Софийският международен панаир на книгата бе открит в Националния дворец на културата
Празник е, че в границите на една седмица дворецът се трансформира в прелестна приказка, в която всеки може да откри своята история. Това сподели ръководителят на Асоциация българска книга (АБК) Петя Господинова довечера на откриването на 52-ия Софийски интернационален панаир на книгата и 13-ия Софийски интернационален книжовен фестивал в Националния замък на културата (НДК), оповестява Българска телеграфна агенция.
Андриана Петкова, изпълнителен шеф на НДК, означи, че Дворецът обичайно е дом на „ най-хубавия панаир “. „ Няма по-хубав подарък за Коледа от една книга “, сподели Петкова.
Доц. Дария Карапеткова, програмeн шеф на Софийския интернационален книжовен фестивал, акцентира, че фестивалната стратегия има задача да предложи друга позиция и идея, само че нейната цел е да покаже смисъла и цената на издателите от друга позиция.
Зам.-министърът на културата Тодор Чобанов означи, че панаирът на книгата се е трансформирал в традиция, без която е мъчно да си представим месец декември. Също по този начин Софийският интернационален книжовен фестивал дава опция на хилядите читатели да се срещнат с създатели от целия свят и да получат подписи.
Председателят на СОС Цветомир Петров поздрави уредниците за това, че трансформират София още веднъж в „ столица на книжовността “.
За мен е наслаждение и горделивост, че Столична община от години поддържа това събитие. Ние се гордеем с това, че поддържаме всички огромни и по-малки литературни събития, издания, които се случват в София. Във всяка детска градина в София ще вършим дребна библиотека с подбрани заглавия, сподели шефът на дирекция „ Култура “ в Столична община Биляна Генова.
По думите на кмета на столичния регион „ Средец “ Трайчо Трайков най-важната ни задача на тези, които четем книги, е да накараме, да внушим, да научим тези, които идват след нас да го вършат. „ Благодаря на всички вас, които вършиме панаирите, че помагате за това “, сподели той.
Румен Радев, ръководител на Асоциацията на индустриалния капитал в България, акцентира ролята на книгите за построяването на „ мощни, духовни хора “.
Ане Бергман, шеф на Европейската федерация на издателите, уточни, че АБК е част от фамилията на федерацията от 19 години. „ Днес имаме над хиляда членове в целия Европейски съюз и отвън него, а всички тези издатели съставляват към 38 милиарда евро годишни доходи. Това е културна промишленост, само че и промишленост, която носи обилни доходи в стопанската система “, сподели тя.
Тази вечер бяха оповестени и тазгодишните носители на премиите „ Златен лъв “ за значими издателски планове. Журито бе управлявано от проф. Амелия Личева. Тя разясни, че тази година са решили да предлагат единствено нови заглавия, които не са преиздания и не употребяват съветска кирилица.
По този мотив генералният шеф на Българската телеграфна организация (БТА) разгласи, че ще даде шрифта „ ЛИК “ на всички издателства, които имат интерес към него.
Издателство „ Лист “ получи две номинации - за „ Летопис на Софийската филхармония “ в 3 тома и за „ Възвърнатият парадайс “ от Джон Милтън. Издателство „ Точица “ бе номинирано за втория том на „ Ходене по буквите “ от Марин Бодаков, а издателство „ Сиела “ – за „ Българите сред две произшествия - 1396 - 1944 година “ от Александър Стоянов. Голямата премия „ Златен лъв “ в тази категория получи издателство „ Булгея “ за „ Началото. Укрепяване на пороищата и залесяване: Феликс Вожли, Петър Манджуков - мемоари “.
„ За първи път се връчва книга за фотоалбум книга “, сподели представител на издателството, получавайки наградата.
Наградата за издателски план с най-голяма социална значителност, определяна от журналистическо жури, бе присъдена на издателство „ Да “ за книгата „ Бързо насън “ от Ани Илков. Силвия Чолева, редактор на изданието, съобщи, че поезията на Илков е „ висока социална значителност “ и „ политическа лирика “, макар че книгата към този момент два пъти е била отхвърляна от други журита. Номинирани в тази категория бяха издателство „ Колибри “ за „ Антология на френската лирика “ в три тома в превод на Кирил Кадийски, изд. „ Лист “ за „ Инок Ардън “ от Алфред Тенисън в превод на Александър Шурбанов, както и издателство „ Точица “ за втория том на „ За вървене по буквите “ от Марин Бодаков.
За първи път тази година се връчва и специфичен приз на Факултета по публицистика и всеобща връзка на СУ „ Св. Климент Охридски “ за книга с документален и теоретичен принос. Той отличава издания с висока социална значителност и отиде при издателство „ Българска история “ за новото издание на „ Български национални песни “ на братя Миладинови.
Проф. Веселина Вълканова акцентира, че оценката има капацитет да подтиква основаването на качествени нехудожествени книги.
Иван Кънчев, ръководител на съдружие „ Българска история “, дефинира изданието като „ най-сложната книга “ в портфолиото на издателството, включваща 1880 бележки под линия.
Над 150 издателства ще показват повече от 100 000 заглавия на 52-ия Софийски интернационален панаир на книгата. До 12 декември ще се организира и второто издание на Професионалната стратегия за издатели, в която ще вземат участие повече от 30 интернационалните посетители – издатели, редактори, литературни сътрудници и специалисти по права и детска литература.
Андриана Петкова, изпълнителен шеф на НДК, означи, че Дворецът обичайно е дом на „ най-хубавия панаир “. „ Няма по-хубав подарък за Коледа от една книга “, сподели Петкова.
Доц. Дария Карапеткова, програмeн шеф на Софийския интернационален книжовен фестивал, акцентира, че фестивалната стратегия има задача да предложи друга позиция и идея, само че нейната цел е да покаже смисъла и цената на издателите от друга позиция.
Зам.-министърът на културата Тодор Чобанов означи, че панаирът на книгата се е трансформирал в традиция, без която е мъчно да си представим месец декември. Също по този начин Софийският интернационален книжовен фестивал дава опция на хилядите читатели да се срещнат с създатели от целия свят и да получат подписи.
Председателят на СОС Цветомир Петров поздрави уредниците за това, че трансформират София още веднъж в „ столица на книжовността “.
За мен е наслаждение и горделивост, че Столична община от години поддържа това събитие. Ние се гордеем с това, че поддържаме всички огромни и по-малки литературни събития, издания, които се случват в София. Във всяка детска градина в София ще вършим дребна библиотека с подбрани заглавия, сподели шефът на дирекция „ Култура “ в Столична община Биляна Генова.
По думите на кмета на столичния регион „ Средец “ Трайчо Трайков най-важната ни задача на тези, които четем книги, е да накараме, да внушим, да научим тези, които идват след нас да го вършат. „ Благодаря на всички вас, които вършиме панаирите, че помагате за това “, сподели той.
Румен Радев, ръководител на Асоциацията на индустриалния капитал в България, акцентира ролята на книгите за построяването на „ мощни, духовни хора “.
Ане Бергман, шеф на Европейската федерация на издателите, уточни, че АБК е част от фамилията на федерацията от 19 години. „ Днес имаме над хиляда членове в целия Европейски съюз и отвън него, а всички тези издатели съставляват към 38 милиарда евро годишни доходи. Това е културна промишленост, само че и промишленост, която носи обилни доходи в стопанската система “, сподели тя.
Тази вечер бяха оповестени и тазгодишните носители на премиите „ Златен лъв “ за значими издателски планове. Журито бе управлявано от проф. Амелия Личева. Тя разясни, че тази година са решили да предлагат единствено нови заглавия, които не са преиздания и не употребяват съветска кирилица.
По този мотив генералният шеф на Българската телеграфна организация (БТА) разгласи, че ще даде шрифта „ ЛИК “ на всички издателства, които имат интерес към него.
Издателство „ Лист “ получи две номинации - за „ Летопис на Софийската филхармония “ в 3 тома и за „ Възвърнатият парадайс “ от Джон Милтън. Издателство „ Точица “ бе номинирано за втория том на „ Ходене по буквите “ от Марин Бодаков, а издателство „ Сиела “ – за „ Българите сред две произшествия - 1396 - 1944 година “ от Александър Стоянов. Голямата премия „ Златен лъв “ в тази категория получи издателство „ Булгея “ за „ Началото. Укрепяване на пороищата и залесяване: Феликс Вожли, Петър Манджуков - мемоари “.
„ За първи път се връчва книга за фотоалбум книга “, сподели представител на издателството, получавайки наградата.
Наградата за издателски план с най-голяма социална значителност, определяна от журналистическо жури, бе присъдена на издателство „ Да “ за книгата „ Бързо насън “ от Ани Илков. Силвия Чолева, редактор на изданието, съобщи, че поезията на Илков е „ висока социална значителност “ и „ политическа лирика “, макар че книгата към този момент два пъти е била отхвърляна от други журита. Номинирани в тази категория бяха издателство „ Колибри “ за „ Антология на френската лирика “ в три тома в превод на Кирил Кадийски, изд. „ Лист “ за „ Инок Ардън “ от Алфред Тенисън в превод на Александър Шурбанов, както и издателство „ Точица “ за втория том на „ За вървене по буквите “ от Марин Бодаков.
За първи път тази година се връчва и специфичен приз на Факултета по публицистика и всеобща връзка на СУ „ Св. Климент Охридски “ за книга с документален и теоретичен принос. Той отличава издания с висока социална значителност и отиде при издателство „ Българска история “ за новото издание на „ Български национални песни “ на братя Миладинови.
Проф. Веселина Вълканова акцентира, че оценката има капацитет да подтиква основаването на качествени нехудожествени книги.
Иван Кънчев, ръководител на съдружие „ Българска история “, дефинира изданието като „ най-сложната книга “ в портфолиото на издателството, включваща 1880 бележки под линия.
Над 150 издателства ще показват повече от 100 000 заглавия на 52-ия Софийски интернационален панаир на книгата. До 12 декември ще се организира и второто издание на Професионалната стратегия за издатели, в която ще вземат участие повече от 30 интернационалните посетители – издатели, редактори, литературни сътрудници и специалисти по права и детска литература.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ