Преп. Симеон се престорил на малоумен, за да скрие чудотворството си
Православната черква уважава на 21 юли преподобните Симеон, Йоан и светия оракул Иезекил.
Свети преподобни Симеон и сподвижникът му Йоан били родом от Едеса. На 30-годишна възраст ходили в Йерусалим и се поклонили на животворния Кръст Господен. Пожелали да видят манастира на преподобни Герасим при река Йордан. Тук те приели монашество от игумена Никон и след една година, с благословението на игумена, се отдръпнали на необитаем живот към река Йордан.
Там, гдето реката се втича в Мъртво море, те намерили килия и градина при нея, останали след гибелта на някой дъртак. Като се помолили и поблагодарили на Бога, те се заселили тук и служели Богу в молитва, пост и пустинни писания.
Свети Симеон напуснал килията, ходил в Йерусалим и почнал да се подвизава в Едеса като юродив поради Христа – правел се на безумен, с цел да прикрива своята святост, плодородни дарувания и чудеса. Получил подарък на знамение и чудеса и посочил образец на цялостно самоотричане и обич към Бога и ближните.
Умрял към 590 година
Преподобни Йоан претърпял в килията до самата си гибел – към 592 година
Свети оракул Йезекиил бил духовник и произлизал от Левиевото коляно. По време на второто пленяване на Йерусалим при цар Йехония той бил взет в плен от Навуходоносор и отведен в Халдея.
Там живял край реката Хавар и в петата година от пленението, към 595 година преди Рождението Христово, получил от Господа заръка да проповядва на юдеите и да ги убеждава да се разкаят. Тогава бил на 30 години.
В чудно привидение му се явил Господ. Йезекиил видял отворено небето и измежду блестящ облак – сходство на четири животни, всяко от които имало четири лица, обърнати на четири страни: лице човешко, лице лъвско, лице на теле и лице на орел.
Всички имали криле и блестели като свещ, зачервена в огън. Те били сякаш впрегнати в каляска, която се движела след тях и вървяла с звук, наподобяващ на звук от доста води или от оживен полк.
Над тях се издигал блестящ свод и на свода – трон, на който седяло доста ярко човешко сходство, окръжено от огън и зарево.
Изпълнен от боязън и разстройване, Йезекии паднал по очите си чул глас Господен да му приказва: “Сине човешки, стани и аз ще приказвам с тебе!” И пристигна в мене дух споделя пророкът – и ме подвигна, и ме сложи на нозете ми, и го чух да ми приказва:
“Сине човешки, Аз те изпращам при дома Израилев, при народ, който непрекъснато Ме огорчава, както Ме огорчаваха бащите му, при люде непорокни и жестокосърдечни. Аз те изпращам при тях и ти им предай думите Ми! Не пердах се от тях, в случай че даже възстават срещу тебе и те преследват, само че самоуверено предавай Моите думи!”
След това към Йезекиил се простряла ръка, която държала хартиен свитък. Тя разгънала пред него свитъка, изписан от двете страни, и в него Йезекиил прочел – рев, пъшкане и горест.
Свети преподобни Симеон и сподвижникът му Йоан били родом от Едеса. На 30-годишна възраст ходили в Йерусалим и се поклонили на животворния Кръст Господен. Пожелали да видят манастира на преподобни Герасим при река Йордан. Тук те приели монашество от игумена Никон и след една година, с благословението на игумена, се отдръпнали на необитаем живот към река Йордан.
Там, гдето реката се втича в Мъртво море, те намерили килия и градина при нея, останали след гибелта на някой дъртак. Като се помолили и поблагодарили на Бога, те се заселили тук и служели Богу в молитва, пост и пустинни писания.
Свети Симеон напуснал килията, ходил в Йерусалим и почнал да се подвизава в Едеса като юродив поради Христа – правел се на безумен, с цел да прикрива своята святост, плодородни дарувания и чудеса. Получил подарък на знамение и чудеса и посочил образец на цялостно самоотричане и обич към Бога и ближните.
Умрял към 590 година
Преподобни Йоан претърпял в килията до самата си гибел – към 592 година
Свети оракул Йезекиил бил духовник и произлизал от Левиевото коляно. По време на второто пленяване на Йерусалим при цар Йехония той бил взет в плен от Навуходоносор и отведен в Халдея.
Там живял край реката Хавар и в петата година от пленението, към 595 година преди Рождението Христово, получил от Господа заръка да проповядва на юдеите и да ги убеждава да се разкаят. Тогава бил на 30 години.
В чудно привидение му се явил Господ. Йезекиил видял отворено небето и измежду блестящ облак – сходство на четири животни, всяко от които имало четири лица, обърнати на четири страни: лице човешко, лице лъвско, лице на теле и лице на орел.
Всички имали криле и блестели като свещ, зачервена в огън. Те били сякаш впрегнати в каляска, която се движела след тях и вървяла с звук, наподобяващ на звук от доста води или от оживен полк.
Над тях се издигал блестящ свод и на свода – трон, на който седяло доста ярко човешко сходство, окръжено от огън и зарево.
Изпълнен от боязън и разстройване, Йезекии паднал по очите си чул глас Господен да му приказва: “Сине човешки, стани и аз ще приказвам с тебе!” И пристигна в мене дух споделя пророкът – и ме подвигна, и ме сложи на нозете ми, и го чух да ми приказва:
“Сине човешки, Аз те изпращам при дома Израилев, при народ, който непрекъснато Ме огорчава, както Ме огорчаваха бащите му, при люде непорокни и жестокосърдечни. Аз те изпращам при тях и ти им предай думите Ми! Не пердах се от тях, в случай че даже възстават срещу тебе и те преследват, само че самоуверено предавай Моите думи!”
След това към Йезекиил се простряла ръка, която държала хартиен свитък. Тя разгънала пред него свитъка, изписан от двете страни, и в него Йезекиил прочел – рев, пъшкане и горест.
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ