ПРАЗНИ РИТУАЛИ Ритуалът се състоя. Вече това е важното. Денят

ПРАЗНИ РИТУАЛИ

Ритуалът се състоя. Вече това е значимото. „ Денят на Независимостта “ мина и отпътува. „ Рапорт даден – доклад признат “- в случай че си напомним едновремешното инфантилно-възторжено отчитане на чавдарчетата/пионерчетата, които надали си даваха сметка пред кого/какво тъкмо рапортуват. Бутафорията не понася разумни въпроси. Днес, ритуалите към някои национални празници не са по-малко озадачаващи - само че в този момент се държим детско напряко пред самата История.

Различните празнични ритуали показват и друга степен на неестественост. Едно са насилените дандании във връзка Априлското въстание, безусловно включващи немощното кихане на някое черешово топче настояща изработка – а също по този начин, за отплата, и гръмогласния плач на Боримечката. Така една кървава драма се заменя/опакова с едно днешно народно/ритуално забавление. То пък е доста надалеч, да вземем за пример, от ритуала във връзка „ Денят на Независимостта “, който ще става все по-изискан – тъй като би трябвало да извисява оптимално ролята на Фердинанд. И даже това да става за сметка на историческата достоверност, никой не се плаши от тази замяна.

Тъй де – жестоко казано, Боримечката губи от пощеливеца Фердинанд.
Него пък, от ден дневно, го възвеличават от ден на ден и повече. Оправял дамите на министрите си - и като схванал, че всичко му е простено, взел, че оправил цялата страна - не с една, а с цели две национални произшествия.

Онождачът, който ни надарил с Независимост.
Дори и Боримечката няма да повярва на тая небивалица.
Ние обаче зареждаме с пресиления ритуалите си, тъй като се надяваме, че най-малко те ще ни извисят някак, нанякъде. Надигаме се на пръсти, с цел да станем по-приемливи за Истината.

В случая с „ независимостта “ изключително екзалтирано го вършим в последно време - и все не се изравняваме с Истината, ние си оставаме тук, а тя – някъде другаде, в миражното за българина „ другаде “.

Впрочем, минете един път по жълтите, хайлайфните павета - нашата осъществена фантазия да се допрем до това „ другаде “ - минете единствено един път по тях и вижте по какъв начин фантазията ще покрие с прахуляк обувките ви…
Обаче ритуалът би трябвало да се състои: умни хора да го обговорят, още и още, и от този ъгъл - и от оня, мъдро, та чак и сладострастно. Телевизиите пък би трябвало да смесят гласовете им с тия на някакви малчугани, с цел да чуем какъв брой се радват те, че сме самостоятелни – през днешния ден малчуганите рапортуват напряко пред Истината, това е внушението.
Но, както се случва и с всичко друго, и в тази ситуация няма цялостно благополучие - и нещо непроменяемо разрушава от вътрешната страна Ритуала.

Колкото пъти някоя интелигентна глава венцехвали „ Денят на Независимостта “, толкоз пъти, че и доста повече, телевизионното „ простолюдие “ - и народецът въобще - се пита: Наистина самостоятелни ли сме през днешния ден, откакто имаме/почитаме Ден на Независимостта?
От кого сме самостоятелни?
От какво сме самостоятелни?
Независими ли сме най-малко от лъжите, с които ни зареждат - от отровния биберон, който не смъкват от устите ни?
Най-накрая: самостоятелни ли сме от себе си – от личните си заблуди, от личното си примирие?
Независимост?

Ние едни келяви украински яйца не можем да спрем, само че се хвалим с „ Денят на Независимостта “. Хвалим се, думкаме тъпаните поради един мираж, поради една илюзия. Резилим се за следващ път, и без въобще да се тормозим, пред самата История – и тя в никакъв случай няма да ни елементарни поради тия волности.
Всеки народ по някакъв метод изживява своето „ пиене “ – само че нашето продължава безспир.

И в този момент сме се оставили в ръчичките на Европейската комисия, на урсулките, да решат какво да вършим с украинските яйца: да ги пускаме ли и по този начин да затрием българските производители – или да ги стопираме и да се почувстваме най-сетне и ние в нещо „ самостоятелни “. Дотам сме я докарали - някакви яйца да са арбитърът в нашите терзания.
Лигавим се с „ Денят на Независимостта “, въпреки че няма нищо по-противно от олигавен празник – а, в това време, безропотно поносим всички провокации, с които ни унижават.
Отдавна трябваше да имаме и „ Ден на Покорството “.

Има ли нещо, с което да сме се захванали - и от него да не се усеща вонята на покорството. Търпим робията на питателните вериги – и нали сме си самостоятелни, би трябвало да бъдем и ларж, и по този начин ни пробутват боклуците си, които, от горната страна на всичко, са най-скъпи тук. Най-бедните европейци получават най-скъпите храни. Хайде, уредете и един „ Ден на самостоятелните идиоти “.

И каква е тази страна, щом не може да се пребори с очевидната безочливост на някакви хранителни вериги – ще излезе, че по-лесно сме се отървали от турските окови/вериги, в сравнение с от измамите на днешните задгранични бакали.

Телевизиите също напълно са покорени от тях – те са се трансформирали в рекламния плацдарм на „ веригите “, излъчват раболепно лъжите им и заобикалят даже да поглеждат към клетите българи – клети, обаче разполагат с „ Ден на Независимостта “.

Изговореното за „ Денят на Независимостта “ звучи от ден на ден предизвикателно – и то тогава, когато е явно, че ние напълно сме подвластни на извечната си колебливост.

Несмисленото говорене единствено отключва враждебните инстинкти на публиката. Помислете си и се сетете най-малко за едно нещо, в което България е самостоятелна – политически решения, обществена политика, обучение - където натискът е яростен, енергетика.

Водени от едно непомерно смирение, властниците ни унижават даже Конституцията ни. Член 24, алинея 2 от нея гласи: „ „ Основни цели на външната политика на Република България са националната сигурност и независимостта на страната… “ Ние обаче сме единствената страна в Европейски Съюз, която на практика няма външна политика, непринудено се отказахме от нея – и тя бе сменена с нелепи ритуали.

И все пак, бълнуваме за някаква „ самостоятелност “.
Задоволяваме се с хвалипръцковщини. Царе сме и на преиграването. Фердинанд – Мегаломанът – към този момент е представян като приключен патриот, 24-каратов българофил. Истината няма думата. Скоро късните царедворци ще настояват, че Фердинанд еднолично е извоювал „ Независимостта “. Няма да има кой да се занимава с детайлностите – да вземем за пример, че тя е резултат на комплициран пазарлък сред Русия и Турция.
Не се научихме да бъдем обективни с Миналото - и по тази причина ще бъдем грубо осъдени. Отдадохме се на ритуалите и те като че ли помътниха разсъдъка ни. Да предпочетеш ритуалите пред Истината – е, това е в действителност свинщина.

Не се научихме и да претърпяваме откровено и празниците си, без да натрапваме някакво насилено, шумно поклонение. То пък отблъсква младите, които и без друго са предоволно комплицирани. Дори райският газ няма да разсъни в дискотечните генерации някакъв интерес към Миналото. А спекулациите с него поголовно развращават всички.
Преди години, по времето на Плевнелиев, президентството отвори вратите си за простолюдието, с цел да му покажат „ Манифеста на Фердинанд “ - обаче сгънат по този начин, че да не се чете началото му.
Крием Миналото – крием се от Миналото.

И, все пак, без никакво терзание кръстиха пространството, където се намират главните властови институции, така наречения „ Триъгълник на властта “ – площад „ Независимост “.
Кръстиха го по този начин таман ония, които считат независимостта за грях.
Но бъдете спокойни.

Всичко, което се изговаря в този момент, ритуалите и прочие – всичко това е единствено едно безсилно скимтене в подножието на Истината.
„ Изтърбушена отвред страна - само че не пропуща един път в годината да си напомни за „ Деня на Независимостта! “
Каква ли е тази „ самостоятелност “, когато сме лишени даже от най-плахото схващане за достолепие?
Сякаш сме урочасани да носим проклятието на Самуиловата драма – обаче мъничко редактирана от фондация „ Америка за България “: еднооки са водени от слепци, които хитруват на дребно. “*
***
Така приключих преди цели осем години дописката си „ Каква самостоятелност празнува България “.
Нищо не се е трансформирало от този момент.
23 септември 2024 година

***
Уважаеми другари, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и прочие във ФБ, които употребяват името ми и мои снимки, нямат нищо общо с мен.
***
СПЕЦИАЛНО УТОЧНЕНИЕ!
Нямам нищо общо и с „ Личен блог на Кеворк Кеворкян “ – без значение, че той е илюстриран с корица на моя книга и се твърди, че е списван от мои почитатели.
Това за сведение и на тези 106 хиляди души, които са почитатели на въпросния артикул.
За повече детайлности вижте обявата ми „ Фалшификат “ от 4 януари 2021 година.
***