Слово на митрополит Арсений пред творците на изкуството и културата в Бургас
Православната черква публично заяви, че Бургас заслужава да е столица на културата, за което ще получи цялостната поддръжка на епархията
Негово Високопреосвещенство Сливенският митрополит Арсений бе специфичен посетител на формалната гала по връчването на Годишните награди за изкуство и просвета на община Бургас на 22 май 2026 година Владиката произнесе запаметяваща се тирада, с която означи не просто едно свято дело в предишното, а сегашното и факторите, които ще дефинират бъдещето на тази община.
Флагман.бг разгласява речта едно към едно, тъй като считаме, че има историческо значение:
СЛОВО Пожарна охрана ПОВОД ВРЪЧВАНЕТО НА ГОДИШНИТЕ НАГРАДИ ЗА ИЗКУСТВО И КУЛТУРА НА ОБЩИНА БУРГАС – 22 май 2026г.
Уважаеми господин Градоначалник,
Уважаеми господин Председател на Общинския съвет,
Уважаеми създатели, пазители на духа,
скъпи посетители и другари на културата,
Благодаря на господин Кмета за поканата, която ни насочи, да поднесем приветствието на Църквата във връзка това значимо културно събитие за Община Бургас в навечерието на светлия празник на светите равноапостолни братя Кирил и Методий. Факт е, че от 1160 години насам православната религия е не просто интегрална част от културата на нашата страна, а е фундаментът, върху който националната ни просвета е била построена. Ние в Църквата постоянно сме били наясно с това събитие, с неповторимия принос, който ние, българите, имаме в съкровищницата на международната цивилизация, и с отговорността, която носим за опазването на това завещание и за поддържането в жизненост на забележителния български дух, посредством който с делото на светите братя е дадена светлината на Божията Истина на целия славянски свят.
Знаете доста добре, че основаването на писмеността не е било нито филологически опит, нито средство, с което на едни не изключително развити в културно отношение племена да бъде дадена опция да записват мислите си.
Азбуката е била основана с предпочитаната и висша цел книгите на Свещеното Писание, на Стария и Новия Завет, думите на нашия Господ и Спасител Иисус Христос да бъдат предадени на явен и понятен език, тъй че всички славянски нации да могат да се допрян и да възприемат в душите и сърцата си Божията Истина. Между другото, това е най-успешната задача за християнизиране на големи маси народ в цялата история на човечеството!
Евангелието на свети евангелист Йоан стартира с думите: „ В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото “ (Йн 1:1). Не знам дали има друга нация в света, която да е построена върху словото, само че българската нация не просто е построена върху словото, а върху Словото Божие. Словото Божие на български език, прогласявано, охранявано, съхранявано и излъчено от Светата православна черква през всичките последни единадесет и половина века до ден сегашен. Не посредством мощ и меч оцеля нашият народ през вековете, а посредством вярата, посредством буквите и посредством Словото, които светите братя ни подариха. Затова ние ще пазим и предаваме Словото Божие до края на времената на български и записано с българската писменост.
Буквите не са просто знаци. Те са памет, еднаквост. Те са мост сред поколенията. В тях живее духът на народа. И по тази причина делото на светите братя Кирил и Методий не принадлежи единствено на предишното. То е нашето настояще и нашият дълг към бъдещето. Азбуката не е приключена история – тя е жива отговорност.
Днес, епохи след тяхното свято дело, има хора, които не престават да носят тази светлина – не с власт и мощ, а с дух, гений и слово. Това сте всички вие – учители, будители, писатели, поети, музиканти, художници, артисти, създатели, хора на словото и духа. Вие не позволявате езикът ни да обеднее, паметта ни да угасне и културата ни да бъде заличена от безличието на времето. Тази вечер отличаваме освен гений и принос. Отличаваме верността към духа. Към онази невидима нишка, която свързва поколенията, прави културата безсмъртна, а хората – свободни.
В тази връзка ми се ще да ви напомня един остарял филм от началото на 80-те години на предишния век на грузинския режисьор Тенгиз Абуладзе – „ Покаяние “. Филмът някак беше се промъкнал през тогавашната цензура, а беше притча за насилието, което тоталитарните режими упражняват върху духа, съвестта и свободата на човешката персона. Та в края на този филм една от героините зададе въпроса: „ Този път води ли към храма? “ И откакто получи негативен отговор, смирено промълви: „ А кому е необходим, за какво би трябвало да съществува път, който не води към храма? “ Този надълбоко православен въпрос, заложен в едно произведение на изкуството, тогава нанесе подобен тежък удар на тоталитарния режим, след който той в никакъв случай повече не се съвзе. Само няколко думи, няколко слова: „ Кому е необходим, за какво би трябвало да съществува път, който не води към храма? “ – и всички стени рухнаха, а пътят към свободата беше открит!
Искам да подчертая нещо, което вие, несъмнено, знаете, а то е, че има думи и думи, има изразни средства и изразни средства. Истински мощните думи и същински мощните изразни средства са тези, които водят хората към храма. И аз имам вяра, сигурен съм, че нашите създатели владеят думите и изразните средства, които могат да водят народа ни към храма и по този метод да го създадат същински свободен, както същински свободен е вярващият в Христа човек.
Свещеното Писание ни учи и друго: „ По плодовете им ще ги познаете “(Матей 7:16). Сърдечно благодарим на господин Димитър Николов, кмет на Община Бургас за грижата към духовните устои на нашия народ, за поддръжката към просветата, изкуството и българската просвета. Да пазиш културата значи да пазиш корена. Да подкрепяш хората на словото и гениите значи да пазиш бъдещето на България. Ако някой желае да види къде предишното среща сегашното и двете дружно чертаят контурите на бъдещето, дано пристигна тук, в Бургас, с цел да се убеди в истинността на тази констатация. И да разбере за какво Бургас заслужава да бъде столица на културата, за което имате цялостната ни поддръжка.
Благодаря още един път за това, че ни поканихте през днешния ден измежду вас, с което давате израз на разбирането, че връзката сред Църквата и националната ни просвета е жива и неразривна. Такова е и нашето схващане и ви убеждавам, че с всичките си каузи ще демонстрираме, че Православната черква в Сливенска епархия, и особено в нашия обичан Богоспасаем град Бургас, ще бъде най-хубавият другар, спомоществовател и покровител на актуалните ни създатели, на вас, които превръщате словото в светлина, гения – в служение, а културата – в живо сърце на народа.
Нека светите Кирил и Методий не престават да ни водят към духовно възобновление, към единение и към бъдеще, а християнската просвета да бъде нашият най-прав път към Светлината на света (Йн 8:12), към Истината и към безконечния живот. Най-прекият ни път към храма.
Чест и самопризнание на всички носители на духа!
Честито на отличените!
Негово Високопреосвещенство Сливенският митрополит Арсений бе специфичен посетител на формалната гала по връчването на Годишните награди за изкуство и просвета на община Бургас на 22 май 2026 година Владиката произнесе запаметяваща се тирада, с която означи не просто едно свято дело в предишното, а сегашното и факторите, които ще дефинират бъдещето на тази община.
Флагман.бг разгласява речта едно към едно, тъй като считаме, че има историческо значение:
СЛОВО Пожарна охрана ПОВОД ВРЪЧВАНЕТО НА ГОДИШНИТЕ НАГРАДИ ЗА ИЗКУСТВО И КУЛТУРА НА ОБЩИНА БУРГАС – 22 май 2026г.
Уважаеми господин Градоначалник,
Уважаеми господин Председател на Общинския съвет,
Уважаеми създатели, пазители на духа,
скъпи посетители и другари на културата,
Благодаря на господин Кмета за поканата, която ни насочи, да поднесем приветствието на Църквата във връзка това значимо културно събитие за Община Бургас в навечерието на светлия празник на светите равноапостолни братя Кирил и Методий. Факт е, че от 1160 години насам православната религия е не просто интегрална част от културата на нашата страна, а е фундаментът, върху който националната ни просвета е била построена. Ние в Църквата постоянно сме били наясно с това събитие, с неповторимия принос, който ние, българите, имаме в съкровищницата на международната цивилизация, и с отговорността, която носим за опазването на това завещание и за поддържането в жизненост на забележителния български дух, посредством който с делото на светите братя е дадена светлината на Божията Истина на целия славянски свят.
Знаете доста добре, че основаването на писмеността не е било нито филологически опит, нито средство, с което на едни не изключително развити в културно отношение племена да бъде дадена опция да записват мислите си.
Азбуката е била основана с предпочитаната и висша цел книгите на Свещеното Писание, на Стария и Новия Завет, думите на нашия Господ и Спасител Иисус Христос да бъдат предадени на явен и понятен език, тъй че всички славянски нации да могат да се допрян и да възприемат в душите и сърцата си Божията Истина. Между другото, това е най-успешната задача за християнизиране на големи маси народ в цялата история на човечеството!
Евангелието на свети евангелист Йоан стартира с думите: „ В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото “ (Йн 1:1). Не знам дали има друга нация в света, която да е построена върху словото, само че българската нация не просто е построена върху словото, а върху Словото Божие. Словото Божие на български език, прогласявано, охранявано, съхранявано и излъчено от Светата православна черква през всичките последни единадесет и половина века до ден сегашен. Не посредством мощ и меч оцеля нашият народ през вековете, а посредством вярата, посредством буквите и посредством Словото, които светите братя ни подариха. Затова ние ще пазим и предаваме Словото Божие до края на времената на български и записано с българската писменост.
Буквите не са просто знаци. Те са памет, еднаквост. Те са мост сред поколенията. В тях живее духът на народа. И по тази причина делото на светите братя Кирил и Методий не принадлежи единствено на предишното. То е нашето настояще и нашият дълг към бъдещето. Азбуката не е приключена история – тя е жива отговорност.
Днес, епохи след тяхното свято дело, има хора, които не престават да носят тази светлина – не с власт и мощ, а с дух, гений и слово. Това сте всички вие – учители, будители, писатели, поети, музиканти, художници, артисти, създатели, хора на словото и духа. Вие не позволявате езикът ни да обеднее, паметта ни да угасне и културата ни да бъде заличена от безличието на времето. Тази вечер отличаваме освен гений и принос. Отличаваме верността към духа. Към онази невидима нишка, която свързва поколенията, прави културата безсмъртна, а хората – свободни.
В тази връзка ми се ще да ви напомня един остарял филм от началото на 80-те години на предишния век на грузинския режисьор Тенгиз Абуладзе – „ Покаяние “. Филмът някак беше се промъкнал през тогавашната цензура, а беше притча за насилието, което тоталитарните режими упражняват върху духа, съвестта и свободата на човешката персона. Та в края на този филм една от героините зададе въпроса: „ Този път води ли към храма? “ И откакто получи негативен отговор, смирено промълви: „ А кому е необходим, за какво би трябвало да съществува път, който не води към храма? “ Този надълбоко православен въпрос, заложен в едно произведение на изкуството, тогава нанесе подобен тежък удар на тоталитарния режим, след който той в никакъв случай повече не се съвзе. Само няколко думи, няколко слова: „ Кому е необходим, за какво би трябвало да съществува път, който не води към храма? “ – и всички стени рухнаха, а пътят към свободата беше открит!
Искам да подчертая нещо, което вие, несъмнено, знаете, а то е, че има думи и думи, има изразни средства и изразни средства. Истински мощните думи и същински мощните изразни средства са тези, които водят хората към храма. И аз имам вяра, сигурен съм, че нашите създатели владеят думите и изразните средства, които могат да водят народа ни към храма и по този метод да го създадат същински свободен, както същински свободен е вярващият в Христа човек.
Свещеното Писание ни учи и друго: „ По плодовете им ще ги познаете “(Матей 7:16). Сърдечно благодарим на господин Димитър Николов, кмет на Община Бургас за грижата към духовните устои на нашия народ, за поддръжката към просветата, изкуството и българската просвета. Да пазиш културата значи да пазиш корена. Да подкрепяш хората на словото и гениите значи да пазиш бъдещето на България. Ако някой желае да види къде предишното среща сегашното и двете дружно чертаят контурите на бъдещето, дано пристигна тук, в Бургас, с цел да се убеди в истинността на тази констатация. И да разбере за какво Бургас заслужава да бъде столица на културата, за което имате цялостната ни поддръжка.
Благодаря още един път за това, че ни поканихте през днешния ден измежду вас, с което давате израз на разбирането, че връзката сред Църквата и националната ни просвета е жива и неразривна. Такова е и нашето схващане и ви убеждавам, че с всичките си каузи ще демонстрираме, че Православната черква в Сливенска епархия, и особено в нашия обичан Богоспасаем град Бургас, ще бъде най-хубавият другар, спомоществовател и покровител на актуалните ни създатели, на вас, които превръщате словото в светлина, гения – в служение, а културата – в живо сърце на народа.
Нека светите Кирил и Методий не престават да ни водят към духовно възобновление, към единение и към бъдеще, а християнската просвета да бъде нашият най-прав път към Светлината на света (Йн 8:12), към Истината и към безконечния живот. Най-прекият ни път към храма.
Чест и самопризнание на всички носители на духа!
Честито на отличените!
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ