Празник имат Мариите, които са още деца или не са

Празник имат Мариите, които са още деца или не са минали под венчило – счита се, че е под въздействие на гръцката традиция. На Малка Богородица не се прави домакинска работа. На днешният празник имен ден празнуват Мария, Борис, Богдан, Богомил, Богомила, Богомир и други.

Макар и наименуван от народа ни Малка Богородица – евентуално поради това, че на него се уважава раждането на едно свято момиченце, предопределено да стане Божия майка – това въпреки всичко е един от огромните празници в годишния кръг. Християните обичат и надълбоко почитат този празничен ден.
По национална традиция на него означават своя имен ден девойките, които носят името Мария.

На този ден храмов празник имат редица манастири в страната: Рилският, Троянският, Роженският, Врачешкият и други
Третият празник в чест на Божията майка е този на нейното рождество.

8 септември се празнува най-вече от дамите, с цел да са живи и здрави, да раждат леко и да им оказва помощ Богородица в неволя или тежка работа.
В нейно име се месят огромна пита, Богородичен самун, който се разчупва и раздава на всички в фамилията.

Едно парче се оставя за добитъка и се стрива в храната му, друго парче се назовава на къщата, с цел да я пази Богородица.

В някои краища пазят това парче чак до четвъртия ден на Божията майка, когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 декември).
 
Този християнски празник е и един от най-предпочитаните за кръщенета и сватби.
 
В множеството региони сред Голяма и Малка Богородица дамите не тъкат, не шият (а някъде и не месят), с цел да са здрави децата им.
Между двете Богородици се пресаждат и развъждат множеството пролетни, многогодишни цветя и шубраци — божури, перуники, люляк. Празникът Малка Богородица се ознаменува и с общоселски събори, хора, песни; нормално около черкви, манастири и оброчни места, свързани с Божията майка. Някъде в нейна чест колят и курбан – овен.

Обредността, обвързвана с Богородица постоянно има известни езически детайли, заради функционалната връзка на християнската светица с античните божества на плодородието и богините-майки. Рожденият ден на Богородица съответствува с раждането на новия поземлен сезон.

Ритуалните практики се дефинират от концепцията за този поврат: те целят обезпечаване на изобилие, плодовитост и здраве посредством житната и животинска жертва. Така в националния календар под патронажа на Божията майка стартира новият селскостопански цикъл.