Преображение Господне
Празникът на св. Преображение Господне (гр. Μεταμόρφωσις του Κυρίου και Θεού και Σωτήρος ημών Ιησού Χριστού - Преображение на Господа Бога и Спасителя наш Иисус Христос) е измежду най-светлите в църковния календар. Той е един от дванадесетте Господски празници, които Църквата отбелязва през годината. Денят е отдаден на едно от най-тайнствените събития в цялата евангелска история - Христовото видоизменение.
Скоро откакто Спасителят открива на учениците Си, че Му следва да бъде хванат, малтретиран, погубен и да възкръсне в третия ден, Той взема трима от тях - Петър, Йоан и Яков, извежда ги на една „ висока планина " и се преобразява пред тях. Лицето на Христос засиява по-ярко от слънцето, одеждите Му стават бели като светлина. Редом с Христос се появяват двама от най-големите старозаветни пророци - Моисей и Илия, които беседват с Него за гибелта, която Му следва да претърпи. Докато беседват, ярък облак ги осенява и се чува глас: „ Този е Моят любим Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте ". Сцената с Христовото преображение е разказана сходно от трима от четиримата евангелисти. И трите синоптически евангелия дават малко и почти еднообразно изложение на случилото се (Мат. 17:1; Марк 9:2; Лука 9:28). Преображението е едно планувано от Спасителя събитие. То не става инцидентно, а се явява значим детайл от служението на нашия Господ.
И тримата евангелисти, преди да предадат описа за Преображението, приказват, че „ има някои от стоящите тука, които по никакъв начин няма да вкусят гибел ", до момента в който не видят Царството Божие (срв.: Мат. 16:28; Марк 9:1, Лука 9:27). Тези думи, като се изключи че насочват към времето на бъдещото Възкресение и Възнесение Христови, имат връзка и с идното Преображение, когато Христос се открива в Своята божествена популярност. Преображението е явяване на Сина при свидетелството на Отца и Светия Дух, то е следващото признание, Троично откриване на единия Бог. То е блестящо удостоверение за догмата за двете природи, съединени в Христос - човешката и божествената. Това е събитието, което, по думите на св. Йоан Златоуст, става, с цел да ни се покаже „ бъдещото преображение на нашето естество и Христовото бъдещо пришествие в Слава ". Самото Преображение се състои не в някакво изменение на божествената природа на Христос, а в явяването на Неговата божественост в човешката природа. Св. Козма Маюмски и преп. Юстин (Попович) считат, че с Преображението Господне се преобразява и цялото човешко естество - по този начин, както Бог, ставайки човек, е „ преобразил " Божия облик на всеки човек, премахвайки от него остатъците от „ първородния грях ".
Думата „ преображение ", гръцкото μεταμόρφωση, значи значително изменение, трансформация. Двама от евангелистите, Марк и Матей, безусловно употребяват думата μεταμόρφωση. Св. ап. Лука обаче умишлено я заобикаля. Той написа: τὸ εἶδος τοῦ προσώπου αὐτοῦ ἕτερον, т. е. че лицето Му е станало друго, изменило се е, без да използва „ трансформация ". Това най-вероятно се дължи на обстоятелството, че св. ап. Лука е освен един от най-образованите от апостолите, само че е и с гръцки генезис. Като човек, учтив в елинската традиция и някогашен богохулник, той познава чудесно гръцката митология. Ето за какво ап. Лука сортира деликатно изразните си средства, като заобикаля целеустремено всяка дума, която може да докара до асоциация с гръцката митология. В случая той цели да подчертае разликата с постоянно срещаните в митологиите „ явявания " на езическите богове. Затова и слага специфични акценти на случилото се, като акцентира, че Христос освен Сам се преобразява, само че преобразява и всичко, до което се допре, както в тази ситуация одеждата Му.
Св. Йоан Златоуст дава забавна интерпретация на един от най-често задаваните въпроси, свързани с описанието на Христовото Преображение, а точно: за какво тъкмо Моисей и Илия се явяват дружно с Него, а не някой различен? Отговорът е в думите на Христос, Който постоянно споделя, че за Него свидетелстват „ Законът и пророците " и, че Той идва не да наруши „ Закона и пророците ", а да ги извърши. Затова и появяването на двама от най-ярките старозаветни пророци Моисей - олицетворяващ Закона, и Илия, олицетворяващ пророчеството, е изцяло обяснима и преднамерена. Моисей, който самичък получава Закона от Господа, и Илия, който е първият и най-велик от пророците.
Празникът Преображение Господне стартира да се празнува на Изток още през 4 в. Вероятно, началото на празнуването е в Палестина, а оттова последователно е пренесено и в други райони. Повод за това изказване дава фактът, че в 4 в. св. Елена, майката на имп. Константин Велики, построява на планината Тавор храм, отдаден на Преображението Господне. Този храм просъществува до 12 в., когато е опустошен от кюрдския лидер Салах пъкъл Дин.
Holy Transfiguration Sinai monasteryМястото, където е станало Преображението, в действителност съставлява забавен проблем на църковната история и археология. Днес съвсем в целия християнски свят се е наложило схващането, че това е станало на планината Тавор. Като едно от ранните свидетелства в интерес на Тавор е църквата, издигната от св. Елена, за която към този момент споменахме. Това единствено по себе си е сериозен мотив, само че е редно да разгледаме и другите благоприятни условия. Внимателният прочит на Мат. 17:1-9; Лука 9:28-37 и Марк 9:2-9 демонстрира, че мястото на Преображението не е посочено категорично, а единствено като „ висока планина " - Марк 9:2. От Марк 8:28 се вижда, че евангелското деяние до деня на Преображението се развива в Кесария Филипова. Тавор се намира много по-далеч от Кесария Филипова, на юг, в Галилея. Самият Тавор мъчно може да бъде общопризнат като висок, още по-малко планина, макар че в самото Св. Писание е наименуван по този начин. Тавор е рид, висок ок. 600 м., само че тъй като е ситуиран в регион с надморска височина 300-350 м., неговата височина напълно не е внушителна, макар че се откроява добре на равнинния терен, който го заобикаля. Освен това, по времето на Христос на Тавор е имало цитадела с римски гарнизон и Преображението надали би останало неусетно. Твърде евентуално е Преображението Господне да е станало на планината [Х]Ермон, която се намира в непосредствена непосредственост (ок. 20 км) до Кесария Филипова. Най-високият връх на Ермон е близо 3000 м. надморска височина, което фактически е не просто планина, а „ висока планина " - Марк 9:2. Откъде тогава в Преданието на Църквата се е наложило като място на Преображението Господне Тавор? Първият, определил Тавор като място на Преображението, е Ориген, освен това той прави своето съмнение няколко десетки години преди майката на св. Константин Велики, като се базира на апокрифа „ Евангелие на евреите ", където четем:
„ Така направи Моята майка, Светият Дух, взе Ме за косите и Ме придвижи на Тавор ".
Ориген пресъздава събитието като го свързва с планината Тавор и по този начин то влиза в Преданието на Църквата. Разбира се, тези разсъждения напълно не отхвърлят опцията Преображението Господне фактически да е станало на Тавор. Те са подбудени от обстоятелството, че Св. Писание не сочи мястото, нито дава някакви податки, че упоменатата планина е Тавор. Едновременно с това логическият ход на събитията дава учредения да се мисли, че планината Ермон доста по-точно се вписва в единственото определение, което имаме за мястото на Преображението - „ висока планина ". Още повече, че в античния прокимен на празника на Преображението се пее: „ Тавор и Ермон в Твоето име ще се възрадват "...
Още един значим извод се постанова от обстоятелството, че описанието на този и други сходни епизоди в Св. Писание не съдържа податки за съответното място, нито точното време, когато се случват значимите събития от земния живот на Христос. Този метод на евангелистите демонстрира, че както за тях, по този начин и за всички християни смисъл и значение има само самото събитие. Мястото и календарната дата се оказват нещо второстепенно, без верова функционалност и по тази причина постоянно са подминавани от евангелистите.
Свидетелства за празнуването на Преображението на Изток намираме в словата и поученията на св. Йоан Златоуст, св. Ефрем Сирин, св. Кирил Александрийски и други В едно достигнало до нас слово за Преображение Господне на св. Андрей Критски изразът „ преображение " се преглежда освен в неговия догматичен смисъл, само че и в смисъла на фактически църковно празненство. Празникът е богато декориран с песнопения през 7-8 в., дело на св. Йоан Дамаскин, св. Козма Маюмски и други
Твърде любопитен факт е, че в случай че следваме евангелското изложение, ще забележим, че Преображението Господне се случва през февруари, 40 дни преди Пасха. Св. Църква обаче, която постоянно чества събития, а не календарни дати, реалокира Преображението с няколко месеца напред. В един интервал от развиването на богословието си Църквата постановява празника да се чества на 6 август, с цел да спре това тържествено събитие да попада в дните на Великия пост. Както отбелязва о. Александър Шмеман, удостоверение за времето, когато Преображението е било обвързвано с пасхалния цикъл, се явяват думите от тропара и кондака на деня: „... само че когато Те виждат разпнат ".
На Запад празникът Преображение също се празнува, само че не е измежду най-тържествените. Отбелязването му е засвидетелствано в някои антични мартиролози, откъдето се вижда, че са го чествали единствено някои от църквите. Така да вземем за пример имаме засвидетелствано празнуване на Преображение в Испания от 7 в. От този интервал имаме и удостоверение за честването му в гр. Тир, Франция. Интересно е, че едно от най-древните изображения на Преображението се намира върху мозайка от апсидата на църквата „ Св. Аполинарий " в Рим, която е от 6 в. Самият иконографски сюжет от „ Св. Аполинарий " е присъщ за интервала на раннохристиянското изкуство, който в тази ситуация с пресъздаването на Преображението не намира последователност в по-късните столетия.
Всеобщото въвеждане на празника на Запад става едвам след разделянето на Църквата през 1054 година Това се случва по времето на папа Калист ІІІ, който вкарва празника в 1456 година, а мотив за това е успеха на християнската войска под водачеството на Янош Хуняди над османската армия при Белград. Папата открива и специфичен богослужебен чин за отбелязването на празника. Римокатолическата черква също чества Преображение на 6 август, само че постоянно, ако празникът се падне в работен ден, честването му може да се реалокира в най-близкия неделен ден.
Според преданието на Арменската черква, самичък покръстителят на арменския народ св. Григорий Просветител вкарва честването на Преображението Господне в Армения. Той разпорежда това да става през първия ден от арменския календар (1 навасард) 11 август. През 6 в. католикос-патриархът Мовсес ІІ включва празника в пасхалния цикъл и по този начин в Арменската черква той постоянно се пада в Седмата неделя след Петдесетница. По този метод празникът там става преносим и може да се падне в дните от 28 юни до 1 август.
Самото честване на Преображение в Църквата продължава 9 дни - от 5 до 13 август и включва 1 ден предпразничен, 1 ден - самият празник и 7 дни след празника. Отданието на празника е на 13 август. Богослужебните одежди в самия ден на празника са бели, като символизират божествената нетварна светлина. Към една от особеностите на този огромен празник можем да отнесем и обстоятелството, че на него Църквата е постановила да се прави освещаване на плодовете. Това е античен бит, наставление за който намираме в Правило 3 на св. апостоли и Правило 28 на Шестия космополитен събор.
Скоро откакто Спасителят открива на учениците Си, че Му следва да бъде хванат, малтретиран, погубен и да възкръсне в третия ден, Той взема трима от тях - Петър, Йоан и Яков, извежда ги на една „ висока планина " и се преобразява пред тях. Лицето на Христос засиява по-ярко от слънцето, одеждите Му стават бели като светлина. Редом с Христос се появяват двама от най-големите старозаветни пророци - Моисей и Илия, които беседват с Него за гибелта, която Му следва да претърпи. Докато беседват, ярък облак ги осенява и се чува глас: „ Този е Моят любим Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте ". Сцената с Христовото преображение е разказана сходно от трима от четиримата евангелисти. И трите синоптически евангелия дават малко и почти еднообразно изложение на случилото се (Мат. 17:1; Марк 9:2; Лука 9:28). Преображението е едно планувано от Спасителя събитие. То не става инцидентно, а се явява значим детайл от служението на нашия Господ.
И тримата евангелисти, преди да предадат описа за Преображението, приказват, че „ има някои от стоящите тука, които по никакъв начин няма да вкусят гибел ", до момента в който не видят Царството Божие (срв.: Мат. 16:28; Марк 9:1, Лука 9:27). Тези думи, като се изключи че насочват към времето на бъдещото Възкресение и Възнесение Христови, имат връзка и с идното Преображение, когато Христос се открива в Своята божествена популярност. Преображението е явяване на Сина при свидетелството на Отца и Светия Дух, то е следващото признание, Троично откриване на единия Бог. То е блестящо удостоверение за догмата за двете природи, съединени в Христос - човешката и божествената. Това е събитието, което, по думите на св. Йоан Златоуст, става, с цел да ни се покаже „ бъдещото преображение на нашето естество и Христовото бъдещо пришествие в Слава ". Самото Преображение се състои не в някакво изменение на божествената природа на Христос, а в явяването на Неговата божественост в човешката природа. Св. Козма Маюмски и преп. Юстин (Попович) считат, че с Преображението Господне се преобразява и цялото човешко естество - по този начин, както Бог, ставайки човек, е „ преобразил " Божия облик на всеки човек, премахвайки от него остатъците от „ първородния грях ".
Думата „ преображение ", гръцкото μεταμόρφωση, значи значително изменение, трансформация. Двама от евангелистите, Марк и Матей, безусловно употребяват думата μεταμόρφωση. Св. ап. Лука обаче умишлено я заобикаля. Той написа: τὸ εἶδος τοῦ προσώπου αὐτοῦ ἕτερον, т. е. че лицето Му е станало друго, изменило се е, без да използва „ трансформация ". Това най-вероятно се дължи на обстоятелството, че св. ап. Лука е освен един от най-образованите от апостолите, само че е и с гръцки генезис. Като човек, учтив в елинската традиция и някогашен богохулник, той познава чудесно гръцката митология. Ето за какво ап. Лука сортира деликатно изразните си средства, като заобикаля целеустремено всяка дума, която може да докара до асоциация с гръцката митология. В случая той цели да подчертае разликата с постоянно срещаните в митологиите „ явявания " на езическите богове. Затова и слага специфични акценти на случилото се, като акцентира, че Христос освен Сам се преобразява, само че преобразява и всичко, до което се допре, както в тази ситуация одеждата Му.
Св. Йоан Златоуст дава забавна интерпретация на един от най-често задаваните въпроси, свързани с описанието на Христовото Преображение, а точно: за какво тъкмо Моисей и Илия се явяват дружно с Него, а не някой различен? Отговорът е в думите на Христос, Който постоянно споделя, че за Него свидетелстват „ Законът и пророците " и, че Той идва не да наруши „ Закона и пророците ", а да ги извърши. Затова и появяването на двама от най-ярките старозаветни пророци Моисей - олицетворяващ Закона, и Илия, олицетворяващ пророчеството, е изцяло обяснима и преднамерена. Моисей, който самичък получава Закона от Господа, и Илия, който е първият и най-велик от пророците.
Празникът Преображение Господне стартира да се празнува на Изток още през 4 в. Вероятно, началото на празнуването е в Палестина, а оттова последователно е пренесено и в други райони. Повод за това изказване дава фактът, че в 4 в. св. Елена, майката на имп. Константин Велики, построява на планината Тавор храм, отдаден на Преображението Господне. Този храм просъществува до 12 в., когато е опустошен от кюрдския лидер Салах пъкъл Дин.
Holy Transfiguration Sinai monasteryМястото, където е станало Преображението, в действителност съставлява забавен проблем на църковната история и археология. Днес съвсем в целия християнски свят се е наложило схващането, че това е станало на планината Тавор. Като едно от ранните свидетелства в интерес на Тавор е църквата, издигната от св. Елена, за която към този момент споменахме. Това единствено по себе си е сериозен мотив, само че е редно да разгледаме и другите благоприятни условия. Внимателният прочит на Мат. 17:1-9; Лука 9:28-37 и Марк 9:2-9 демонстрира, че мястото на Преображението не е посочено категорично, а единствено като „ висока планина " - Марк 9:2. От Марк 8:28 се вижда, че евангелското деяние до деня на Преображението се развива в Кесария Филипова. Тавор се намира много по-далеч от Кесария Филипова, на юг, в Галилея. Самият Тавор мъчно може да бъде общопризнат като висок, още по-малко планина, макар че в самото Св. Писание е наименуван по този начин. Тавор е рид, висок ок. 600 м., само че тъй като е ситуиран в регион с надморска височина 300-350 м., неговата височина напълно не е внушителна, макар че се откроява добре на равнинния терен, който го заобикаля. Освен това, по времето на Христос на Тавор е имало цитадела с римски гарнизон и Преображението надали би останало неусетно. Твърде евентуално е Преображението Господне да е станало на планината [Х]Ермон, която се намира в непосредствена непосредственост (ок. 20 км) до Кесария Филипова. Най-високият връх на Ермон е близо 3000 м. надморска височина, което фактически е не просто планина, а „ висока планина " - Марк 9:2. Откъде тогава в Преданието на Църквата се е наложило като място на Преображението Господне Тавор? Първият, определил Тавор като място на Преображението, е Ориген, освен това той прави своето съмнение няколко десетки години преди майката на св. Константин Велики, като се базира на апокрифа „ Евангелие на евреите ", където четем:
„ Така направи Моята майка, Светият Дух, взе Ме за косите и Ме придвижи на Тавор ".
Ориген пресъздава събитието като го свързва с планината Тавор и по този начин то влиза в Преданието на Църквата. Разбира се, тези разсъждения напълно не отхвърлят опцията Преображението Господне фактически да е станало на Тавор. Те са подбудени от обстоятелството, че Св. Писание не сочи мястото, нито дава някакви податки, че упоменатата планина е Тавор. Едновременно с това логическият ход на събитията дава учредения да се мисли, че планината Ермон доста по-точно се вписва в единственото определение, което имаме за мястото на Преображението - „ висока планина ". Още повече, че в античния прокимен на празника на Преображението се пее: „ Тавор и Ермон в Твоето име ще се възрадват "...
Още един значим извод се постанова от обстоятелството, че описанието на този и други сходни епизоди в Св. Писание не съдържа податки за съответното място, нито точното време, когато се случват значимите събития от земния живот на Христос. Този метод на евангелистите демонстрира, че както за тях, по този начин и за всички християни смисъл и значение има само самото събитие. Мястото и календарната дата се оказват нещо второстепенно, без верова функционалност и по тази причина постоянно са подминавани от евангелистите.
Свидетелства за празнуването на Преображението на Изток намираме в словата и поученията на св. Йоан Златоуст, св. Ефрем Сирин, св. Кирил Александрийски и други В едно достигнало до нас слово за Преображение Господне на св. Андрей Критски изразът „ преображение " се преглежда освен в неговия догматичен смисъл, само че и в смисъла на фактически църковно празненство. Празникът е богато декориран с песнопения през 7-8 в., дело на св. Йоан Дамаскин, св. Козма Маюмски и други
Твърде любопитен факт е, че в случай че следваме евангелското изложение, ще забележим, че Преображението Господне се случва през февруари, 40 дни преди Пасха. Св. Църква обаче, която постоянно чества събития, а не календарни дати, реалокира Преображението с няколко месеца напред. В един интервал от развиването на богословието си Църквата постановява празника да се чества на 6 август, с цел да спре това тържествено събитие да попада в дните на Великия пост. Както отбелязва о. Александър Шмеман, удостоверение за времето, когато Преображението е било обвързвано с пасхалния цикъл, се явяват думите от тропара и кондака на деня: „... само че когато Те виждат разпнат ".
На Запад празникът Преображение също се празнува, само че не е измежду най-тържествените. Отбелязването му е засвидетелствано в някои антични мартиролози, откъдето се вижда, че са го чествали единствено някои от църквите. Така да вземем за пример имаме засвидетелствано празнуване на Преображение в Испания от 7 в. От този интервал имаме и удостоверение за честването му в гр. Тир, Франция. Интересно е, че едно от най-древните изображения на Преображението се намира върху мозайка от апсидата на църквата „ Св. Аполинарий " в Рим, която е от 6 в. Самият иконографски сюжет от „ Св. Аполинарий " е присъщ за интервала на раннохристиянското изкуство, който в тази ситуация с пресъздаването на Преображението не намира последователност в по-късните столетия.
Всеобщото въвеждане на празника на Запад става едвам след разделянето на Църквата през 1054 година Това се случва по времето на папа Калист ІІІ, който вкарва празника в 1456 година, а мотив за това е успеха на християнската войска под водачеството на Янош Хуняди над османската армия при Белград. Папата открива и специфичен богослужебен чин за отбелязването на празника. Римокатолическата черква също чества Преображение на 6 август, само че постоянно, ако празникът се падне в работен ден, честването му може да се реалокира в най-близкия неделен ден.
Според преданието на Арменската черква, самичък покръстителят на арменския народ св. Григорий Просветител вкарва честването на Преображението Господне в Армения. Той разпорежда това да става през първия ден от арменския календар (1 навасард) 11 август. През 6 в. католикос-патриархът Мовсес ІІ включва празника в пасхалния цикъл и по този начин в Арменската черква той постоянно се пада в Седмата неделя след Петдесетница. По този метод празникът там става преносим и може да се падне в дните от 28 юни до 1 август.
Самото честване на Преображение в Църквата продължава 9 дни - от 5 до 13 август и включва 1 ден предпразничен, 1 ден - самият празник и 7 дни след празника. Отданието на празника е на 13 август. Богослужебните одежди в самия ден на празника са бели, като символизират божествената нетварна светлина. Към една от особеностите на този огромен празник можем да отнесем и обстоятелството, че на него Църквата е постановила да се прави освещаване на плодовете. Това е античен бит, наставление за който намираме в Правило 3 на св. апостоли и Правило 28 на Шестия космополитен събор.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ