Андреевден е!
Празникът е отдаден на Свети Андрей Първозвани, един от дванадесетте апостоли на Исус Христос.
Според националните поверия, на Андреевден денят стартира да пораства, по тази причина се назовава още Едрей (Едринден). В този ден светецът Андрей се връща на небето, с цел да рапортува на Бог какво е станало на земята през миналата година.
За да обезпечат изобилие през идната година, в навечерието на Андреевден дамите сваряват вариво от царевица, фасул, жито, леща, ечемик, овес, нахут и други Набъбването на зърната в тенджерата се свързва с растежа на посевите. Най-възрастната господарка в дома взема с лъжицата варена царевица и хвърля нагоре, с цел да станат посевите високи и здрави. От останалите зърна дават на всички в фамилията, в това число и на младите невести, които се надяват да родят здрави и хубави деца.
Според традицията на Андреевден се раздават на околните и съседите вариво. От него би трябвало да хапнат всички – дребни и огромни. От него се дава и на животните, с цел да пораства крепко потомството им.
Народното поверие споделя, че светецът Андрей живеел в планината като аскет. Имал си равнища, която го дарявала с нужните му земни богатства.
Веднъж обаче мечка изяла вола, с който орял твърдата земя. Ядосал се Андрей и впрегнал мечката в ралото и оттогава светията станал стопанин на мечките. Ето за какво старите българи на днешния ден чествали и Мечкинден.
Според националните поверия, мечката е стопанин на горите и знак на изобилие и здраве.
В предишното българите са избягвали да убиват мечка без причина и да я употребяват за храна. Сведения от 12 век сочат, че не е редно кожа от мечка за служи за дреха и покривка.
В Северна България на Андреевден свареното вариво (най-често царевица) се хвърля в комина с думите " На ти, мечко, варен мамул, да не ядеш суровия и да не ядеш индивидите и стоката! ". Смята се, че по този начин мечката ще се задоволи с варената царевица и няма да навреди на хората и животните.
Андреевден е празник, който отразява вярванията и очакванията на българите за изобилие и здраве през идната година. Той е знак на началото на зимния цикъл, в който хората се приготвят за студените месеци и се надяват на добра годишна продукция и здраве за всички.
Честит празник! Честити да са всички именици през днешния ден!
Според националните поверия, на Андреевден денят стартира да пораства, по тази причина се назовава още Едрей (Едринден). В този ден светецът Андрей се връща на небето, с цел да рапортува на Бог какво е станало на земята през миналата година.
За да обезпечат изобилие през идната година, в навечерието на Андреевден дамите сваряват вариво от царевица, фасул, жито, леща, ечемик, овес, нахут и други Набъбването на зърната в тенджерата се свързва с растежа на посевите. Най-възрастната господарка в дома взема с лъжицата варена царевица и хвърля нагоре, с цел да станат посевите високи и здрави. От останалите зърна дават на всички в фамилията, в това число и на младите невести, които се надяват да родят здрави и хубави деца.
Според традицията на Андреевден се раздават на околните и съседите вариво. От него би трябвало да хапнат всички – дребни и огромни. От него се дава и на животните, с цел да пораства крепко потомството им.
Народното поверие споделя, че светецът Андрей живеел в планината като аскет. Имал си равнища, която го дарявала с нужните му земни богатства.
Веднъж обаче мечка изяла вола, с който орял твърдата земя. Ядосал се Андрей и впрегнал мечката в ралото и оттогава светията станал стопанин на мечките. Ето за какво старите българи на днешния ден чествали и Мечкинден.
Според националните поверия, мечката е стопанин на горите и знак на изобилие и здраве.
В предишното българите са избягвали да убиват мечка без причина и да я употребяват за храна. Сведения от 12 век сочат, че не е редно кожа от мечка за служи за дреха и покривка.
В Северна България на Андреевден свареното вариво (най-често царевица) се хвърля в комина с думите " На ти, мечко, варен мамул, да не ядеш суровия и да не ядеш индивидите и стоката! ". Смята се, че по този начин мечката ще се задоволи с варената царевица и няма да навреди на хората и животните.
Андреевден е празник, който отразява вярванията и очакванията на българите за изобилие и здраве през идната година. Той е знак на началото на зимния цикъл, в който хората се приготвят за студените месеци и се надяват на добра годишна продукция и здраве за всички.
Честит празник! Честити да са всички именици през днешния ден!
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ