висока 40 лакти, на върха на която прекарва остатъка от живота си в молитва и пост. Заради този необикновен метод на живот получава прозвището " Стълпник ", а почива на 103-годишна възраст.
Покровител на земеделците
Сред българите светецът е прочут като " Симеон орач ", " Симеон брульо " и " Симеон сърп ". Празникът се смята за най-важния аграрни ден в календара, защото отбелязва началото на есенната оран и сеитба. С този ден стартира и бруленето – събирането на орехи, по тази причина в някои райони празникът се назовава " Симеон брульо ".
В навечерието на Симеоновден стопаните носят семената за посев в църквата за освещаване. В зърното слагат филиз босилек, червен конец с нанизани червени чушки, плодове, орехи, сребърни монети и пепел от дървото, горяло на Бъдни вечер.
Обредни питки и курбан
Сутринта на празника дамите замесват пшенично тесто и вършат обредни питки, с които зареждат ритуално воловете и биволите. Приготвят се и дребни кравайчета, които се нанизват на рогата на животните дружно с червени вълнени конци.
В Северозападна България се съблюдава обичаят пред каруцата да се коли курбан – петел или кокошка, който дружно с питата орачите носят на равнищата. След изораването на първата вадичка обредната пита се разчупва на четири елементи – едната се хвърля на изток, втората се дава на животните, третата се заравя в земята, а четвъртата се изяжда от стопанина.
Забрани и поверия
Народната традиция постанова строги правила за Симеоновден. Нищо не се дава назаем и нищо не се изнася от къщата, с цел да не се изнесе плодородието. Не се кладе огън, до момента в който не се върне орачът, с цел да се предпазят посевите от пожари. Жените не перат и не простират, с цел да не са празни класовете, а всякаква работа, обвързвана с вълна, е неразрешена, с цел да не атакуват вълци стадата.
Известен е обичаят " полазване " – всички в къщата наблюдават кой ще влезе първо в дома. Ако това е богат човек, значи реколтата ще бъде добра. По същия метод орачът, отивайки към равнищата, внимава кого ще срещне – в случай че срещне човек " с цялостно ", житото ще роди доста зърно.
Имен ден
На Симеоновден имен ден честват Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Мона и Марта. В Западна България се смята, че в случай че на Симеоновден е слънчево и топло, такова ще бъде времето и през януари идната година.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ