Отбелязваме Зимен Гергьовден, почитаме св. Григорий Богослов, покровителят на болестите
Православната черква уважава на 25 януари паметта на Св. Григорий Богослов, Назианзин, архиепископ Константинополски. Смята се, че св. Григорий е настойник на заболяванията, а също по този начин и брат на св. Атанас. На този празник дамите месят обредни хлябове – медени питки за здраве.
Св. Григорий е роден в Арианз – населено място при град Назианз, Кападокийска област. Бил наследник на свещеник Св. Григорий Назиански и Св. Нона. Учил дружно със Св. Василий Велики в Атина.
Църквата го уважава като един от огромните богослови, писатели и поети. Като архиепископ управлявал църквата в Цариград 12 години и се отдръпнал в Назианз, където умрял през 390 година на 80 години.
Свети Григорий, Св. Василий Велики и брат му Св. Григорий Нисийски образуват тризвездието на „тримата Кападокийци“. Св. Григорий е занаятчия на словото и на стихотворната тирада.
Сведения за неговия живот ни дават освен писанията на Св. Василий Велики и блажени Йероним, само че и неговите лични писания, изключително писмата и автобиографичните му стихове.
Св. Григорий бил възпитаван според християнските традиции. Когато достигнал учебна възраст, незабавно почнали да го учат на книгите. Възраствайки на години, Григорий възраствал и по разсъдък. В сходство с името си, той бил разсъдлив, жизнен духом, старателен в учението и превъзхождал по разум връстниците си.
Даже детските години не били затруднение за него да схваща това, на което се поучават достигналите съвършена възраст и разсъдък.
Още в детството той проявявал държание, каквото е свойствено за старците. Не обичал детските игри, празните занимания и зрелищата от всевъзможен тип, а се упражнявал в по-добри неща и прекарвал времето си в обучение, а не в суетност. Когато достигнал юношеска възраст, благочестивата му майка го учела на благочестие с многото си майчини директиви.
Освен че св. Григорий е бил извънредно богоотдаден и правоверен човек, той е бил и един човек с доста задълбочени ползи в региона на науката. Въпреки че по образеца на житията го разказват като замислен в себе си и богосъзерцателен, той е бил също така и надарен стихотворец и публицист, което се вижда от непокътнатите му писма и автобиографичните му стихове.
Св. Григорий Богослов се отнасял доста състрадателно към бедните и се е старал по всякакъв начин да облекчи страданията им.
Към днешна дата е забавно и отношението му към естествените бедствия. Той постоянно е приканвал хората да се разкаят от греховете си и да се смирят под десницата на Господа.
След време св. Григорий толкоз отпаднал от телесни заболявания в Константинопол, че бил заставен да се откаже от грижите по ръководство на константинополската черква и се завърнал в Назианз. Остатъка от дните си светецът прекарва в мълчание до гибелта си през 390 година
Самият той останал в цялостно усамотение в селището Арианз. Като живял там известно време и като оставил след себе си доста назидателни съчинения, в дълбока напреднала възраст, на 25 януари, той отишъл при неостаряващия живот. Бил заровен с респект в град Назианз.
След доста години благочестивият цар Константин Багрянородни пренесъл честните му мощи от Назианз в Константинопол и ги положил в църквата „Свети Апостоли“ – за помощ и отбрана на града.
Григор значи „който бди“ или „григорос“, което значи „бърз“. Имен ден честват Гаро, Григор, Григорена, Григорий, Гриша.
Св. Григорий е роден в Арианз – населено място при град Назианз, Кападокийска област. Бил наследник на свещеник Св. Григорий Назиански и Св. Нона. Учил дружно със Св. Василий Велики в Атина.
Църквата го уважава като един от огромните богослови, писатели и поети. Като архиепископ управлявал църквата в Цариград 12 години и се отдръпнал в Назианз, където умрял през 390 година на 80 години.
Свети Григорий, Св. Василий Велики и брат му Св. Григорий Нисийски образуват тризвездието на „тримата Кападокийци“. Св. Григорий е занаятчия на словото и на стихотворната тирада.
Сведения за неговия живот ни дават освен писанията на Св. Василий Велики и блажени Йероним, само че и неговите лични писания, изключително писмата и автобиографичните му стихове.
Св. Григорий бил възпитаван според християнските традиции. Когато достигнал учебна възраст, незабавно почнали да го учат на книгите. Възраствайки на години, Григорий възраствал и по разсъдък. В сходство с името си, той бил разсъдлив, жизнен духом, старателен в учението и превъзхождал по разум връстниците си.
Даже детските години не били затруднение за него да схваща това, на което се поучават достигналите съвършена възраст и разсъдък.
Още в детството той проявявал държание, каквото е свойствено за старците. Не обичал детските игри, празните занимания и зрелищата от всевъзможен тип, а се упражнявал в по-добри неща и прекарвал времето си в обучение, а не в суетност. Когато достигнал юношеска възраст, благочестивата му майка го учела на благочестие с многото си майчини директиви.
Освен че св. Григорий е бил извънредно богоотдаден и правоверен човек, той е бил и един човек с доста задълбочени ползи в региона на науката. Въпреки че по образеца на житията го разказват като замислен в себе си и богосъзерцателен, той е бил също така и надарен стихотворец и публицист, което се вижда от непокътнатите му писма и автобиографичните му стихове.
Св. Григорий Богослов се отнасял доста състрадателно към бедните и се е старал по всякакъв начин да облекчи страданията им.
Към днешна дата е забавно и отношението му към естествените бедствия. Той постоянно е приканвал хората да се разкаят от греховете си и да се смирят под десницата на Господа.
След време св. Григорий толкоз отпаднал от телесни заболявания в Константинопол, че бил заставен да се откаже от грижите по ръководство на константинополската черква и се завърнал в Назианз. Остатъка от дните си светецът прекарва в мълчание до гибелта си през 390 година
Самият той останал в цялостно усамотение в селището Арианз. Като живял там известно време и като оставил след себе си доста назидателни съчинения, в дълбока напреднала възраст, на 25 януари, той отишъл при неостаряващия живот. Бил заровен с респект в град Назианз.
След доста години благочестивият цар Константин Багрянородни пренесъл честните му мощи от Назианз в Константинопол и ги положил в църквата „Свети Апостоли“ – за помощ и отбрана на града.
Григор значи „който бди“ или „григорос“, което значи „бърз“. Имен ден честват Гаро, Григор, Григорена, Григорий, Гриша.
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ