Празнично слово – митрополит Киприан
Празникът на Стара Загора е памет и дух.
Датата 5 октомври 1879 година, когато генерал-губернаторът на Източна Румелия – княз Александър Богориди, Търновският митрополит Климент, регионалният шеф Нестор Марков и кметът на града Стефан Салабашев, в наличието на доста старозагорци и посетители слагат главния камък на бъдещето възобновяване. Това ражда следващото начало в осемхилядната му история.
Този ден е вяра и религия. Вяра, че жертвите дадени по време на Руско – турската освободителна война не са напразни. Страданието, мъченичеството и пожертваният им живот възкръсват в новия и свободен ден на техните наследници.
5 октомври 1879 година е изкован от хилядите свидни жертви на града ни страдалец. По време на полагането на главния камък, в посланието оставено за бъдещите генерации се четат страшните думи „ …Стара Загора се разсипа, оплени и изгори … на 19-ий юли 1877 година от Рождество Христово, при нашествието на турските войски предводителствувани от Сюлейман – паша, при което настъпление ся избиха, исклаха и изгориха до 7850 българи: мъже, дами и маловъзрастни детчица. Преди разсипването града Стара Загора броеше…25460 души поданици, след това разсипването останаха …10650 души. Това се написа и постави на предпазване в този основний камък за възпоминание на потомството. “
Потомството сме ние, днешните поданици на прелестния ни град, които имаме привилегията да бъдем наследници на мъченици, носещи виталността на духа, на българщината и вярата.
„ Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие и като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им “ / Евр.13:7/, са слова, казани от светия деятел Павел преди две хиляди години, а толкоз настоящи през днешния ден. Редно е, в ден като този, освен да ги чуем, само че и да отворим душите си, с цел да забележим как предците ни придвижват с достолепие българския живец, като безконечната им опора са православната религия и вярата в Бога. Да се вгледаме и в топлата пепел на опожарена Стара Загора, за да почувстваме родолюбието и единението им в името на новия, на бъдещия град. Да почувстваме в ръцете, сложили главния камък, силата на любовта им, стоплила студенината му и трансформирала го в основа на днешна светла и лъчезарна, прелестна перла на родна България – Стара Загора.
Трябва да помним тези събития и те в никакъв случай да не излизат от паметта на народа ни, от полезрението на съвремието, тъй като те са корен и тъкан, изваяли българската душа.
Моля Всеподателя Бога да обдари всички старозагорци с неизказаните си богатства. Да подарява сили и берекет на трудещите си за положителното на обичания ни град и епархийски център. Да носи разтуха на всички наши братя и сестри, на всяка търсеща и страдаща душа. На многая и благая лета! Честит празник!
Датата 5 октомври 1879 година, когато генерал-губернаторът на Източна Румелия – княз Александър Богориди, Търновският митрополит Климент, регионалният шеф Нестор Марков и кметът на града Стефан Салабашев, в наличието на доста старозагорци и посетители слагат главния камък на бъдещето възобновяване. Това ражда следващото начало в осемхилядната му история.
Този ден е вяра и религия. Вяра, че жертвите дадени по време на Руско – турската освободителна война не са напразни. Страданието, мъченичеството и пожертваният им живот възкръсват в новия и свободен ден на техните наследници.
5 октомври 1879 година е изкован от хилядите свидни жертви на града ни страдалец. По време на полагането на главния камък, в посланието оставено за бъдещите генерации се четат страшните думи „ …Стара Загора се разсипа, оплени и изгори … на 19-ий юли 1877 година от Рождество Христово, при нашествието на турските войски предводителствувани от Сюлейман – паша, при което настъпление ся избиха, исклаха и изгориха до 7850 българи: мъже, дами и маловъзрастни детчица. Преди разсипването града Стара Загора броеше…25460 души поданици, след това разсипването останаха …10650 души. Това се написа и постави на предпазване в този основний камък за възпоминание на потомството. “
Потомството сме ние, днешните поданици на прелестния ни град, които имаме привилегията да бъдем наследници на мъченици, носещи виталността на духа, на българщината и вярата.
„ Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие и като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им “ / Евр.13:7/, са слова, казани от светия деятел Павел преди две хиляди години, а толкоз настоящи през днешния ден. Редно е, в ден като този, освен да ги чуем, само че и да отворим душите си, с цел да забележим как предците ни придвижват с достолепие българския живец, като безконечната им опора са православната религия и вярата в Бога. Да се вгледаме и в топлата пепел на опожарена Стара Загора, за да почувстваме родолюбието и единението им в името на новия, на бъдещия град. Да почувстваме в ръцете, сложили главния камък, силата на любовта им, стоплила студенината му и трансформирала го в основа на днешна светла и лъчезарна, прелестна перла на родна България – Стара Загора.
Трябва да помним тези събития и те в никакъв случай да не излизат от паметта на народа ни, от полезрението на съвремието, тъй като те са корен и тъкан, изваяли българската душа.
Моля Всеподателя Бога да обдари всички старозагорци с неизказаните си богатства. Да подарява сили и берекет на трудещите си за положителното на обичания ни град и епархийски център. Да носи разтуха на всички наши братя и сестри, на всяка търсеща и страдаща душа. На многая и благая лета! Честит празник!
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ