Православната църква почита на 7 януари свети Йоан Кръстител -

Православната черква уважава на 7 януари свети Йоан Кръстител - последния старозаветен оракул, кръстител на Иисус. Наречен е още предтеча, тъй като е вървял преди Христос и е подготвял хората за неговото рождение.

Празникът, прочут като Ивановден, е един от най-тачените в България.

Имен ден през днешния ден честват над 360 хиляди българи, носещи имената Иван, Ивана, Иванка, Ивайло, Иво, Калоян, Йоан, Йоана, Йово, Жана, Ваньо, Ваня и други Според националната статистика Иван е второто по известност мъжко име в страната - по този начин се споделят над 157 хиляди българи. Иванка е второто най-разпространено измежду дамите има с над 60 хиляди кръстени по този начин към края на 2016 година.

Традиция е да се посетят и именниците, като в някои региони има бит те да бъдат ритуално къпани в реката. Който не желае да бъде потънал във водата, би трябвало да се откупи, само че все пак наложително го напръскват за здраве.

Обичаите на Ивановден са свързани с очистителната мощ на осветената предния ден - Богоявление, вода. Периодът на " мръсните " дни е приключил и всеки обръща взор напред - към положителното, здравето, берекета и щастливия живот. Самият ден е отдаден на младото семейство, което е минало под венчилото през предходната година.

Кумът, който е венчал или кръщавал новородените, подготвя блага и специфичен ритуален самун (обкичен със захаросани ябълки, сушени плодове, босилек и стръкчета здравец), с които се посреща младото семейство. Младите отиват в дома на кума, само че и те носят блага, самун, баница и печена кокошка.

На Ивановден празничната софра включва варено жито, боб, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.