Православната църква отбелязва днес църковния празник наСвещеномъченик Игнатий Богоносец -

Православната черква отбелязва през днешния ден църковния празник наСвещеномъченик Игнатий Богоносец - Предпразненство на Рождество Христово, именуван от народаИгнажден.

Игнатий Богоносец бил възпитаник на Свети Йоан Богослов. По-късно става свещеник на Антиохийската черква, където първи вкарва пеенето на божествените песни на два клира - хора, признато по-късно и от другите християнски църкви. Паството му го назовава Богоносец, тъй като той самият казвал, че „ носи Бога в себе си, в душата си ". Заради вярата си е бил наказан на гибел от римския император Траян. Загива страдалчески, раздран от лъвове.

Според християнските показа от Игнажден стартират родилните страдания на Божията майка, които не престават доКоледната нощ. На доста места в нашия народ се счита, че от този ден настъпва към този момент самата Коледа.

Игнажден е обвързван с един прекомерно присъщ бит във всички източноправославни нации. Този бит е „ Полазването ". Именно на Игнажден се отдава пророческото значение на първото посещаване във всяка къща. Всеки човек с личността си е притежател на по-голямо или по-малко благополучие за околните; може даже и злощастие да носи. Затова съгласно това какъв човек посети дадена къща, такова ще бъде и цялата година. Затова, когато някой знае, че не е „ късметлия ", на този ден не върви на посетители по съседите.

По същата причина и тези, които не знаят какъв брой са късметлии, си остават по домовете и не вървят на никое място през целия ден. В някои села даже се е стигнало до общо обвързване „ На Св. Игнат по госте се не иде! ". Ония обаче, които имат „ добър полаз ", т.е. които с визитата си носят благополучие за през годината, са мечтани посетители. Тях даже още на по-предния ден ги калесват с бъклица или с ракия. Те идват сутринта рано в дома на поканилите ги, гощават ги, биват посрещани радостно, поставят им софра и са изпращани с доста блага.

Всеки от къщните люде е полазник, изключително оня, който стане по-рано и излезе на двора. Той внася също тресчици, клечки, плява, хвърля ги в огъня и вика: „ Чуррр, пилета, агнета, телета, кончета, дребни деца, момчета!Чур! ". И колкото повече искри изскачат при слагането, толкоз по-плодородна ще бъде годината!

Според други традиции на Игнажден от всяка домашна и стопанска работа би трябвало да се посвърши малко - с цел да се работи леко и добре през годината. Сърмите за вечеря се вършат с връхчета - с цел да са качулати кокошките през годината. Децата не трябва да се бият на този ден, с цел да не бъдат бити през цялата година. Мотовилките на този ден би трябвало да са намотани. На доста места на Игнажден вечерята се прави „ Бъдни вечер ", а някъде сутринта на празника се удрят със сурови дренови пръчки.
С тия традиции: полазване, пожелаване, удряне с дрянова пръчка и други Игнажден има и темперамент на нова година - по този начин, както имаме на Андреевден, Бъдни вечер, Св. Васил. За увеличаване на тези новогодишни традиции на този ден има значение и звуковото свързване на „ Игнат " с „ дебелоглав ", което дава съображение на народа за мисълта, каквото се прави на Св. Игнат, настойчиво ще става през цялата година, т.е. ще се заинати по този начин да става. Може би някои от обичаите с огъня водят началото си и от първите християнски епохи у романските нации, които са могли да свързват името Игнаций с думата „ Игнис ", т.е. огън