Църквата почита смъртта на св. Методий Славянобългарски, имен ден празнува Страхил
Православната черква отбелязва деня на гибелта на свети Методий Славянобългарски – брат на славянския равноапостол Константин Философ – свети Кирил. Неговата памет се празнува и на 11 май дружно със свети Кирил.
В ранната си младост свети Методий бил избрал военно занятие и 10 години управлявал някаква славянска област, подвластна на византийския император.
Той обаче почувствал Божието предопределение, отказал се от високото си състояние и постъпил в манастира, намиращ се в планината Олимп (Мала Азия).
Подир някое време тук при него пристигнал и по-малкият му брат Константин. От това време те не са се разделяли до гибелта си и дружно направили великото и удивително дело – основаване на славянската книжовност и на християнската култура измежду славяните.
В Моравия светите братя дружно учели народа на християнската религия с наличен славянски език и това траяло до гибелта на св. Кирил в Рим.
Поради подлите замисли на немското духовенство свети Методий не могъл да се върне в Моравия, а останал в прилежащата Панония, чийто княз Коцел го върнал назад при папа Адриан ІІ с молба да го ръкоположи за свещеник.
От това време свети Методий от елементарен мисионер станал архиепископ на Панония и Моравия, който се подчинявал напряко на римския първосветител.
Но клеветите продължавали: ту го упреквали пред локалния княз, че Методий намерено изобличава неговия мръсен живот; ту на римския папа внушавали, че Методий желае да откъсне от неговия диоцез Моравия и Панония; ту в Цариград изпращали известия, че Методий доста се приспособил към римския папа.
Поради това великият светител трябвало към този момент в напреднала възраст на всички места персонално да се явява и да изобличава нанасяните клюки. Най-после враговете съумели да го хвърлят в пандиза за две и половина години, откъдето бил освободен единствено заради строгата заповед на папа Йоан VІІІ.
И измежду битката с яростните врагове свети Методий продължавал своето дело на славянски равноапостол, като проповядвал словото на божествената истина и като превеждал от гръцки на славянски език свещените книги.
Той оставил като скъпоценно завещание превода на всички канонически книги на Свещеното писание и превода на църковноправния алманах Номоканон.
Свети Методий Славянобългарски умрял на 6 април 885 година и бил заровен във Велеград и – съгласно житието му – “лежи във великата моравска черква, от лявата страна, в стената зад олтара на света Богородица”. Древната му работа се запазила в ръкописи от ХІІІ век.
На 31 декември 1980 година светите братя Кирил и Методий са оповестени от папа Йоан-Павел Втори за настойници на Европа.
В ранната си младост свети Методий бил избрал военно занятие и 10 години управлявал някаква славянска област, подвластна на византийския император.
Той обаче почувствал Божието предопределение, отказал се от високото си състояние и постъпил в манастира, намиращ се в планината Олимп (Мала Азия).
Подир някое време тук при него пристигнал и по-малкият му брат Константин. От това време те не са се разделяли до гибелта си и дружно направили великото и удивително дело – основаване на славянската книжовност и на християнската култура измежду славяните.
В Моравия светите братя дружно учели народа на християнската религия с наличен славянски език и това траяло до гибелта на св. Кирил в Рим.
Поради подлите замисли на немското духовенство свети Методий не могъл да се върне в Моравия, а останал в прилежащата Панония, чийто княз Коцел го върнал назад при папа Адриан ІІ с молба да го ръкоположи за свещеник.
От това време свети Методий от елементарен мисионер станал архиепископ на Панония и Моравия, който се подчинявал напряко на римския първосветител.
Но клеветите продължавали: ту го упреквали пред локалния княз, че Методий намерено изобличава неговия мръсен живот; ту на римския папа внушавали, че Методий желае да откъсне от неговия диоцез Моравия и Панония; ту в Цариград изпращали известия, че Методий доста се приспособил към римския папа.
Поради това великият светител трябвало към този момент в напреднала възраст на всички места персонално да се явява и да изобличава нанасяните клюки. Най-после враговете съумели да го хвърлят в пандиза за две и половина години, откъдето бил освободен единствено заради строгата заповед на папа Йоан VІІІ.
И измежду битката с яростните врагове свети Методий продължавал своето дело на славянски равноапостол, като проповядвал словото на божествената истина и като превеждал от гръцки на славянски език свещените книги.
Той оставил като скъпоценно завещание превода на всички канонически книги на Свещеното писание и превода на църковноправния алманах Номоканон.
Свети Методий Славянобългарски умрял на 6 април 885 година и бил заровен във Велеград и – съгласно житието му – “лежи във великата моравска черква, от лявата страна, в стената зад олтара на света Богородица”. Древната му работа се запазила в ръкописи от ХІІІ век.
На 31 декември 1980 година светите братя Кирил и Методий са оповестени от папа Йоан-Павел Втори за настойници на Европа.
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ