Правото е в съдебната зала, но разбира се, че обществото

Правото е в правосъдната зала, само че несъмнено, че обществото следва да реагира и реакцията му би трябвало да се регистрира. Въпросът е да не се доближава до реакции и дейности, които не биха били потребни нито за жертвата, нито за правораздаването, нито за обществото като цяло.

Това сподели пред Euronews Bulgaria юрист Ина Лулчева във връзка случая с нарязаното с макетен нож момиче.

В случая погрешно се концентрира цялото внимание върху мярката за неотклонение. Тя се взема, с цел да се попречи на лицето да избяга или да извърши друго закононарушение. Тя в никакъв случай не е решаваща и не е наложителна. Тук въпросът е какво прави държавното обвиняване по откриване на истината, покачване на съответно обвиняване, внасяне на делото в съда, с цел да може да се постанови обективна присъда. Това е посоката, в която би трябвало да се концентрира вниманието на обществото.

 
Ефектът от това обругаване на съда и този линч, който се подхваща, води до това, че ще получим един изплашен съд, който няма да съди по закон, а по това дали ще се хареса на обществото, което е извънредно недопустимо за никого – за правовия ред и всеки един от нас.
Не е значимото дали този човек, за който работи и презумпцията за невиновност, ще стои в ареста за известно време. Важното е дали ще бъде наказан.

Разследване в границите на месец не е забавено, тъй като съдебно-медицинските експертизи лишават време. Правилната подготовка, даже да се одобри, че е лека телесна щета, че е породена по изключително непосилен метод и с особена свирепост, което изключва частно-правния темперамент на действието. Деянието би трябвало да е от общ темперамент, прокуратурата да го проверява, без значение дали деецът е в ареста или не.

Това, че е лека телесна щета не изключва квалифициране на действието, че е от общ темперамент. Не изключва и задържането на дееца.

Данните на лицата – и обвинени, и потърпевши – са персонални данни, които не би следвало да се оповестяват.

 
Не бива справедливостта да се обвързва безусловно с това обществото да бъде задоволено и да се удовлетвори емпатията, която будят жертвите. Не постоянно решенията на съда за известни, само че той би трябвало да брани правата както на потърпевшите, по този начин и на обвинените – това е демокрацията и актуалното цивилизовано общество.
Не смятам, че в тази ситуация има нарушена връзка – съдът изясни акта си по метод, подобаващ на закона. Друг е въпросът, че всеки правист би могъл да предложи разнообразни решения и квалификации.

Вижте цялото изявление във видеото.