Празнуваме Цветница!
Православната черква чества Цветница или именуван още Връбница. Празникът се пада в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден и е един от най-хубавите пролетни празници. Цветница е отдадена е на тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клончета.
Обикновено на Цветница се извършва последният лазарски бит - " кумиченето ". Момите се подреждат една до друга около брега или на моста над реката и по едно и също време пускат китката или венеца.
Традиции: На Цветница – в шестата неделя на Великия пост, в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клончета. По традиция клонка от върбата се слага пред иконата, с цел да пази дома от всевъзможни несгоди. От останалата част се оплита върбово венче, което се слага над входната врата, с цел да пази цялото семейство от уроки чак до разпукването на идната пролет. А за какво точно върбови клончета? Защото те символизират палмовите, с които Божият Син Исус Христос е бил посрещнат в Йерусалим. Той влиза в града, възседнал магаре - знак, че идва с мир, с цел да служи и оказва помощ. Като израз на признателност и наслада, хората обсипали пътя му с цветя и палмови клони.
В някои региони на страната към момента се пази традицията осветените в черква цветя да се употребяват за баене срещу уроки и заболявания на децата и животните.
В този ден молитвите се насочат към Божия наследник с вярата да не дава никому кръст, по-голям от този, който може да носи.
В някои елементи на България се е запазило вярването, че на Цветница душите на умрелите хора чакат техните близки да ги посетят, заради което се правят и поминални обреди. Жените отиват на гробищата рано сутринта, носейки върбови клончета, кадилница вода и царевични стъбла. Прикадяват и преливат гробовете на околните си хора, след което слагат върбовите клончета до надгробните плочи, а с царевичните стъбла възпламеняват огън.
На този ден се извършва и последният лазарски бит „ Кумичене “. Рано сутринта лазарките отиват на реката, като носят цветя, върба и дребни хлебчета, наричани „ кукли “. Момите се подреждат до реката, пеят обредни песни и хвърлят в нея цвете и парче от " куклата ". По това дали ще останат неподвижни, или ще тръгнат по течението се гадае ще има ли скорошно задомяване за някоя от присъстващите девойки - в случай че китката или " куклата " останат на място, скоро женитба не се планува, само че тръгнат ли бързо по водата е знак за скорошно задомяване. Момата, чиято " кукла " или китка бъде понесена най-бързо по течението на реката, се прогласява за кумица на лазарките, които я вземат на ръце и я носят до селото. В избрани региони на страната се вършат и обредни люлки, в които първо се люлее кумицата, а след нея и всички останали. След като изпълнят обичая „ Кумичене “, девойките пеят песни за обич и брак. Празникът приключва в дома на кумицата, след което на момите се не разрешава да разговорят с нея до третия ден на Великден, когато те още веднъж й отиват на посетители, а тя ги черпи с боядисани яйца и алегорично им дава амнистия.
Привечер на Цветница момите и ергените за финален път играят лазарското хоро.
На Цветница се позволява да се яде риба, а останалите ястия на трапезата би трябвало да са напълно постни.
Страстната седмица стартира от понеделника след Цветница, когато са Христовите дни на премеждия преди неговото Възкресение.
Имен ден честват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения: Ангел(ина), Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Димитър-другото име на Богородичката е Димитровче, Динка, Детелин(а), Елица - идва от Ела, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Невен(а),Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к), Ангел(ина), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и всички с имена на цветя и дървета.
Обикновено на Цветница се извършва последният лазарски бит - " кумиченето ". Момите се подреждат една до друга около брега или на моста над реката и по едно и също време пускат китката или венеца.
Традиции: На Цветница – в шестата неделя на Великия пост, в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клончета. По традиция клонка от върбата се слага пред иконата, с цел да пази дома от всевъзможни несгоди. От останалата част се оплита върбово венче, което се слага над входната врата, с цел да пази цялото семейство от уроки чак до разпукването на идната пролет. А за какво точно върбови клончета? Защото те символизират палмовите, с които Божият Син Исус Христос е бил посрещнат в Йерусалим. Той влиза в града, възседнал магаре - знак, че идва с мир, с цел да служи и оказва помощ. Като израз на признателност и наслада, хората обсипали пътя му с цветя и палмови клони.
В някои региони на страната към момента се пази традицията осветените в черква цветя да се употребяват за баене срещу уроки и заболявания на децата и животните.
В този ден молитвите се насочат към Божия наследник с вярата да не дава никому кръст, по-голям от този, който може да носи.
В някои елементи на България се е запазило вярването, че на Цветница душите на умрелите хора чакат техните близки да ги посетят, заради което се правят и поминални обреди. Жените отиват на гробищата рано сутринта, носейки върбови клончета, кадилница вода и царевични стъбла. Прикадяват и преливат гробовете на околните си хора, след което слагат върбовите клончета до надгробните плочи, а с царевичните стъбла възпламеняват огън.
На този ден се извършва и последният лазарски бит „ Кумичене “. Рано сутринта лазарките отиват на реката, като носят цветя, върба и дребни хлебчета, наричани „ кукли “. Момите се подреждат до реката, пеят обредни песни и хвърлят в нея цвете и парче от " куклата ". По това дали ще останат неподвижни, или ще тръгнат по течението се гадае ще има ли скорошно задомяване за някоя от присъстващите девойки - в случай че китката или " куклата " останат на място, скоро женитба не се планува, само че тръгнат ли бързо по водата е знак за скорошно задомяване. Момата, чиято " кукла " или китка бъде понесена най-бързо по течението на реката, се прогласява за кумица на лазарките, които я вземат на ръце и я носят до селото. В избрани региони на страната се вършат и обредни люлки, в които първо се люлее кумицата, а след нея и всички останали. След като изпълнят обичая „ Кумичене “, девойките пеят песни за обич и брак. Празникът приключва в дома на кумицата, след което на момите се не разрешава да разговорят с нея до третия ден на Великден, когато те още веднъж й отиват на посетители, а тя ги черпи с боядисани яйца и алегорично им дава амнистия.
Привечер на Цветница момите и ергените за финален път играят лазарското хоро.
На Цветница се позволява да се яде риба, а останалите ястия на трапезата би трябвало да са напълно постни.
Страстната седмица стартира от понеделника след Цветница, когато са Христовите дни на премеждия преди неговото Възкресение.
Имен ден честват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения: Ангел(ина), Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Димитър-другото име на Богородичката е Димитровче, Динка, Детелин(а), Елица - идва от Ела, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Невен(а),Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к), Ангел(ина), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и всички с имена на цветя и дървета.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ