Атанасовден е: Вижте поверията, обичаите и забраните
Православната черква уважава през днешния ден паметта на Атанасий Велики – Атанасовден.
Свети Атанасий е първият наименуван " Велики " всред светите отци на Църквата. Роден през 295 година в Александрия, той е определян като " татко на православното богословие ", тъй като аргументира богословски и дефинитивно православната триадология. Като юноша се среща със св. Антоний Велики и от него се приучава на необитаем аскетически живот. Заема Александрийската архиепископска катедра почти 48 години. Развива удивителна пастирска активност, с помощта на която в най-кризисната ера на античната Църква православното обучение устоява на Изток, а Западът се среща с източното монашество. И словото, и животът му стават израз на добродетелта. Посрещал многочислените си гонения и тествания с религия и толерантност, като казвал: " Смели бъдете! Изпитания има, само че те бързо отминават " ; " Буреносно облаче е ще отплава ". Образец за овчар и борбен богослов, в православното схващане се съхранява като " образец за свещеник ", а учението му като " закон на православната религия ".
Паметта на св. Атанасий се празнува на 2 май и на 18 януари.
Народни вярвания и обреди
В съзнанието на народа той е брат-близнак на Свети Антоний, чийто празник е на 17 януари и е владетел на снега, студа и ледения зимен мирис.
От денят, когато се празнува Атанасовден, зимата се стяга да си отиде и да отстъпи мястото си на лятото. Затова преданията описват, че светията съблича зимния си кожух и отива в планината, облечен в бялата си празнична риза и яхнал бял кон и се провиква: " Иди си, зимо, идвай пролет! "
Затова българите споделят: " Дойде ли Атанасовден, идва и пролетта ", защото празникът е средата на зимата и след него денят стартира да нараства с едно просено зрънце съгласно поверията. Наричат го още Среди зима.
На този ден хората стартират да преглеждат какви ресурси са им останали от храна и дърва , с цел да преценяват дали ще им стигнат до пролетта, тъй като може да следва сложен и тежък интервал до края на зимния сезон.
Според друго национално поверие Свети Атанасий е господарят на чумата и на други страшни заболявания като шарката по децата . За да умилостивят заболяванията, както и техния повелител-светец, хората подготвят специфична софра.
Трапезата на Атанасовден
На масата на Атансовден би трябвало да има ритуален самун, намазан с мед , който се раздава на другари и съседи, с цел да е лека заболяването, в случай че сполети някого. Жените пекат содени питки , които се дупчат от горната страна с вилица, с цел да не се дупчат децата от шарка. Някои питки се вършат във форма на куче, тъй като се счита, че чумата се плаши от кучето.
На Атанасовден се коли черна кокошка или пиле и се пече с ориз, мож да е пълнена . От гозбата се раздава на близки хора срещу заболяванията. На доста места се вършат общи национални курбани, с които се умилостивява светецът, да излекува тежка болест или да избави хората от приключение. Подходящо е на този ден да се направи и персонален курбан при тежък здравословен проблем.
На трапезата на Атанасовден във всеки дом се поставя още свинско печено или сготвено със зелеОбредни ястия като варено жито, баница, орехи и мед също участват на празничната софра.
За празника се съблюдават и забрани:
Мъжете да не впрягат добитъка, с цел да са здрави животните им.
Жените не трябва да шият и плетат, тъй като убодено място зараства мъчно елементарно.
Не бива да се пипа вълна, тъй като се счита, че чумата спи в нея.
Не се вари фасул, леща, царевица, с цел да не разболяват децата.
Поверия
Перата на закланите птици би трябвало да се запазят, тъй като се има вяра, че са лечебни.
На този ден дамите деликатно решат косите си, с цел да изчешат заболяванията.
На някои места в България на този ден се палят огньове, които всички прескачат за здраве.
Атанасовден и е ден за гадаене дали ще е плодородна година: Ако на този ден не вали сняг, идната зима ще е дълга.
Атанасовден е празничен и е признато хората да излязат по високите места в своето населено място, с цел да посрещнат изгрева.
Не бива обаче да се играе хоро на този ден, тъй като съгласно националното поверие чумата се качва на високо дърво и избира жертвите си.
На днешния ден честват всички, които носят имената: Атанас, Атанаска, Ачо, Анастасия, Наско, Начо, Наска, Наца, Танас, Тано, Таню, Таско, Таньо, Танас, Танаска, Таска.
В превод от гръцки език Атанас значи " вечен ".
Това е и професионален празник на ковачите, железарите, ножарите и точиларите, тъй като се счита, че двамата светии - Антоний и Атанасий, са изобретателите на ковашките клещи.
Свети Атанасий е първият наименуван " Велики " всред светите отци на Църквата. Роден през 295 година в Александрия, той е определян като " татко на православното богословие ", тъй като аргументира богословски и дефинитивно православната триадология. Като юноша се среща със св. Антоний Велики и от него се приучава на необитаем аскетически живот. Заема Александрийската архиепископска катедра почти 48 години. Развива удивителна пастирска активност, с помощта на която в най-кризисната ера на античната Църква православното обучение устоява на Изток, а Западът се среща с източното монашество. И словото, и животът му стават израз на добродетелта. Посрещал многочислените си гонения и тествания с религия и толерантност, като казвал: " Смели бъдете! Изпитания има, само че те бързо отминават " ; " Буреносно облаче е ще отплава ". Образец за овчар и борбен богослов, в православното схващане се съхранява като " образец за свещеник ", а учението му като " закон на православната религия ".
Паметта на св. Атанасий се празнува на 2 май и на 18 януари.
Народни вярвания и обреди
В съзнанието на народа той е брат-близнак на Свети Антоний, чийто празник е на 17 януари и е владетел на снега, студа и ледения зимен мирис.
От денят, когато се празнува Атанасовден, зимата се стяга да си отиде и да отстъпи мястото си на лятото. Затова преданията описват, че светията съблича зимния си кожух и отива в планината, облечен в бялата си празнична риза и яхнал бял кон и се провиква: " Иди си, зимо, идвай пролет! "
Затова българите споделят: " Дойде ли Атанасовден, идва и пролетта ", защото празникът е средата на зимата и след него денят стартира да нараства с едно просено зрънце съгласно поверията. Наричат го още Среди зима.
На този ден хората стартират да преглеждат какви ресурси са им останали от храна и дърва , с цел да преценяват дали ще им стигнат до пролетта, тъй като може да следва сложен и тежък интервал до края на зимния сезон.
Според друго национално поверие Свети Атанасий е господарят на чумата и на други страшни заболявания като шарката по децата . За да умилостивят заболяванията, както и техния повелител-светец, хората подготвят специфична софра.
Трапезата на Атанасовден
На масата на Атансовден би трябвало да има ритуален самун, намазан с мед , който се раздава на другари и съседи, с цел да е лека заболяването, в случай че сполети някого. Жените пекат содени питки , които се дупчат от горната страна с вилица, с цел да не се дупчат децата от шарка. Някои питки се вършат във форма на куче, тъй като се счита, че чумата се плаши от кучето.
На Атанасовден се коли черна кокошка или пиле и се пече с ориз, мож да е пълнена . От гозбата се раздава на близки хора срещу заболяванията. На доста места се вършат общи национални курбани, с които се умилостивява светецът, да излекува тежка болест или да избави хората от приключение. Подходящо е на този ден да се направи и персонален курбан при тежък здравословен проблем.
На трапезата на Атанасовден във всеки дом се поставя още свинско печено или сготвено със зелеОбредни ястия като варено жито, баница, орехи и мед също участват на празничната софра.
За празника се съблюдават и забрани:
Мъжете да не впрягат добитъка, с цел да са здрави животните им.
Жените не трябва да шият и плетат, тъй като убодено място зараства мъчно елементарно.
Не бива да се пипа вълна, тъй като се счита, че чумата спи в нея.
Не се вари фасул, леща, царевица, с цел да не разболяват децата.
Поверия
Перата на закланите птици би трябвало да се запазят, тъй като се има вяра, че са лечебни.
На този ден дамите деликатно решат косите си, с цел да изчешат заболяванията.
На някои места в България на този ден се палят огньове, които всички прескачат за здраве.
Атанасовден и е ден за гадаене дали ще е плодородна година: Ако на този ден не вали сняг, идната зима ще е дълга.
Атанасовден е празничен и е признато хората да излязат по високите места в своето населено място, с цел да посрещнат изгрева.
Не бива обаче да се играе хоро на този ден, тъй като съгласно националното поверие чумата се качва на високо дърво и избира жертвите си.
На днешния ден честват всички, които носят имената: Атанас, Атанаска, Ачо, Анастасия, Наско, Начо, Наска, Наца, Танас, Тано, Таню, Таско, Таньо, Танас, Танаска, Таска.
В превод от гръцки език Атанас значи " вечен ".
Това е и професионален празник на ковачите, железарите, ножарите и точиларите, тъй като се счита, че двамата светии - Антоний и Атанасий, са изобретателите на ковашките клещи.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ