8 интересни факта за мартениците, които може би не знаете
Празникът на Баба Марта се чества по нашите земи от хилядолетия. Той се свързва с идването на пролетта и края на зимата, с новото начало.
Има доста предания и митове, които описват от къде потегля обичаят с мартениците. Някои от тях звучат като приказки, а други имат исторически корени, само че всички те имат нещо общо - усуканите бял и червен конец, които носим за здраве.
Ето и няколко любопитни обстоятелството за мартениците, които може би не знаете:
Корените на празника
Първи март е празникът на Баба Марта, облик от обичайния български фолклор, който води началото си от езическата история на Балканите. В усуканите бели и червени конци се крият елински и тракийски обичаи.
Мартениците не са единствено българска традиция
Освен в България с мартеници се закичват в прилежаща Румъния (украшението се назовава мърцишор), както и в Молдова, Албания, Македония и някои елементи на Северна Гърция и Западните околности.
Гръцките етнолози свързват този бит с античната езическа история на Балканския полуостров и най-много със земеделските култове на плодородието. В някои елементи на южната ни съседка има бит да се връзва вълнен преплетен конец на дясната ръка и на левия крайник.
Според румънските вярвания пък концепцията за мартеницата идва от античен сюжет за възобновление на природата на прага на пролетта. Обичаят е обвързван с момента на символичната гибел и символичното раждане на едно локално женско провидение – Баба Докия.
Значение на цветовете
Червеният цвят защищава от уроки, белият носи здраве и благополучие.
В българските традиции аленото е знак на майчината кръв, а бялото на майчиното мляко. Усуквайки двата цвята дружно се съчетава това, което дава живот и подкрепя развиването на живота.
Белият цвят на мартеницата в началото символизира мъжкото начало, силата. По-късно под въздействието на християнството той стартира да се приема като знак на девствеността и непорочността. Белият цвят е цветът на Христос.
Червеното пък е женското начало и здравето: то е знак на кръвта, на зачеването и раждането.
Как се направи мартеницата
Когато се прави мартеница, тя би трябвало да се усуква постоянно наляво. Според традициите невестите носят мартениците отдясно, а момите — отляво.
Какво се прави с мартениците
Мартеничките в никакъв случай не би трябвало да се хвърлят, тъй като се има вяра, че в случай че човек направи това, то той изхвърля и шанса си. Вместо това те се закачат на разцъфнало овощно дръвче.
В някои краища на страната обичаят повелява да бъдат слагани под огромен камък и след девет дни да се ревизира какво има под него. Ако са се настанили мравки, годината ще е богата с овце; в случай че има други по-едри буболечки – удача в крави, в наедрял добитък; а, в случай че има червеи – ще се въдят доста коне.
На други места хвърляли мартениците в реката, с цел да им върви по вода и всичко неприятно да изтече.
Мартениците и времето
На 1 март дамите не перат и не простират бели облекла, с цел да не падат слани и градушки. За предотвратяване от гръм не се буха с бухалка, не се тъче, не се вари нищо. Жените заобикалят да шият, плетат, предат, тъкат, да работят в градината.
Мартениците и хан Аспарух
Легенда свързва появяването на мартеницата с прабългарите. Тя се среща в доста национални песни и споделя историята за Кубратовата щерка Хуба и гълъбът, който пренесъл бяло-червен конец на Аспарух.
Към края на своя живот владетелят на прабългарите хан Кубрат повикал петте си сина и им заръчал да не се разделят, да бъдат постоянно дружно, с цел да не могат врагове да ги атакуван и поробят.Минало се време, ханът умрял. Тогава хазарите нападнали прабългарите и завладели дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят на хуните Хан Ашина предложил на синовете да го признаят за техен държател. Само по този начин щял да освободи сестра им и да им остави земите. Ханските синове били сложени пред мъчно тестване.
Най-големият наследник Баян признал хазарското господство и останал при пленената си сестра. Другите не спазили заръката на остарелия хан и тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият от братята се отправил на север, а другите Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг. Преди да се разделят, братята скрито се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина до момента в който намерят свободна земя. След това Аспарух щял да им изпрати птица вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат. След това братята потеглили и оставили пленената госпожица и Баян в ръцете на злия Ашина.
Не след дълго при Хуба дохвърчал гълъб, който имал златен конец на крачето. Както се били разбрали Хуба и Баян избягали от неприятния хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да създадат. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели по какъв начин да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, само че в този миг се появили преследвачи от хунското племе, които почнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, поруменял от кръвта му. В този миг на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите бойци. Хуните като го видели побягнали.
Аспарух оказал помощ на Хуба и Баян да минат реката и ги отвел при своите бойци. Взел конеца от Баян и белия му край завързал с аления. Закичил всеки един от своите войни с парченце от този заветен конец. След това Аспарух застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на татко си и по този начин са заплатили с кръвта си своето разцепление. Заръчал червено-белият конец в никакъв случай да не се раздира, тъй като тази окървавена нишка вечно ще свързва българите. Оттогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички, носещи им здраве, наслада и триумф.
Легенди и предания за Баба Марта
Историите, свързани с Баба Марта са многочислени.
Според една от тях Баба Марта е сестра на Малък и Голям Сечко (месеците Януари и Февруари) и е люта и ядосана, тъй като двамата ѝ братя или вършат някоя огромна беля, или постоянно изпиват виното и не я оставят да го опита.
Живяла Марта със своите братя надалеч в планината. Братята й носели едно име — Сечко. Само че единият наричали дребен, а другия — огромен Сечко.
От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла простора с богатствата си усмивка, блестяло като златно слънцето, прелитали радостно птичките.
Веднъж една млада пъргава булка подкарала овчиците си в планината, зер топло слънчице огряло, птички се обадили, та тревица стоката да попасе.
— Не извеждай, младоженка, ваклушите на паша, рано е! Скоро Сечко си отиде — думал й свекърът, остарял остарелия.
Преживял е доста той и умно може да поучи. По слънцето познавал старецът по кое време ветрове ще завеят, по месеца разбирал по кое време дъжд ще захване, по кое време град ще бие, по кое време зла зима ще вилнее.
— Кърпикожусите цъфтят в този момент, снахо — топло й напомнил старецът. — Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!
— Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи — споделила невестата и подбрала овцете и козите нагоре към планината.
Дочула Марта тези думи и тежка тъга й домъчняла. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има мощ стихии и хали да посее, и тя знае по кое време безоблачен берекет да прати. Какво от това, че жена й думат!
Не минало доста. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове забрулили безмилостно набъбналата гора, мразовит сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея.
Непокорната млада овчарка по този начин и не се върнала към този момент. Тя останала вкаменена дружно с овчиците си горе в планината.
Друга легенда споделя за една козарка, която извела стадото си в планината рано сутринта макар предизвестията на мъжа си за неприятното време. Тя била уверена, че Баба Марта ще я подари с хубаво време, тъй като и тя е жена като нея. Думите на младата жена разгневили и разсърдили старицата, не минало доста време и черни облаци надвиснали над планината. Козарката по този начин и не се завърнала в дома си – тя и стадото ѝ замръзнали и се трансформирали в купчина камъни, от които потекла лековита вода.
Така останал обичаят да се вършат мартеници, с цел да е радостна "Баба Марта ", да не се сърди и да носи единствено добрини на хората.
Има доста предания и митове, които описват от къде потегля обичаят с мартениците. Някои от тях звучат като приказки, а други имат исторически корени, само че всички те имат нещо общо - усуканите бял и червен конец, които носим за здраве.
Ето и няколко любопитни обстоятелството за мартениците, които може би не знаете:
Корените на празника
Първи март е празникът на Баба Марта, облик от обичайния български фолклор, който води началото си от езическата история на Балканите. В усуканите бели и червени конци се крият елински и тракийски обичаи.
Мартениците не са единствено българска традиция
Освен в България с мартеници се закичват в прилежаща Румъния (украшението се назовава мърцишор), както и в Молдова, Албания, Македония и някои елементи на Северна Гърция и Западните околности.
Гръцките етнолози свързват този бит с античната езическа история на Балканския полуостров и най-много със земеделските култове на плодородието. В някои елементи на южната ни съседка има бит да се връзва вълнен преплетен конец на дясната ръка и на левия крайник.
Според румънските вярвания пък концепцията за мартеницата идва от античен сюжет за възобновление на природата на прага на пролетта. Обичаят е обвързван с момента на символичната гибел и символичното раждане на едно локално женско провидение – Баба Докия.
Значение на цветовете
Червеният цвят защищава от уроки, белият носи здраве и благополучие.
В българските традиции аленото е знак на майчината кръв, а бялото на майчиното мляко. Усуквайки двата цвята дружно се съчетава това, което дава живот и подкрепя развиването на живота.
Белият цвят на мартеницата в началото символизира мъжкото начало, силата. По-късно под въздействието на християнството той стартира да се приема като знак на девствеността и непорочността. Белият цвят е цветът на Христос.
Червеното пък е женското начало и здравето: то е знак на кръвта, на зачеването и раждането.
Как се направи мартеницата
Когато се прави мартеница, тя би трябвало да се усуква постоянно наляво. Според традициите невестите носят мартениците отдясно, а момите — отляво.
Какво се прави с мартениците
Мартеничките в никакъв случай не би трябвало да се хвърлят, тъй като се има вяра, че в случай че човек направи това, то той изхвърля и шанса си. Вместо това те се закачат на разцъфнало овощно дръвче.
В някои краища на страната обичаят повелява да бъдат слагани под огромен камък и след девет дни да се ревизира какво има под него. Ако са се настанили мравки, годината ще е богата с овце; в случай че има други по-едри буболечки – удача в крави, в наедрял добитък; а, в случай че има червеи – ще се въдят доста коне.
На други места хвърляли мартениците в реката, с цел да им върви по вода и всичко неприятно да изтече.
Мартениците и времето
На 1 март дамите не перат и не простират бели облекла, с цел да не падат слани и градушки. За предотвратяване от гръм не се буха с бухалка, не се тъче, не се вари нищо. Жените заобикалят да шият, плетат, предат, тъкат, да работят в градината.
Мартениците и хан Аспарух
Легенда свързва появяването на мартеницата с прабългарите. Тя се среща в доста национални песни и споделя историята за Кубратовата щерка Хуба и гълъбът, който пренесъл бяло-червен конец на Аспарух.
Към края на своя живот владетелят на прабългарите хан Кубрат повикал петте си сина и им заръчал да не се разделят, да бъдат постоянно дружно, с цел да не могат врагове да ги атакуван и поробят.Минало се време, ханът умрял. Тогава хазарите нападнали прабългарите и завладели дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят на хуните Хан Ашина предложил на синовете да го признаят за техен държател. Само по този начин щял да освободи сестра им и да им остави земите. Ханските синове били сложени пред мъчно тестване.
Най-големият наследник Баян признал хазарското господство и останал при пленената си сестра. Другите не спазили заръката на остарелия хан и тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият от братята се отправил на север, а другите Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг. Преди да се разделят, братята скрито се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина до момента в който намерят свободна земя. След това Аспарух щял да им изпрати птица вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат. След това братята потеглили и оставили пленената госпожица и Баян в ръцете на злия Ашина.
Не след дълго при Хуба дохвърчал гълъб, който имал златен конец на крачето. Както се били разбрали Хуба и Баян избягали от неприятния хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да създадат. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели по какъв начин да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, само че в този миг се появили преследвачи от хунското племе, които почнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, поруменял от кръвта му. В този миг на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите бойци. Хуните като го видели побягнали.
Аспарух оказал помощ на Хуба и Баян да минат реката и ги отвел при своите бойци. Взел конеца от Баян и белия му край завързал с аления. Закичил всеки един от своите войни с парченце от този заветен конец. След това Аспарух застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на татко си и по този начин са заплатили с кръвта си своето разцепление. Заръчал червено-белият конец в никакъв случай да не се раздира, тъй като тази окървавена нишка вечно ще свързва българите. Оттогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички, носещи им здраве, наслада и триумф.
Легенди и предания за Баба Марта
Историите, свързани с Баба Марта са многочислени.
Според една от тях Баба Марта е сестра на Малък и Голям Сечко (месеците Януари и Февруари) и е люта и ядосана, тъй като двамата ѝ братя или вършат някоя огромна беля, или постоянно изпиват виното и не я оставят да го опита.
Живяла Марта със своите братя надалеч в планината. Братята й носели едно име — Сечко. Само че единият наричали дребен, а другия — огромен Сечко.
От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла простора с богатствата си усмивка, блестяло като златно слънцето, прелитали радостно птичките.
Веднъж една млада пъргава булка подкарала овчиците си в планината, зер топло слънчице огряло, птички се обадили, та тревица стоката да попасе.
— Не извеждай, младоженка, ваклушите на паша, рано е! Скоро Сечко си отиде — думал й свекърът, остарял остарелия.
Преживял е доста той и умно може да поучи. По слънцето познавал старецът по кое време ветрове ще завеят, по месеца разбирал по кое време дъжд ще захване, по кое време град ще бие, по кое време зла зима ще вилнее.
— Кърпикожусите цъфтят в този момент, снахо — топло й напомнил старецът. — Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!
— Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи — споделила невестата и подбрала овцете и козите нагоре към планината.
Дочула Марта тези думи и тежка тъга й домъчняла. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има мощ стихии и хали да посее, и тя знае по кое време безоблачен берекет да прати. Какво от това, че жена й думат!
Не минало доста. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове забрулили безмилостно набъбналата гора, мразовит сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея.
Непокорната млада овчарка по този начин и не се върнала към този момент. Тя останала вкаменена дружно с овчиците си горе в планината.
Друга легенда споделя за една козарка, която извела стадото си в планината рано сутринта макар предизвестията на мъжа си за неприятното време. Тя била уверена, че Баба Марта ще я подари с хубаво време, тъй като и тя е жена като нея. Думите на младата жена разгневили и разсърдили старицата, не минало доста време и черни облаци надвиснали над планината. Козарката по този начин и не се завърнала в дома си – тя и стадото ѝ замръзнали и се трансформирали в купчина камъни, от които потекла лековита вода.
Така останал обичаят да се вършат мартеници, с цел да е радостна "Баба Марта ", да не се сърди и да носи единствено добрини на хората.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ