Власовден е
Православната черква уважава Св. свещеномъченик Власий, свещеник Севастийски († ок. 316 г.). Той се уважава като настойник на едрия впрегатен добитък.
Той живял в региона Кападокия (Мала Азия) и бил свещеник на град Севастия. По време на жестокото гонение при Диоклетиан съвсем не останали християни в града, по тази причина Власий се отдръпнал в една пещера на планината Аргеос. Там единствено дивите зверове ставали очевидци на неуморните му молитвени писания и строго самоограничение.
Почитаме Св. Харалампий
С огромна обич Божият ласкател посрещал дивите животни и се грижел за тях, по тази причина го почитаме като техен настойник. Св. Власий потърпевш страдалчески след безчовечен мъчения в 316 година, при царуването на Ликиний. Преди мечът да посече главата му, той се помолил за целия свят и за тия, които след гибелта му ще почитат неговата памет.
В българската традиция денят на св. Власий е прочут по името на светеца – Власовден, само че също Муковден или Влов запор. Последното се свързва с вярването, че воловете са опасани с девет или четиридесет невидими колана и на Власовден се разпасват, по тази причина не би трябвало да се впрягат за работа – в случай че това се случи, животното ще заболее или ще осакатее, а може и да почине.
Власовден се уважава и от овчарите - с цел да не се раждат власати агнета, т.е. с груба вълна. За да се предпазят себе си и фамилията си от заболяването влас по очите (перде), а също и да не власясват нивите, т.е. да няма празни класове, дамите не предат и не се допират до вълна и всевъзможен тип конци.
Обредните хлябове по традиция се подготвят в навечерието на празника, а на самия ден не се меси нищо, с цел да не мухлясва брашното, а тестото да не власясва – т.е. да не става на конци.
Той живял в региона Кападокия (Мала Азия) и бил свещеник на град Севастия. По време на жестокото гонение при Диоклетиан съвсем не останали християни в града, по тази причина Власий се отдръпнал в една пещера на планината Аргеос. Там единствено дивите зверове ставали очевидци на неуморните му молитвени писания и строго самоограничение.
С огромна обич Божият ласкател посрещал дивите животни и се грижел за тях, по тази причина го почитаме като техен настойник. Св. Власий потърпевш страдалчески след безчовечен мъчения в 316 година, при царуването на Ликиний. Преди мечът да посече главата му, той се помолил за целия свят и за тия, които след гибелта му ще почитат неговата памет.
В българската традиция денят на св. Власий е прочут по името на светеца – Власовден, само че също Муковден или Влов запор. Последното се свързва с вярването, че воловете са опасани с девет или четиридесет невидими колана и на Власовден се разпасват, по тази причина не би трябвало да се впрягат за работа – в случай че това се случи, животното ще заболее или ще осакатее, а може и да почине.
Власовден се уважава и от овчарите - с цел да не се раждат власати агнета, т.е. с груба вълна. За да се предпазят себе си и фамилията си от заболяването влас по очите (перде), а също и да не власясват нивите, т.е. да няма празни класове, дамите не предат и не се допират до вълна и всевъзможен тип конци.
Обредните хлябове по традиция се подготвят в навечерието на празника, а на самия ден не се меси нищо, с цел да не мухлясва брашното, а тестото да не власясва – т.е. да не става на конци.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ