Празната папка е бяло знаме, неспособност или страх да предложиш,

Празната директория е бяло знаме, некадърност или боязън да предложиш, въпреки и неизбираем проектокабинет.

Върнатият с празна директория мандат е неистина към гласоподавателите на тези, които са получили досието – едни по право, други – по персонален избор на президента, което също е по право (макар и по-различно) тъй като не демонстрират по какъв начин и с кои фигури, лица, специалисти и прочие биха желали, (не)могли да ръководят.

Ако бях законотворец, бих трансформирал първо това – да няма право мандатоносител да връща празна директория.

Папката би трябвало да е цялостна, даже да не е напълно цялостна.

То е все едно зрелостник да върне празен лист на матура или кандидат-студент – на изпит.

Състезател да се откаже от старт, тъй като няма шансове.

Празната директория демонстрира цялостна неплатежоспособност на обединенията, които си разрешават този алегоричен, да го назовем, само че в действителност нерешителен, жест.

За страдание, у нас по традиция от най-малко 4 години се връщат празни папки.

Единственото изключение е ГЕРБ-СДС, която има лице да покаже лицата си, даже когато знаят, че късмет за кабинет няма. Но най-малко хората могат да видят какво биха могли да имат, и какво нямат.

Празна директория.