Църквата почита паметта на св. Кирил
Православната черква отбелязва през днешния ден успението на св. Кирил Славянобългарски - академик, богослов, просветник, основател на първата славянска писменост и една от най-ярките фигури на Средновековна Европа.
Роден в Солун през 827 година с името Константин, той демонстрира впечатляващ гений в заниманията с науки и приключва влиятелната Магнаурска школа в Константинопол, където малко по-късно става учител и с почитание е именуван " мъдрец ". Първата му обществена изява - дебат с отстранения папа Йоан VII Граматик, в която със познания и сладкодумство оборва причините на иконоборците, му печели доверието на византийския император и той го изпраща на дипломатическа задача в поддръжка на християнската вяра на Арабския полуостров. Според историческите извори следват задачи при хазарите и аланите, където към този момент е придружаван от брат си св. Методий.
Двамата братя основават първата графична езикова система, отразяваща особеностите на славянския диалект, която става известна като глаголица, и стартират превод на богослужебни книги. По време на Великоморавската и Панонската си задача двамата са натоварени да популяризират християнството на славянски. Това ги сблъсква с последователите на така наречен триезична доктрина, които пазят тезата, че Божието слово може да се предава само на латински, гръцки или еврейски. В известния Венециански дебат Константин ослепително пази правото на славяните да служат на своя език.
Последната задача на двамата братя е в Рим през 867 година, като мотив е преместването на мощите на Св. Климент I (един от първите римски папи), открити от св. Константин по време на Хазарската задача в Херсон (днешен Крим). Посрещнати са персонално от папа Адриан II, а по време на траялата 14 месеца задача главата на Римокатолическата черква публично признава славянския език за равнопоставен при служение на гръцкия и латинския и освещава литургичните книги, написани на глаголица.
Изтощен от тежките пътувания, св. Константин е повален на легло от тежка болест и умира в Рим на 14 февруари 869 година на 42-годишна възраст. Малко преди гибелта си приема монашеска схима и името Кирил. По искане на брат му е заровен в базиликата " Сан Клементе ", чийто патрон е св. Климент I.
Братята са канонизирани от православната и католическата черква за светци и равноапостоли, а през 1980 година папа Йоан-Павел II ги афишира за настойници на Европа. Православните християни ги почитат измежду Светите Седмочисленици.
Роден в Солун през 827 година с името Константин, той демонстрира впечатляващ гений в заниманията с науки и приключва влиятелната Магнаурска школа в Константинопол, където малко по-късно става учител и с почитание е именуван " мъдрец ". Първата му обществена изява - дебат с отстранения папа Йоан VII Граматик, в която със познания и сладкодумство оборва причините на иконоборците, му печели доверието на византийския император и той го изпраща на дипломатическа задача в поддръжка на християнската вяра на Арабския полуостров. Според историческите извори следват задачи при хазарите и аланите, където към този момент е придружаван от брат си св. Методий.
Двамата братя основават първата графична езикова система, отразяваща особеностите на славянския диалект, която става известна като глаголица, и стартират превод на богослужебни книги. По време на Великоморавската и Панонската си задача двамата са натоварени да популяризират християнството на славянски. Това ги сблъсква с последователите на така наречен триезична доктрина, които пазят тезата, че Божието слово може да се предава само на латински, гръцки или еврейски. В известния Венециански дебат Константин ослепително пази правото на славяните да служат на своя език.
Последната задача на двамата братя е в Рим през 867 година, като мотив е преместването на мощите на Св. Климент I (един от първите римски папи), открити от св. Константин по време на Хазарската задача в Херсон (днешен Крим). Посрещнати са персонално от папа Адриан II, а по време на траялата 14 месеца задача главата на Римокатолическата черква публично признава славянския език за равнопоставен при служение на гръцкия и латинския и освещава литургичните книги, написани на глаголица.
Изтощен от тежките пътувания, св. Константин е повален на легло от тежка болест и умира в Рим на 14 февруари 869 година на 42-годишна възраст. Малко преди гибелта си приема монашеска схима и името Кирил. По искане на брат му е заровен в базиликата " Сан Клементе ", чийто патрон е св. Климент I.
Братята са канонизирани от православната и католическата черква за светци и равноапостоли, а през 1980 година папа Йоан-Павел II ги афишира за настойници на Европа. Православните християни ги почитат измежду Светите Седмочисленици.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ