Седмицата: Старите номера на новата изборна номерация
Празнично ни потегли този път първата предизборна седмица - на 1 март кандидатите за Народното събрание се закичиха с изборни номера, на 3 март публично стартира предизборната акция. Не че предизборното въобще е спирало към този момент трета година. Също и празничността и за момент не си е давала отмора, та да си починем от празнуването, както гласи традицията ни: „ уф, да ида на работа, че да си умря “. Изпълни се с безспорен смисъл това благопожелание, дето другояче си е цялостен нонсенс - безсмислие. Но когато думата ни за празнуване, за празник иде старобългарски от праздьнъ – „ празно време “, което се прекарва без трудови занимания, то може да сме празнично честити. Вече трета година от ден на ден „ сме си надделели на масрафа “ най-малко откъм напълно празнична политпартийност, че и държавност. Нищо! Пусто и празно с преливане от едното в другото, при което все на кухо дрънчи.
Е, честито! Ако не друго, то може да си честитим, че този път даже и под сурдинка никой не размахва честитката, че идващите избори ще са още през лятото – през юли, както конституционно, а и към този момент обичайно се поставя, в случай че и след изборите на 2 април се разтури и идващия „ нов “ парламент посредством бързо и изцяло кухо въртене на мандатната „ държавна “ въртележка. Никой от засилилите се отново да се повозят за малко към този момент и дума не обелва за летни избори. Готвят се за огромен скок – да доживеят до изборите за локална власт наесен – някъде през ноември. То и по тази причина този път „ нови предварителни избори “ не им излиза от устата на „ кандидатите за власт “, дори се вършат, че непременно са подготвени даже и да го преглътнат, освен да го джвакат горещия картоф „ безусловно би трябвало да има постоянно държавно управление “.
Непременността си идва отново от същото, само че по-непременно. Непременно да му се внуши на гласоподавателя като систематизиран облик на предизборна офанзива, че всяко парче от разкапаната на разкапани части политпартийност, сплотяваща се единствено в тава за баница, е „ същинският обединител “. Тоя дето сън не го хваща да мисли „ за постоянна власт “, до момента в който не влезе в Народното събрание и не спре да мисли даже и когато инцидентно е безсънен.
Така в този момент се размахва „ честитката “, че шансът за постоянно държавно управление е „ само в границите на евроатлантическото болшинство “. Нещо като „ полъх, полъх, ветре обаче за прегрели от гласоподаване изборни мозъци. А в действителност все същата „ съвършена стихия “ в която задачата на партиите на това „ болшинство “ е да се отвеят една друга. Нито ГЕРБ и Политическа партия се търпят, нито ГЕРБ и Демократична България. Както в действителност не се търпят и Политическа партия с Демократична България, даже и в този момент, когато взеха решение да си духат един на различен даже и в предизборна коалиция. И целият този ветрилник по какъв начин ще я докара до единение, откакто може да роди само – в най-краен случай, напълно ветровита постоянна изпълнителна власт – която да изветрее най-вече до към локалните избори таман.
По простата причина, че няма по какъв начин да съществуват предизборно, в случай че не си духат под опашките точно един на различен. Каква ще е предизборната акция на ГЕРБ, в случай че не плесници Политическа партия като най-основен конкурент. И противоположното – по какъв начин ще се крепи Политическа партия, в случай че не плюе (дори и против вятъра) по ГЕРБ. Българска социалистическа партия пък се вее още веднъж – и следконгресно, на измисления си бял кон, от който мята фашкиите му против всички останали, до момента в който не й замирише на власт.
И по този начин, през миналата седмица, на 1 март, Баба Марта празнично донесе новата номерация за следващите нови предварителни парламентарни избори. И от 3 март новономерираните към този момент публично предизборно си сграбчиха телата отново със остарелия номер – единствено ние, но поотделно, можем да довеем същинска постоянна власт, откакто вие – гласоподавателите, ни завеете на завет в Народното събрание.
Нови номера за остарелия номер! Тоя номер, в който всеки си извършва независимо своето зрелище. Или оня номер, с който хитро да прецакаш другия, да му скроиш номер. Или пък посредством отблъскване на номера – осъществяване на нещо официално, като това да се пишеш в графата за единство в името на пустото постоянно държавно управление, дето все завършва със служебно. Все „ номера от селска вечеринка “, както му се вика на хитруването на дребно, на неизипаните неистини.
То даже и цифрите, и числата ни го приказват, сочат ни го тоя „ номератор “. Ето по какъв начин са ги разчели движимости в нумерологията номерата на бюлетините за изборите на 2 април – петите за две години.
Номер 1 е Българска социалистическа партия – с цифрата на деятелността, силата. Но и на упоритостта и агресивността, тия две положения, които в ръцете на лидерката Корнелия Нинова водят единствено тъкмо до едно: еднолична партийна власт дето бута всичко обратно – към кръглата нула.
Номер 2 е ГЕРБ – с цифрата на взаимоотношението, обединяването на силите за нещо по-амбициозно, в името на нещо по-голямо. Но е и лидерското число, а водачът Бойко Борисов до момента в който се съхранява, се прави, че не осъзнава, че към този момент е единствено водач на личната си лидерска партия.е
Обединението някак си на тези две цифри, само че към този момент като числа – 1 и 2, пък необичайно водят до Номер 12 - на ПП-ДБ. Тук нещата наподобяват напълно ветровити, че е буреносни. Числото 12 е на носещи произшествия, въпреки и надарени с естествена досетливост. Или таман заради тая им досетливост, дето у нас на притежателите й им викат „ селски хитреци “.
Толкоз, в случай че не друго – стратегии, платформи, дето ги няма - то може да се четат най-малко номерата. Като „ чети етикета “ примерно на кашкавала, дето отново какво ли не се намира в него, до момента в който му се търси „ къде е млакото “, само че пък му се е повишила най-малко петорно „ номерацията “ и то в лв..
Е, честито! Ако не друго, то може да си честитим, че този път даже и под сурдинка никой не размахва честитката, че идващите избори ще са още през лятото – през юли, както конституционно, а и към този момент обичайно се поставя, в случай че и след изборите на 2 април се разтури и идващия „ нов “ парламент посредством бързо и изцяло кухо въртене на мандатната „ държавна “ въртележка. Никой от засилилите се отново да се повозят за малко към този момент и дума не обелва за летни избори. Готвят се за огромен скок – да доживеят до изборите за локална власт наесен – някъде през ноември. То и по тази причина този път „ нови предварителни избори “ не им излиза от устата на „ кандидатите за власт “, дори се вършат, че непременно са подготвени даже и да го преглътнат, освен да го джвакат горещия картоф „ безусловно би трябвало да има постоянно държавно управление “.
Непременността си идва отново от същото, само че по-непременно. Непременно да му се внуши на гласоподавателя като систематизиран облик на предизборна офанзива, че всяко парче от разкапаната на разкапани части политпартийност, сплотяваща се единствено в тава за баница, е „ същинският обединител “. Тоя дето сън не го хваща да мисли „ за постоянна власт “, до момента в който не влезе в Народното събрание и не спре да мисли даже и когато инцидентно е безсънен.
Така в този момент се размахва „ честитката “, че шансът за постоянно държавно управление е „ само в границите на евроатлантическото болшинство “. Нещо като „ полъх, полъх, ветре обаче за прегрели от гласоподаване изборни мозъци. А в действителност все същата „ съвършена стихия “ в която задачата на партиите на това „ болшинство “ е да се отвеят една друга. Нито ГЕРБ и Политическа партия се търпят, нито ГЕРБ и Демократична България. Както в действителност не се търпят и Политическа партия с Демократична България, даже и в този момент, когато взеха решение да си духат един на различен даже и в предизборна коалиция. И целият този ветрилник по какъв начин ще я докара до единение, откакто може да роди само – в най-краен случай, напълно ветровита постоянна изпълнителна власт – която да изветрее най-вече до към локалните избори таман.
По простата причина, че няма по какъв начин да съществуват предизборно, в случай че не си духат под опашките точно един на различен. Каква ще е предизборната акция на ГЕРБ, в случай че не плесници Политическа партия като най-основен конкурент. И противоположното – по какъв начин ще се крепи Политическа партия, в случай че не плюе (дори и против вятъра) по ГЕРБ. Българска социалистическа партия пък се вее още веднъж – и следконгресно, на измисления си бял кон, от който мята фашкиите му против всички останали, до момента в който не й замирише на власт.
И по този начин, през миналата седмица, на 1 март, Баба Марта празнично донесе новата номерация за следващите нови предварителни парламентарни избори. И от 3 март новономерираните към този момент публично предизборно си сграбчиха телата отново със остарелия номер – единствено ние, но поотделно, можем да довеем същинска постоянна власт, откакто вие – гласоподавателите, ни завеете на завет в Народното събрание.
Нови номера за остарелия номер! Тоя номер, в който всеки си извършва независимо своето зрелище. Или оня номер, с който хитро да прецакаш другия, да му скроиш номер. Или пък посредством отблъскване на номера – осъществяване на нещо официално, като това да се пишеш в графата за единство в името на пустото постоянно държавно управление, дето все завършва със служебно. Все „ номера от селска вечеринка “, както му се вика на хитруването на дребно, на неизипаните неистини.
То даже и цифрите, и числата ни го приказват, сочат ни го тоя „ номератор “. Ето по какъв начин са ги разчели движимости в нумерологията номерата на бюлетините за изборите на 2 април – петите за две години.
Номер 1 е Българска социалистическа партия – с цифрата на деятелността, силата. Но и на упоритостта и агресивността, тия две положения, които в ръцете на лидерката Корнелия Нинова водят единствено тъкмо до едно: еднолична партийна власт дето бута всичко обратно – към кръглата нула.
Номер 2 е ГЕРБ – с цифрата на взаимоотношението, обединяването на силите за нещо по-амбициозно, в името на нещо по-голямо. Но е и лидерското число, а водачът Бойко Борисов до момента в който се съхранява, се прави, че не осъзнава, че към този момент е единствено водач на личната си лидерска партия.е
Обединението някак си на тези две цифри, само че към този момент като числа – 1 и 2, пък необичайно водят до Номер 12 - на ПП-ДБ. Тук нещата наподобяват напълно ветровити, че е буреносни. Числото 12 е на носещи произшествия, въпреки и надарени с естествена досетливост. Или таман заради тая им досетливост, дето у нас на притежателите й им викат „ селски хитреци “.
Толкоз, в случай че не друго – стратегии, платформи, дето ги няма - то може да се четат най-малко номерата. Като „ чети етикета “ примерно на кашкавала, дето отново какво ли не се намира в него, до момента в който му се търси „ къде е млакото “, само че пък му се е повишила най-малко петорно „ номерацията “ и то в лв..
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ