ВКС отвори по-широко вратата пред осиновените, търсещи произхода си
Правото на осиновения да познава произхода си може да бъде лимитирано само в случай че се упражнява с желанието да се увредят правата на трети лица или с неморална или користна цел. Това постанови състав на Върховния касационен съд (ВКС) във фундаментално решение за развиването на правото, с което отвори доста по-широко вратата пред осиновените, които желаят да научат своя генезис, заяви
Върховните съдии Мими Фурнаджиева (председател на състава), Василка Илиева и Десислава Попколева (докладчик по делото) разтълкуваха какво има поради член 105 от Семейния кодекс под значими условия, поради които на осиновения може да бъде разкрито кои са биологичните му родители.
Досега Върховен касационен съд не се беше произнасял по този въпрос по реда на член 290 от Гражданския процесуален кодекс.
В решението си Фурнаджиева, Илиева и Попколева обявиха: " Важни условия " по смисъла на чл.105 Семеен кодекс са всички тези обстоятелства от обективната реалност, които са свързани със основни за осиновения условия - от здравен, обществен, морално-етичен или юридически темперамент и при съществуването на които за него биха се породили избрани правомерни правни последствия, респ. такива, които са свързани с гражданскоправния, здравния, обществения му статус, с неговия светоглед и нравствен живот, при вземане предвид на съществуващите в обществото морално-етични правила и при ценене на персоналния и фамилния живот както на осиновения, по този начин и на неговите осиновители и биологични родители ".
И особено подчертаха, че " рестриктивните мерки на правото на персонален живот на осиновения, част от което е и правото му да познава произхода си, би трябвало да се ползват стеснително и с нужния баланс сред персоналния и публичния интерес. Това право може да бъде лимитирано само в случай че се упражнява с желанието да се увредят правата на трети лица, или с неморална или користна цел ".
Битката на една жена да знае произхода си
С решението си Върховен касационен съд обръща метода, общопризнат от значително съдилища, че разкриването на тайната на осиновяването е възможно единствено по изключение и най-често изискват съответни учредения, свързани със здравословното положение на осиновения. Това се илюстрира ясно от произнасянето му по съответния проблем, с който е сезиран - на 52-годишна жена, която има двама сина - на 25 и на 33 години, и желае да научи кои са биологичните ѝ родители. Най-общо тя излага две аргументи за това. Първата е мъчителната нужда, откакто от години е наясно, че е осиновена, да узнае биологичния си генезис, фамилната си история, коя е дамата, дала ѝ живот и е била принудена от събитията да се раздели с нея. Втората е обвързвана с терзанията ѝ, че синовете ѝ може да встъпят в кръвнородствени връзки.
Първите две инстанции - Окръжният съд в Монтана и Софийският апелативен съд (САС), отхвърлят молбата ѝ. САС акцентира, че всички изложени от дамата условия са хипотетични, а част от тях касаят бъдещи несигурни събития. И показва, че законът не дава достъп до информация за генезис по принцип, а по изключение за отбрана правата на всички страни в процеса на осиновяване, като съдът следва да откри салдото сред ползите на засегнатите лица и да даде желаната информация за биологичен генезис единствено и фактически при съществуване на значими условия, налагащи това. Според апелативния съд съображение за откриване на информация за биологичен генезис не дава и чл.8 ЕКЗПЧОС, с който се признава правото на персонален живот на всяко лице при търсене на неговата еднаквост.
Върховен касационен съд ползва напълно различен метод. Първо показва, че дамата е научила, че е осиновена от родителите, които са я отгледали, знае личното си име отпреди издаването на новия акт за раждане, както и името на рождената си майка. Освен това и осиновителите ѝ, и биологичната ѝ майка са умряли, а рожденият татко е незнаен, по тази причина отпада условието за чуването им и вземане предвид и на техните ползи.
Фурнаджиева, Илиева и Попколева акцентират, че от данните по делото не се открива настояването за откриване на произхода да е стимулирано от аморални или користни цели. " Узнаването на биологичната майка и нейния кръвен кръг цели изясняване на значителен за молителката факт от душевния ѝ мир, нужен за създаване на личностовата ѝ еднаквост, както и за попречване на опцията нейните низходящи да основат връзки със свои близки роднини, които попадат под възбраната на чл.7, ал.2 Семеен кодекс ", декларират те. И постановяват, че молбата на дамата да знае коя е биологичната ѝ майка е основателна и би трябвало да бъде почетена.
Историята на тайната и несъгласията в практиката
Преди да се произнесат по проблема на дамата висшите съдии наблюдават развиването на института на осиновяването в българското фамилно право, основанията за въвеждане на тайните в уредбата му, функционалностите им, както и смяната във философията му през годините. Той минава от цялостна неприкритост на акта на осиновяване, към цялостното му прикриване, съчетано с замяна на идентичността на осиновения. И едвам с допълненията от 2003 година в остарелия Семеен кодекс беше въведена правна опция за достъп на осиновения до информация за биологичния му генезис.
Освен това, въпреки за всяко дете да се води в детайли досие, на осиновителите се дава информация единствено за него, а не и за биологичните родители и по този начин процедурата по член 105 от Семеен кодекс е единственият метод то да научи кои са рождените му майка и татко.
Фурнаджиева, Илиева и Попколева вършат и разбор на правосъдната процедура досега и показват, че тя е спорна.
" В огромна част от случаите, вследствие на стеснително пояснение на понятието, на процедура се отхвърля достъп до такава информация, от което следва, че механизмът, организиран в наредбата на чл.105 Семеен кодекс не е ефикасен. Така да вземем за пример съгласно правосъдната процедура (решения на окръжни и апелативни съдилища) не са значими условия по смисъла на закона генетичната предразположеност към някои заболявания; желанието на молителя да узнае за своя генезис, даже и в случаите, в които осиновителите му са умряли, като се приема, че желанието да научи за биологичните си родители " е значима човешка причина, само че за жалост тя не съставлява правно съображение за уважаване на молбата по чл.105 Семеен кодекс " ; мощното прочувствено безпокойствие на осиновения, което може да докара до психологични затруднения; съществуването на задълбочаващо се депресивно разстройство, в случай че не е открита причинно - следствена връзка сред това психологично положение на молителя и неналичието на информация за биологичните му родители; заплахата от блудничество, когато е декларирана като обща опасност ", изясняват висшите съдии.
Те показват, че когато съдилищата позволяват откриване на тайната осиновяването, го вършат поради " облекчаване на избран веществен интерес на осиновения или със здравословното му положение ". Като има и решения, в които се приема, че желанието на молителя да познава своя генезис, да построи лична еднаквост и опцията да получи нужната му морална поддръжка от биологичните си родители, е основателна причина за достъп до информация и негово право за ценене на персоналния му и фамилен живот, закрепено в чл.8 от ЕКЗПЧОС.
Едно решение на САС, трайното виждане на съда в Страсбург и неслучилите се промени в Семеен кодекс
Върховен касационен съд обръща особено внимание на решение на САС от август 2020 година, чиито причини на процедура възприема в личното си решение по член 290 Граждански процесуален кодекс. Апелативните съдии Иванка Ангелова, Красимир Машев (докладчик) и Златина Рубиева удовлетворяват настояването на 70-годишна жена да научи произхода си. Осиновителите и рождените ѝ родители са умряли, само че тя желае да разбере дали човек, с който са били доста близки, в действителност не е неин брат.
" Правото да познаваш произхода си, определяно още като право на еднаквост, без да е категорично предпазено, се извежда от правото на отбрана на личния/частния живот - чл.17 в допълнение от чл.24, ал.2 и 3 от Пакта за политически и цивилен права, от чл.8 ЕКЗПЧОС и чл.7 и чл.8 от Конвенцията за правата на детето, която признава (макар и не като абсолютно), правото на детето да познава своя генезис. Това право е прието в идентична степен на детето, само че и на всеки възрастен. Правно длъжен индивид е страната, на която са предоставени по едно и също време избрани положителни отговорности: да сътвори правна рамка за събирането на информацията и за отбраната ѝ, само че и за достъп до нея, както и отрицателното обвързване за възпиране от интервенция, написа Върховен касационен съд.
И акцентира, че във всичките си решения по сходни проблеми Европейски съд по правата на човека е потвърждавал нуждата от информация за произхода за създаване на личностовата еднаквост като част от правото на ценене на персоналния живот. Върховен касационен съд акцентира, че Конвенцията за отбрана на децата също планува обезпечаване на достъп на детето или на неговия представител до информацията за произхода.
" Аргументите от обществените науки в поддръжка на разрешаване на достъпа на осиновения до информация за произхода са няколко - нуждата от попречване или лекуване на наследствени болести и попречване на близкородствени бракове, а също по този начин и изтъкваните от психолозите аргументи - нуждата за създаване на идентичността на лицето, част от която е информацията за произхода, родителите, фамилната история и нуждата осиновеният да има достъп до тази информация с оглед психическото му развиване и непоклатимост ", пишат висшите съдии.
И изясняват, че историческият обзор на института на осиновяването и смяната във философията му обуславят извода, че през днешния ден " тайната на осиновяването става несъвместима значително с необятно признати правила и полезности и най-много с ползите на осиновения, свързани с личностовата автономност, с построяването на еднаквост посредством познаване на произхода си, което е част от правото му на персонален живот и чиито ползи следва да се пазят с преимущество при осиновяване ".
Върховен касационен съд напомня и че през 2016 година в Министерството на правораздаването беше написан план за промени в Семейния кодекс, с който се регламентират по нов по-ефективен и омекотен метод изискванията и редът за достъп до информация за произхода на осиновения. " Този план обаче не беше импортиран в Народното събрание заради промяна на държавното управление през 2017 година и към сегашния миг страната продължава да има обвързване да сътвори ефикасен механизъм за информиране на лицата, участващи в осиновяването и за ходатайство сред тях, при постъпило искане от осиновения ", се акцентира в решението.
Върховните съдии Мими Фурнаджиева (председател на състава), Василка Илиева и Десислава Попколева (докладчик по делото) разтълкуваха какво има поради член 105 от Семейния кодекс под значими условия, поради които на осиновения може да бъде разкрито кои са биологичните му родители.
Досега Върховен касационен съд не се беше произнасял по този въпрос по реда на член 290 от Гражданския процесуален кодекс.
В решението си Фурнаджиева, Илиева и Попколева обявиха: " Важни условия " по смисъла на чл.105 Семеен кодекс са всички тези обстоятелства от обективната реалност, които са свързани със основни за осиновения условия - от здравен, обществен, морално-етичен или юридически темперамент и при съществуването на които за него биха се породили избрани правомерни правни последствия, респ. такива, които са свързани с гражданскоправния, здравния, обществения му статус, с неговия светоглед и нравствен живот, при вземане предвид на съществуващите в обществото морално-етични правила и при ценене на персоналния и фамилния живот както на осиновения, по този начин и на неговите осиновители и биологични родители ".
И особено подчертаха, че " рестриктивните мерки на правото на персонален живот на осиновения, част от което е и правото му да познава произхода си, би трябвало да се ползват стеснително и с нужния баланс сред персоналния и публичния интерес. Това право може да бъде лимитирано само в случай че се упражнява с желанието да се увредят правата на трети лица, или с неморална или користна цел ".
Битката на една жена да знае произхода си
С решението си Върховен касационен съд обръща метода, общопризнат от значително съдилища, че разкриването на тайната на осиновяването е възможно единствено по изключение и най-често изискват съответни учредения, свързани със здравословното положение на осиновения. Това се илюстрира ясно от произнасянето му по съответния проблем, с който е сезиран - на 52-годишна жена, която има двама сина - на 25 и на 33 години, и желае да научи кои са биологичните ѝ родители. Най-общо тя излага две аргументи за това. Първата е мъчителната нужда, откакто от години е наясно, че е осиновена, да узнае биологичния си генезис, фамилната си история, коя е дамата, дала ѝ живот и е била принудена от събитията да се раздели с нея. Втората е обвързвана с терзанията ѝ, че синовете ѝ може да встъпят в кръвнородствени връзки.
Първите две инстанции - Окръжният съд в Монтана и Софийският апелативен съд (САС), отхвърлят молбата ѝ. САС акцентира, че всички изложени от дамата условия са хипотетични, а част от тях касаят бъдещи несигурни събития. И показва, че законът не дава достъп до информация за генезис по принцип, а по изключение за отбрана правата на всички страни в процеса на осиновяване, като съдът следва да откри салдото сред ползите на засегнатите лица и да даде желаната информация за биологичен генезис единствено и фактически при съществуване на значими условия, налагащи това. Според апелативния съд съображение за откриване на информация за биологичен генезис не дава и чл.8 ЕКЗПЧОС, с който се признава правото на персонален живот на всяко лице при търсене на неговата еднаквост.
Върховен касационен съд ползва напълно различен метод. Първо показва, че дамата е научила, че е осиновена от родителите, които са я отгледали, знае личното си име отпреди издаването на новия акт за раждане, както и името на рождената си майка. Освен това и осиновителите ѝ, и биологичната ѝ майка са умряли, а рожденият татко е незнаен, по тази причина отпада условието за чуването им и вземане предвид и на техните ползи.
Фурнаджиева, Илиева и Попколева акцентират, че от данните по делото не се открива настояването за откриване на произхода да е стимулирано от аморални или користни цели. " Узнаването на биологичната майка и нейния кръвен кръг цели изясняване на значителен за молителката факт от душевния ѝ мир, нужен за създаване на личностовата ѝ еднаквост, както и за попречване на опцията нейните низходящи да основат връзки със свои близки роднини, които попадат под възбраната на чл.7, ал.2 Семеен кодекс ", декларират те. И постановяват, че молбата на дамата да знае коя е биологичната ѝ майка е основателна и би трябвало да бъде почетена.
Историята на тайната и несъгласията в практиката
Преди да се произнесат по проблема на дамата висшите съдии наблюдават развиването на института на осиновяването в българското фамилно право, основанията за въвеждане на тайните в уредбата му, функционалностите им, както и смяната във философията му през годините. Той минава от цялостна неприкритост на акта на осиновяване, към цялостното му прикриване, съчетано с замяна на идентичността на осиновения. И едвам с допълненията от 2003 година в остарелия Семеен кодекс беше въведена правна опция за достъп на осиновения до информация за биологичния му генезис.
Освен това, въпреки за всяко дете да се води в детайли досие, на осиновителите се дава информация единствено за него, а не и за биологичните родители и по този начин процедурата по член 105 от Семеен кодекс е единственият метод то да научи кои са рождените му майка и татко.
Фурнаджиева, Илиева и Попколева вършат и разбор на правосъдната процедура досега и показват, че тя е спорна.
" В огромна част от случаите, вследствие на стеснително пояснение на понятието, на процедура се отхвърля достъп до такава информация, от което следва, че механизмът, организиран в наредбата на чл.105 Семеен кодекс не е ефикасен. Така да вземем за пример съгласно правосъдната процедура (решения на окръжни и апелативни съдилища) не са значими условия по смисъла на закона генетичната предразположеност към някои заболявания; желанието на молителя да узнае за своя генезис, даже и в случаите, в които осиновителите му са умряли, като се приема, че желанието да научи за биологичните си родители " е значима човешка причина, само че за жалост тя не съставлява правно съображение за уважаване на молбата по чл.105 Семеен кодекс " ; мощното прочувствено безпокойствие на осиновения, което може да докара до психологични затруднения; съществуването на задълбочаващо се депресивно разстройство, в случай че не е открита причинно - следствена връзка сред това психологично положение на молителя и неналичието на информация за биологичните му родители; заплахата от блудничество, когато е декларирана като обща опасност ", изясняват висшите съдии.
Те показват, че когато съдилищата позволяват откриване на тайната осиновяването, го вършат поради " облекчаване на избран веществен интерес на осиновения или със здравословното му положение ". Като има и решения, в които се приема, че желанието на молителя да познава своя генезис, да построи лична еднаквост и опцията да получи нужната му морална поддръжка от биологичните си родители, е основателна причина за достъп до информация и негово право за ценене на персоналния му и фамилен живот, закрепено в чл.8 от ЕКЗПЧОС.
Едно решение на САС, трайното виждане на съда в Страсбург и неслучилите се промени в Семеен кодекс
Върховен касационен съд обръща особено внимание на решение на САС от август 2020 година, чиито причини на процедура възприема в личното си решение по член 290 Граждански процесуален кодекс. Апелативните съдии Иванка Ангелова, Красимир Машев (докладчик) и Златина Рубиева удовлетворяват настояването на 70-годишна жена да научи произхода си. Осиновителите и рождените ѝ родители са умряли, само че тя желае да разбере дали човек, с който са били доста близки, в действителност не е неин брат.
" Правото да познаваш произхода си, определяно още като право на еднаквост, без да е категорично предпазено, се извежда от правото на отбрана на личния/частния живот - чл.17 в допълнение от чл.24, ал.2 и 3 от Пакта за политически и цивилен права, от чл.8 ЕКЗПЧОС и чл.7 и чл.8 от Конвенцията за правата на детето, която признава (макар и не като абсолютно), правото на детето да познава своя генезис. Това право е прието в идентична степен на детето, само че и на всеки възрастен. Правно длъжен индивид е страната, на която са предоставени по едно и също време избрани положителни отговорности: да сътвори правна рамка за събирането на информацията и за отбраната ѝ, само че и за достъп до нея, както и отрицателното обвързване за възпиране от интервенция, написа Върховен касационен съд.
И акцентира, че във всичките си решения по сходни проблеми Европейски съд по правата на човека е потвърждавал нуждата от информация за произхода за създаване на личностовата еднаквост като част от правото на ценене на персоналния живот. Върховен касационен съд акцентира, че Конвенцията за отбрана на децата също планува обезпечаване на достъп на детето или на неговия представител до информацията за произхода.
" Аргументите от обществените науки в поддръжка на разрешаване на достъпа на осиновения до информация за произхода са няколко - нуждата от попречване или лекуване на наследствени болести и попречване на близкородствени бракове, а също по този начин и изтъкваните от психолозите аргументи - нуждата за създаване на идентичността на лицето, част от която е информацията за произхода, родителите, фамилната история и нуждата осиновеният да има достъп до тази информация с оглед психическото му развиване и непоклатимост ", пишат висшите съдии.
И изясняват, че историческият обзор на института на осиновяването и смяната във философията му обуславят извода, че през днешния ден " тайната на осиновяването става несъвместима значително с необятно признати правила и полезности и най-много с ползите на осиновения, свързани с личностовата автономност, с построяването на еднаквост посредством познаване на произхода си, което е част от правото му на персонален живот и чиито ползи следва да се пазят с преимущество при осиновяване ".
Върховен касационен съд напомня и че през 2016 година в Министерството на правораздаването беше написан план за промени в Семейния кодекс, с който се регламентират по нов по-ефективен и омекотен метод изискванията и редът за достъп до информация за произхода на осиновения. " Този план обаче не беше импортиран в Народното събрание заради промяна на държавното управление през 2017 година и към сегашния миг страната продължава да има обвързване да сътвори ефикасен механизъм за информиране на лицата, участващи в осиновяването и за ходатайство сред тях, при постъпило искане от осиновения ", се акцентира в решението.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ