Православната църква почита паметта на Св. св. Константин и Елена. Константин

Православната черква уважава паметта на Св. св. Константин и Елена.

Константин е най-значимият император в историята на християнството, има голяма роля за неговото каноническо одобряване и налагане. Църквата чества в негова чест и в чест на майка му Елена.

Свети Константин и Елена се изобразяват на иконите прави от двете страни на кръста разпятие, който държат, с корони и скъпоценни камъни, с ореола на светците.

Константин поел престола от татко си Констанций, когато бил на 34 години. Управлявал без принуждение, с схващане към вярата на християните, с приемливост и сърдечност. Когато Италия страдала под тежкото ръководство на Максенций, народът се помолил на Константин за помощ и той се отправил към Рим, с цел да я даде. Войската му била надалеч по-малобройна. Изходът от борбата бил прекомерно рисков, само че в нощта преди сражението император Константин видял на небето изписан кръст и надпис „ С това ще победиш! ".

Всички, които видели кръста, използван за смъртно наказване на най-безчестни хора, го приели като неприятна прокоба, само че императорът знаел, че това бил знак Божи.

Още същата нощ Господ се явил на Константин и му заповядал да направи флагове с формата на кръст и да изобрази кръстове на бойните доспехи на бойците си. Всичко заповядано било изпълнено. С кръстовете напред се втурнал в борбата. Отпорът на римляните бил бързо грохнал, самичък римският цезар се удавил в Тибър.

Народът на Рим оповестил Константин за собствен император. По този метод той обединил Римската империя, дал успокоение на християнския свят, върнал конфискуваните по-рано земи, разрешил градежа на храмове, самичък приел християнството и направил доста за формалното му налагане.

Починал на 65-годишна възраст, през 337 година, в Никодимия. Мощите му тържествено били пренесени в Цариград, в издигнатата особено за него черква „ Свети апостоли ".

Майката Елена доста преди сина си приела христовата религия.

В Йерусалим тя разкрила животворния кръст Господен и построила няколко храма -в Йерусалим, Витлеем, Елеонската планина. Много по-късно, през 1200 година, разкрили мощите й в един гроб със сина й. За лечителската мощ на тленните й остатъци православният свят споделя чудеса.

Това е последният пролетен празник, чиято обредност към този момент подсеща за настъпващото лято.

Българският народ свързва този ден с игрите по огън - нестинарството. В този ден се преплитат християнския празник, почитащ Свети Константин и Елена, и античните обичаи на вървене по огъня.

Народната традицията е непокътната и до момента в някои региони в истинския си тип, а по доста места се извършва като атракция за туристите.

Приготовленията за празника стартират няколко дни преди денят на Свети Константин и Елена, когато се събират на средства за общ курбан, а също и за разчистване и коригиране на изворите и кладенците на селото.

На площада авансово се приготвя огромна клада от дърва. Вечерта се възпламенява огромен огърн, всички са се събрали към него и слушат хороводни мелодии, предопределени за обреда.

Когато запаленият огънят стихне, останалата жарава се разстила в кръг. Около мястото се извиват хората, а отпред се носят иконите на Свети Константин и Елена. В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са дами.

Вярва се, че влезлите в жаравата изпадат в положение, в което могат да изрекат оракулски думи. Ритуалният им танц трае няколко минути. След нестинарските игри всички се събират на общата софра с приготвения курбан.

Този ден е обвързван и с различен бит. В по-голямата част от българската етнотеритория на този ден моми и момци връзват люлки и се люлеят. Вярва се, че харесаната на 21 май мома ще бъде добра стопанка и ще роди доста момчета.

На курбана се събира цялото село, а именниците посрещат посетители. Според поверието Св. Елена носи градушка в ръкава на ризата си и по тази причина през този ден стопаните не работят в къщи и на полето.

На този празник имен ден имат всички с имената Константин, Елена и техните производни.