Църквата възпоменава делото на първоапостола на Възраждането Св. Софроний Врачански
Православната черква уважава на 11 март паметта на свети Софроний Врачански – един от най-значимите духовници и книжовници от интервала на Българското възобновление.
Светецът е роден през 1739 година в Котел със светското име Стойко Владиславов. Още в ранна възраст демонстрира интерес към духовността и книжнината. По-късно става духовник, а през 1794 година е ръкоположен за свещеник на Враца, откъдето идва и прозвището му Врачански.
Св. Софроний Врачански е измежду най-близките възпитаници и почитатели на Паисий Хилендарски. Под негово въздействие той стартира интензивно да популяризира концепциите на Българското възобновление и да предизвиква българите да пазят езика, вярата и националната си еднаквост.
Една от най-значимите му заслуги е преписването и разпространението на „ История славянобългарска “. Освен това той основава редица духовни и книжовни писания. Най-известното му произведение е „ Житие и премеждия грешнаго Софрония “, което се счита за първата българска автобиография.
През живота си Софроний Врачански претърпява сложни години, белязани от преследвания и неустановеност по време на османското господство. Въпреки това продължава да работи за духовното събуждане на българския народ.
Св. Софроний Врачански умира през 1813 година в Букурещ. През 1964 година Българската православна черква го канонизира за светец.
Днес той е уважаван като един от будителите, съдействали за съхраняването на българската нематериалност, книжнина и национално съзнание.
Св. Софроний Врачански се приема за небесен настойник на Враца и Врачанската епархия.
