До 1919 г. страната ни има два военни празника
Празникът на Българската войска е един от най-старите в националния ни календар. Денят на храбростта - 6 май, стартира да се празнува още със основаването ѝ. Традицията на Гергьовден като воински празник датира още от първите следосвобожденски години.
С декрет №1 от 1 януари 1880 година княз Александър Батенберг учредява военния медал „ За смелост “, с който се удостояват направилите подвизи на бойното поле. С декрет №5 от 9 януари същата година се постановява честването на празника.
Определена е датата 23 април – денят на свети Георги Победоносец, а от 1916 година, заради прекосяване от Юлианския към Григорианския календар, Българската православна черква взема решение празничният ден да се отбелязва на 6 май.
В самото начало празникът се отбелязва непретенциозно. Церемонията включва панихида в гарнизоните, поздравления и обяд за кавалерите на ордена „ За смелост “, лимитирани военни паради, най-вече в София.
По време на войните (1912-1918 г.) се празнува в бойни условия с отслужване на панихида за починалите и молебен за живите. В годините до 1919 година страната ни има два военни празника.
Освен 6 май – Ден на храбростта, се е отбелязвал и Ден на бойната възхвала – на 27 ноември, в чест на успеха на Българската войска в Сръбско-българската война през 1885 година
Тъй като на 27 ноември 1919 година България е принудена да подпише Ньойския кротичък контракт, Денят на бойната възхвала не се е отбелязвал през 20-те години на XX век.
От 1926 година Денят на храбростта и Денят на бойната възхвала се сплотяват в Ден на храбростта и успехите, празнуван в деня на свети Георги Победоносец – 6 май.
От 1931 година Денят на храбростта и успехите е разгласен за военен празник на войската.
Денят на храбростта и успехите е разгласен за военен празник на Българската войска, който се отбелязва до 1953 година, когато с Постановление 129 на Министерския съвет от 23 септември е избран за Ден на Българската национална войска (годишнина от началото на септемврийските протести през 1923 г.).
Особено впечатляващ е парадът, състоял се на 6 май 1937 година, когато при изключителна церемониалност цар Борис III връчва новите бойни флагове на софийските полкове.
Старите бойни флагове, обгорени и прокъсани от патроните, обикалят в прощално шествие под звуците на марша „ Шуми Марица “ на препълнения площад пред Двореца, с цел да бъдат отнесени в Пантеона на българската популярност.
Новите флагове се освещават от Софийския митрополит Стефан, а по-късно царят с позлатено чукче заковава на всяко от тях позлатен пирон с изображение на вензела си. Той персонално връчва бойното знаме на всеки пълководец на полк. Тържественият церемониал е предвождан от кавалери на ордена „ За смелост “.
На този и всички последващи паради се отдава специфична респект на ветераните и инвалидите от войните, като царят персонално се ръкува с тях.
За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 година тържеството стартира от предната вечер със заря, каквато до тогава се е изпълнявала единствено в епизодични случаи и най-вече за развлечение.
Установената традиция на Гергьовденските паради е анулирана от Отечественофронтовската власт на 2 май 1947 година с разпореждане на Министерския съвет.
Отново с разпореждане на Министерски съвет №15 от 27 януари 1993 година 6 май е разгласен за Ден на храбростта и празник на Българската войска.
