Чудеса край Каран Върбовка
Празник има през днешния ден в манастира “Св. Марина” край село Каран Върбовка, община Две могили, Русенско, предава
Той е един от най-старите български манастири, зародили в интервала на Второто българско царство (1187-1396). След рухването на България под турско господство, манастирът бил опожарен и подравнен със земята, само че името на света Марина останало трайно в съзнанието на народа. От преданията се знае, че покрай този първи манастир е имало град от Римско време, наименуван “Пановград”, а местността и до през днешния ден се назовава “Пановца”. Вторият манастир бил възобновен през 1828-1859 година През първата половина на ХІХ век, близо до опустошения манастир била издигната черква – там, където е извирала водата с лечебни свойства.
Преданието гласи, че в един парещ юлски ден, по време на беритба, притежателят на равнищата – турчин, оставил сляпото си дванадесетгодишно момченце да спи в единия завършек на равнищата, а той отишъл да работи. Детето се пробудило, тръгнало да търси татко си и стъпило във вода. Пило от водата и откакто умило лицето си прогледнало. Бащата, като се уверил, че чедото му в действителност вижда, доста се зарадвал. Той попитал жителите на близкото населено място кой е светецът, който прави чудеса с тази вода.
Отговорил му остарял духовник – че бил чувал от остарели духовници, че на въпросното място се е славело името на св. великомъченица Марина, и че там е нейният извор с лековита вода.
За признателност към светицата, друговерецът подарил равнищата с извора под клетва, като отиват там заболели, да има и място за настаняване.
Той е един от най-старите български манастири, зародили в интервала на Второто българско царство (1187-1396). След рухването на България под турско господство, манастирът бил опожарен и подравнен със земята, само че името на света Марина останало трайно в съзнанието на народа. От преданията се знае, че покрай този първи манастир е имало град от Римско време, наименуван “Пановград”, а местността и до през днешния ден се назовава “Пановца”. Вторият манастир бил възобновен през 1828-1859 година През първата половина на ХІХ век, близо до опустошения манастир била издигната черква – там, където е извирала водата с лечебни свойства.
Преданието гласи, че в един парещ юлски ден, по време на беритба, притежателят на равнищата – турчин, оставил сляпото си дванадесетгодишно момченце да спи в единия завършек на равнищата, а той отишъл да работи. Детето се пробудило, тръгнало да търси татко си и стъпило във вода. Пило от водата и откакто умило лицето си прогледнало. Бащата, като се уверил, че чедото му в действителност вижда, доста се зарадвал. Той попитал жителите на близкото населено място кой е светецът, който прави чудеса с тази вода.
Отговорил му остарял духовник – че бил чувал от остарели духовници, че на въпросното място се е славело името на св. великомъченица Марина, и че там е нейният извор с лековита вода.
За признателност към светицата, друговерецът подарил равнищата с извора под клетва, като отиват там заболели, да има и място за настаняване.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ