Правова държава сме, сделката се извършва при условията на чешкото

Правова държава сме, сделката се извършва при условията на чешкото ...

Петкова: Трябва да се съобразим с решението на КЗК за ЧЕЗ, явно е намерила основания.



Правова държава сме, сделката се извършва при условията на чешкото законодателство. Така коментира енергийният министър Теменужка Петкова коментира сделката за продажбата на ЧЕЗ, която вчера бе забранена от КЗК. 

Тя обаче отрече, че България няма никакви правомощия, щом говорим само за чешкото законодателство. Държавата упражнява регулаторен контрол върху дейността на ЕРП-тата, уточни Петкова, щом ѝ беше напомнено, че каза, че сделката върви по чешкото законодателство.

Трябва да се съобразим с решението на КЗК, повтори министърът. Изрично попитана как така при малък общ дял на фотоволтаичния пазар на "Инерком България" и ЧЕЗ (28 мегавата (23+5) при пазар от 1043 мегавата) сделката се спира заради опасения за монопол, Петкова отвърна, че едва ли КЗК се е произнесла без да разгледа различните становища и данни по случая. КЗК е преценила така, намерила е достатъчно основания, продължи с повторението Петкова пред bTV.

Енергийният министър не пожела и да коментира дали в крайна сметка сделката пропада, защото от "Инерком България" не са намерили пари да финансират сделката. Припомняме, че сделката е на стойност от около 340 млн. евро.

Виждам доста аргументи в решението на КЗК да спре сделката за ЧЕЗ, които могат да бъдат обезсилени в съда, заяви от своя страна енергийният експерт Атанас Тасев.

Тасев коментира, че с това решение на КЗК в сделката може да влезе само по-малък играч от "Инерком България" – заради специфични аргументи. Професорът отбеляза, че КЗК не се намесва, ако в дадена сделка пазарният под 15%, а справка показа, че делът на фотоволтаиците на ЧЕЗ и "Инерком" е 28 мегавата (23 мегавата или 6 фотоволтаици за "Инерком" и 5 мегавата или една фотоволтаична централа при ЧЕЗ, "Фри енерджи проджект Орешец" ЕАД) при над 1043 мегавата пазар. КЗК гледа при пазарен дял от над 40%, остава един "сив" дял – между 15% и 40%, където не се казва нищо твърдо по закон и методология, добави още една странност Тасев.

Бившият председател на СДС Мартин Димитров пък се усъмни, че изобщо ще има обжалване. Обжалване може да има в 14-дневен срок пред Върховния административен съд (ВАС).

Откъде идва финансирането – КЗК можеше да провери финансирането, но не го направи. Специалната парламентарна комисия също не стигна до този въпрос, а той трябваше задължително да бъде проверен, добави Димитров пред bTV.

Това е уникален случай, заключи Димитров, като сподели, че едва ли "Инерком България" ще загуби предварително внесени пари.

Законът за енергетиката беше променен, когато стана ясно, че компания като "Инерком" може да купи компания като ЧЕЗ в България. Това заяви в ефира на БНТ бившият депутат от БСП и зам.-министър на икономиката и енергетиката по времето на Сергей Станишев Явор Куюмджиев. По думите му, въпреки че законът е бил променен така, че КЕВР да може да контролира такива сделки, не са били формулирани критерии, по които това да се прави.

Големият проблем е, че държавата оставя такива неща да се случат. Когато става въпрос за стратегически държавни интереси, държавата трябва да може да се намеси, категоричен е Куюмджиев. Това, което се случва в България, този ултралиберализъм, смятам, че не е добър за националните интереси. Ако правителството е национално отговорно, в тази ситуация трябва да се опита да се включи в сделката. Създава се интересна възможност държавата да се опита да си придобие ЕРП-то в Западна България, смята Куюмджиев.

Редактор: Деница Райкова

Източник: expert.bg