Какво се прави на Зимен Симеоновден?
Православната черква отбелязва през днешния ден, 3 февруари, паметта на Свети Симеон Богоприимец и Света Анна пророчица, осведоми БГНЕС. Празникът, прочут в националната традиция като Зимен Симеоновден, е обгърнат в голям брой поверия и строги забрани, които нашите предшественици прецизно са спазвали.
Християнската традиция
Според църковното поверие, Свети Симеон е един от седемдесетте преводачи на Стария завет от еврейски на гръцки език, работили по поръчка на египетския държател Птоломей II Филаделф (285-246 година преди Христа). Празникът се празнува в деня след Сретение Господне и има надълбоко духовно значение за православните християни.
В националната традиция зимният Симеоновден се отличава значително от летния си другар, празнуван на 1 септември. Докато септемврийският празник е време за именици, февруарският носи особена протекция за бременните дами, младите невести и майките.
" На този ден нашите баби и прабаби са гадаели за бъдещето на домашните животни съгласно това кой пръв ще прекрачи прага на къщата - в случай че е мъж, очаквали са да се родят най-вече мъжки животни, в случай че е жена - женски ", споделят етнографи, представени от БГНЕС.
Симеон Бележник и възбраните
Особено внимание в националните вярвания се отделя на прозвището " Симеон Бележник ". Според преданията, светецът може да " бележи " хората с рани и белези, заради което този ден се счита за един от най-неблагоприятните в годината.
Строгите забрани за деня включват:
Пълна възбрана за работа с остри предмети
Възбрана за работа с вълна
Забрана за изхвърляне на пепел и боклук отвън дома
Недаване на заеми и неизнасяне на движимости от къщата
Забрана за пране, предене и тъкане
Вълчите празници
Третият ден на февруари е последният от по този начин наречените Вълчи празници, известни още като Трифунци или Мратинци. През тези три дни (1, 2 и 3 февруари) народът е спазвал специфични ритуали за предотвратяване от вълци.
" Забраната за изхвърляне на пепел и боклук е обвързвана с вярването, че по този начин ще се предотврати гневът на вълците към домашните животни. Хората са вярвали, че спазването на тези забрани ще опази стадата им през цялата година ", изясняват етнографските източници.
Грижа за дома и берекета
Особено значимо на Симеоновден е спазването на възбраната за предоставяне назаем и изнасяне на движимости от вкъщи. Според националните вярвания, нарушаването на тази възбрана може да докара до " излизане на берекета от къщата ".
" В предишното хората са били извънредно деликатни в този ден - даже най-дребните предмети не са давани на открито от боязън да не се наруши благополучието на дома ", допълват етнографите.
Съвременно значение
Въпреки че през днешния ден доста от тези забрани наподобяват архаични, те носят дълбока културна и историческа стойност, разкривайки връзката сред православната религия и националните обичаи в българската просвета.
Християнската традиция
Според църковното поверие, Свети Симеон е един от седемдесетте преводачи на Стария завет от еврейски на гръцки език, работили по поръчка на египетския държател Птоломей II Филаделф (285-246 година преди Христа). Празникът се празнува в деня след Сретение Господне и има надълбоко духовно значение за православните християни.
В националната традиция зимният Симеоновден се отличава значително от летния си другар, празнуван на 1 септември. Докато септемврийският празник е време за именици, февруарският носи особена протекция за бременните дами, младите невести и майките.
" На този ден нашите баби и прабаби са гадаели за бъдещето на домашните животни съгласно това кой пръв ще прекрачи прага на къщата - в случай че е мъж, очаквали са да се родят най-вече мъжки животни, в случай че е жена - женски ", споделят етнографи, представени от БГНЕС.
Симеон Бележник и възбраните
Особено внимание в националните вярвания се отделя на прозвището " Симеон Бележник ". Според преданията, светецът може да " бележи " хората с рани и белези, заради което този ден се счита за един от най-неблагоприятните в годината.
Строгите забрани за деня включват:
Пълна възбрана за работа с остри предмети
Възбрана за работа с вълна
Забрана за изхвърляне на пепел и боклук отвън дома
Недаване на заеми и неизнасяне на движимости от къщата
Забрана за пране, предене и тъкане
Вълчите празници
Третият ден на февруари е последният от по този начин наречените Вълчи празници, известни още като Трифунци или Мратинци. През тези три дни (1, 2 и 3 февруари) народът е спазвал специфични ритуали за предотвратяване от вълци.
" Забраната за изхвърляне на пепел и боклук е обвързвана с вярването, че по този начин ще се предотврати гневът на вълците към домашните животни. Хората са вярвали, че спазването на тези забрани ще опази стадата им през цялата година ", изясняват етнографските източници.
Грижа за дома и берекета
Особено значимо на Симеоновден е спазването на възбраната за предоставяне назаем и изнасяне на движимости от вкъщи. Според националните вярвания, нарушаването на тази възбрана може да докара до " излизане на берекета от къщата ".
" В предишното хората са били извънредно деликатни в този ден - даже най-дребните предмети не са давани на открито от боязън да не се наруши благополучието на дома ", допълват етнографите.
Съвременно значение
Въпреки че през днешния ден доста от тези забрани наподобяват архаични, те носят дълбока културна и историческа стойност, разкривайки връзката сред православната религия и националните обичаи в българската просвета.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ