Празнуваме Цветница - Вход Господен!
Православната черква уважава през днешния ден огромния Господски празник Вход Господен в Йерусалим, който се назовава още Цветница или Връбница.
От Софийската света митрополия разпоредиха на ръководителите на църковните настоятелства да се съблюдават защитните ограничения в храмовете. Задължително би трябвало да има физическа отдалеченост от 1,5 метра сред вярващите, да се носят маски, които да покриват носа и устата, като се изключи свещенослужителите. От Софийската митрополия предложиха да бъдат обезпечавани дезинфектанти за вярващите, да се почистват храмовете, Светите икони в тях и другите повърхности, които са обект на непрекъснат досег от вярващите. Върбовите клончета на Цветница през днешния ден би трябвало да се раздават отвън храмовете, като се съблюдава избраната отдалеченост и ред.
Празникът Цветница се отбелязва в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден и е един от най-хубавите пролетни празници. Посветен е на тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клончета, които у нас се заменят с върбови клончета.
Според евангелските текстове Христос влиза на магаре в Йерусалим, където го посрещат вярващите с клончета от маслина и го популяризират като месиански цар с възгласи " Осанна " . Предишния ден Христос е върнал към живота мъртвия Лазар и е посрещнат от жителите на Йерусалим като възкресител. Христос отива в храма и с царствена власт изгонва оттова събралите се в двора му продавачи и купувачи на всякакви артикули и прави голям брой изцеления на слепи, хроми и недъгави.
Денят на влизането на Христос в Йерусалим бележи началото на и посредством своето възкресение от мъртвите да му подари вярата за избавление и безконечен живот. Дните след Цветница до Възкресение Христово се назовават Страстна седмица и значат тъга и страдалчество. Затова на Цветница християнската черква напомня тържественото влизане на Исус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха.
На службата в храмовете на Цветница християните държат в ръцете си осветени върбови клончета , с които като че ли още веднъж посрещат своя Спасител. Осветяването на върбичките се прави на всенощното бдение в събота вечер. След богослужението християните отнасят осветените върбови клончета в домовете си за здраве и предотвратяване от заболявания и зло. Вярва се, че осветената върба има защитна и възпроизвеждаща мощ, по тази причина тя се резервира цяла година пред домашната икона.
Народът назовава празника Цветница, Цветна неделя, Вая, Кукленден. Цветница е празникът на цветята и на цъфтежа. Според старите български традиции имен ден честват всички, носещи имена на цветя, растения, шубраци и дървета - Камелия, Цена, Цено, Цветан, Върбан, Върбинка, Виолета, Здравко, Здравка, Лилия, Латинка, Теменуга, Теменужка, Цвета, Цветанка, Цветелина, Ясен, Явор и други.
Сутринта над портите на всяка къща се закичват венчета от върбови клончета , които защищават от зло и от безплодие. Лазарувалите предходния ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения авансово ритуален самун /кукла/ и извършват обичая " кумичене ". Венчетата и части от хляба се подреждат на дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе на първо време, се избира за " кумица " и тя повежда моминското хоро към своята къща.
Въпреки строгия Великденски пост, на този ден се позволява консумирането на риба .
Честит празник!
От Софийската света митрополия разпоредиха на ръководителите на църковните настоятелства да се съблюдават защитните ограничения в храмовете. Задължително би трябвало да има физическа отдалеченост от 1,5 метра сред вярващите, да се носят маски, които да покриват носа и устата, като се изключи свещенослужителите. От Софийската митрополия предложиха да бъдат обезпечавани дезинфектанти за вярващите, да се почистват храмовете, Светите икони в тях и другите повърхности, които са обект на непрекъснат досег от вярващите. Върбовите клончета на Цветница през днешния ден би трябвало да се раздават отвън храмовете, като се съблюдава избраната отдалеченост и ред.
Празникът Цветница се отбелязва в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден и е един от най-хубавите пролетни празници. Посветен е на тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клончета, които у нас се заменят с върбови клончета.
Според евангелските текстове Христос влиза на магаре в Йерусалим, където го посрещат вярващите с клончета от маслина и го популяризират като месиански цар с възгласи " Осанна " . Предишния ден Христос е върнал към живота мъртвия Лазар и е посрещнат от жителите на Йерусалим като възкресител. Христос отива в храма и с царствена власт изгонва оттова събралите се в двора му продавачи и купувачи на всякакви артикули и прави голям брой изцеления на слепи, хроми и недъгави.
Денят на влизането на Христос в Йерусалим бележи началото на и посредством своето възкресение от мъртвите да му подари вярата за избавление и безконечен живот. Дните след Цветница до Възкресение Христово се назовават Страстна седмица и значат тъга и страдалчество. Затова на Цветница християнската черква напомня тържественото влизане на Исус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха.
На службата в храмовете на Цветница християните държат в ръцете си осветени върбови клончета , с които като че ли още веднъж посрещат своя Спасител. Осветяването на върбичките се прави на всенощното бдение в събота вечер. След богослужението християните отнасят осветените върбови клончета в домовете си за здраве и предотвратяване от заболявания и зло. Вярва се, че осветената върба има защитна и възпроизвеждаща мощ, по тази причина тя се резервира цяла година пред домашната икона.
Народът назовава празника Цветница, Цветна неделя, Вая, Кукленден. Цветница е празникът на цветята и на цъфтежа. Според старите български традиции имен ден честват всички, носещи имена на цветя, растения, шубраци и дървета - Камелия, Цена, Цено, Цветан, Върбан, Върбинка, Виолета, Здравко, Здравка, Лилия, Латинка, Теменуга, Теменужка, Цвета, Цветанка, Цветелина, Ясен, Явор и други.
Сутринта над портите на всяка къща се закичват венчета от върбови клончета , които защищават от зло и от безплодие. Лазарувалите предходния ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения авансово ритуален самун /кукла/ и извършват обичая " кумичене ". Венчетата и части от хляба се подреждат на дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе на първо време, се избира за " кумица " и тя повежда моминското хоро към своята къща.
Въпреки строгия Великденски пост, на този ден се позволява консумирането на риба .
Честит празник!
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ