Създаден като мост между България и Европа: Софийският университе...
Празникът на университета ще стартира рано сутринта с литургия в параклиса на Богословския факултет. След службата литийно шествие ще се насочи към паметника на св. Климент Охридски – фигура, която още от Средновековието въплъщава просветата, преподаването и книжовната традиция. Тази традиция, заложена от Охридската школа, е една от аргументите точно Климент да бъде определен за патрон при основаването на университета през 1888 година, когато България търси своя път към съвременна и образована Европа.
От 11 часа ректорът проф. Георги Вълчев и Академичният съвет ще поднесат венец пред паметника на св. Климент. Цветя ще бъдат положени и пред статуите на братя Евлоги и Христо Георгиеви – донорите, които финансират градежа на централната постройка и трансформират университета в архитектурен знак на новата българска държавност. Ще бъде почетена и паметта на преподаватели и студенти, починали в Балканските войни – потомство, което е съчетало академичната подготовка с тежки национални тествания.
В Аулата ще стартира академичното празненство, на което ректорът ще поздрави академичната общественост. По-късно ще бъдат връчени удостоверенията на новоизбраните професори за интервала ноември 2024 – ноември 2025 година, както и обичайните оценки: премията на Столичната община за най-хубав млад академик, почетният знак на кмета за принос в филантропичните науки, стипендията на името на братя Георгиеви за студент от Карлово и годишните награди на Алма матер за 2025/2026 година Празничната стратегия ще приключи с концерт на Университетския хор за старинна музика с диригент Красимира Цуцуманова.
Историята на Софийския университет демонстрира по какъв начин една новосъздадена страна слага образованието в основата на своето развиване. Още през 1894 година Висшето учебно заведение се реорганизира в три факултета – Историко-филологически, Физико-математически и Юридически – основани по пример на водещите европейски университети от края на XIX век. Първите преподаватели са учени, приключили във Виена, Прага, Лайпциг, Женева и други европейски университетски центрове. Университетът е умислен като мост сред България и Европа – теоретичен, културен и институционален.
Днес този въпрос стои с нова мощ. България е част от Европейския съюз, само че надпреварата е по-трудно, а упованията – по-високи. Университетската среда би трябвало да притегля младежи, да предлага модерни стратегии, да развива просвета, да работи интернационално и да поддържа високи университетски стандарти.
И тук идва огромният въпрос: можем ли да съхраним това, което прави университета европейски – свободата на знанието, уважението към науката, автономията, критическата мисъл – в общество, което постоянно се колебае сред погледа към Европа и вътрешните си несъгласия?
Европейската задача на образованието не е даденост. Тя е избор, който би трябвало да бъде защитаван всеки ден – в аудиторията, в науката, в публичните диспути и в метода, по който разбираме ролята на знанието.
Критическата мисъл изисква независимост – вътрешна и институционална. А тъкмо тя постоянно е под напън.
Комунистическият интервал оставя комплициран отпечатък върху университетската среда. Десетилетия наред свободата на преподаването е ограничавана, а сериозното мислене – подозирано. Лоялността е била по-важна от аргумента. Някои дисциплини са били идеологизирани, а цели научни посоки – подценявани. Макар тези времена да са отминали, наследството им не е изцяло изчезнало.
И през днешния ден от време на време университетската среда усеща следствията – административна инерция, съмнение към автономията, несъразмерен акцент върху формалното оценяване и по-слаба сензитивност към университетските свободи. Критичното мислене не се построява автоматизирано с смяната на политическия режим. То се възпитава дълго, изисква храброст от преподавателите, изпитание от студентите и институции, които пазят правото на противоречие.
Един от създателите на модерната българска хуманитаристика, проф. Иван Шишманов, споделя в лекция пред студентите: „ Университетът би трябвало да учи не какво да мислим, а по какъв начин да мислим “. Това изречение, произнесено преди повече от век, звучи изцяло модерно. То припомня, че задачата на университета не е просто да предава познания, а да развива способността да се схваща, да се проучва и да се търси истина даже когато тя е неуместна.
От 11 часа ректорът проф. Георги Вълчев и Академичният съвет ще поднесат венец пред паметника на св. Климент. Цветя ще бъдат положени и пред статуите на братя Евлоги и Христо Георгиеви – донорите, които финансират градежа на централната постройка и трансформират университета в архитектурен знак на новата българска държавност. Ще бъде почетена и паметта на преподаватели и студенти, починали в Балканските войни – потомство, което е съчетало академичната подготовка с тежки национални тествания.
В Аулата ще стартира академичното празненство, на което ректорът ще поздрави академичната общественост. По-късно ще бъдат връчени удостоверенията на новоизбраните професори за интервала ноември 2024 – ноември 2025 година, както и обичайните оценки: премията на Столичната община за най-хубав млад академик, почетният знак на кмета за принос в филантропичните науки, стипендията на името на братя Георгиеви за студент от Карлово и годишните награди на Алма матер за 2025/2026 година Празничната стратегия ще приключи с концерт на Университетския хор за старинна музика с диригент Красимира Цуцуманова.
Историята на Софийския университет демонстрира по какъв начин една новосъздадена страна слага образованието в основата на своето развиване. Още през 1894 година Висшето учебно заведение се реорганизира в три факултета – Историко-филологически, Физико-математически и Юридически – основани по пример на водещите европейски университети от края на XIX век. Първите преподаватели са учени, приключили във Виена, Прага, Лайпциг, Женева и други европейски университетски центрове. Университетът е умислен като мост сред България и Европа – теоретичен, културен и институционален.
Днес този въпрос стои с нова мощ. България е част от Европейския съюз, само че надпреварата е по-трудно, а упованията – по-високи. Университетската среда би трябвало да притегля младежи, да предлага модерни стратегии, да развива просвета, да работи интернационално и да поддържа високи университетски стандарти.
И тук идва огромният въпрос: можем ли да съхраним това, което прави университета европейски – свободата на знанието, уважението към науката, автономията, критическата мисъл – в общество, което постоянно се колебае сред погледа към Европа и вътрешните си несъгласия?
Европейската задача на образованието не е даденост. Тя е избор, който би трябвало да бъде защитаван всеки ден – в аудиторията, в науката, в публичните диспути и в метода, по който разбираме ролята на знанието.
Критическата мисъл изисква независимост – вътрешна и институционална. А тъкмо тя постоянно е под напън.
Комунистическият интервал оставя комплициран отпечатък върху университетската среда. Десетилетия наред свободата на преподаването е ограничавана, а сериозното мислене – подозирано. Лоялността е била по-важна от аргумента. Някои дисциплини са били идеологизирани, а цели научни посоки – подценявани. Макар тези времена да са отминали, наследството им не е изцяло изчезнало.
И през днешния ден от време на време университетската среда усеща следствията – административна инерция, съмнение към автономията, несъразмерен акцент върху формалното оценяване и по-слаба сензитивност към университетските свободи. Критичното мислене не се построява автоматизирано с смяната на политическия режим. То се възпитава дълго, изисква храброст от преподавателите, изпитание от студентите и институции, които пазят правото на противоречие.
Един от създателите на модерната българска хуманитаристика, проф. Иван Шишманов, споделя в лекция пред студентите: „ Университетът би трябвало да учи не какво да мислим, а по какъв начин да мислим “. Това изречение, произнесено преди повече от век, звучи изцяло модерно. То припомня, че задачата на университета не е просто да предава познания, а да развива способността да се схваща, да се проучва и да се търси истина даже когато тя е неуместна.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ