Ивановден съчетава църковната почит към св. Йоан Кръстител и народни обичаи от миналото, отбеляза краеведът от Брезник Аниела Асенова
Православната черква отбелязва Събора на св. Йоан Кръстител. Това е ден, отдаден на пророка, който кръстил Иисус Христос в река Йордан. Празникът е открит още в ранното християнство и следва директно след Богоявление, описа за Българска телеграфна агенция краеведът от Брезник Аниела Асенова.
Според нея св. Йоан Кръстител заема значимо място измежду евангелските персони със своето служение на смирение и подготовка на народа за идването на Месията. Йоан Кръстител проповядва смирение, кръщава в река Йордан и показва Христос като упования Спасител. Животът му се отличава със строго самоограничение и нравствена непорочност и приключва с мъченическа гибел по заповед на цар Ирод, изясни Асенова.
Тя напомни, че в иконографията светецът постоянно е изобразяван с крила - като знак на духовната му непорочност и близостта му до ангелския свят. Паметта му се празнува няколко пъти в годината, само че най-тържественото честване е на днешния ден - 7 януари.
Наред с църковната традиция в Брезнишкия край са непокътнати и национални традиции за Ивановден. Те са разказани в „ Сборник за национални умотворения и народопис от Граово “ от 1958 година с създател Александър Мартинов. В него се показва, че на Ивановден, постоянно изненадващо, имениците се поливат с вода „ за здраве “, като ритуалът има и радостен темперамент.
Особено място в празничната обредност заемат младоженците. Те биват носени на ръце от свои другари до река или вир и потапяни във водата с облеклата си. В село Озърновци по същия метод са къпани и знаменосците (байрактарите) от сватбите през миналата година, а след къпането булките им поднасяли блага, добавя краеведът.
Според нея св. Йоан Кръстител заема значимо място измежду евангелските персони със своето служение на смирение и подготовка на народа за идването на Месията. Йоан Кръстител проповядва смирение, кръщава в река Йордан и показва Христос като упования Спасител. Животът му се отличава със строго самоограничение и нравствена непорочност и приключва с мъченическа гибел по заповед на цар Ирод, изясни Асенова.
Тя напомни, че в иконографията светецът постоянно е изобразяван с крила - като знак на духовната му непорочност и близостта му до ангелския свят. Паметта му се празнува няколко пъти в годината, само че най-тържественото честване е на днешния ден - 7 януари.
Наред с църковната традиция в Брезнишкия край са непокътнати и национални традиции за Ивановден. Те са разказани в „ Сборник за национални умотворения и народопис от Граово “ от 1958 година с създател Александър Мартинов. В него се показва, че на Ивановден, постоянно изненадващо, имениците се поливат с вода „ за здраве “, като ритуалът има и радостен темперамент.
Особено място в празничната обредност заемат младоженците. Те биват носени на ръце от свои другари до река или вир и потапяни във водата с облеклата си. В село Озърновци по същия метод са къпани и знаменосците (байрактарите) от сватбите през миналата година, а след къпането булките им поднасяли блага, добавя краеведът.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ